Погледна я насмешливо.
— И би ли го направила?
— Не е почтено.
— Никой не е твърдял, че актьорите в главните роля трябва да се почтени.
— Аз съм актриса в главна роля и съм такава.
Той се усмихна широко.
— Е, да — всички го знаят — ти си най-почтената от всички.
Падаше ли си по нея или просто се държеше приятелски? Тя беше толкова объркана.
— Чух, че Барбара Уестърбърг ти е създавала проблеми — все пак реши, че се е държал приятелски.
— Наоколо новините пътуват бързо.
— За Рокси и Йоко няма тайни.
За момент, преди да отговори, той замълча.
— Барбара е мила жена — каза най-после. — Предполагам, не осъзнава, че аз съм зает.
— Ти наистина си старомоден джентълмен, нали? — тя на свой ред го изгледа насмешливо. — Отказваш да изречеш нещо лошо за когото и да било. У теб това ми харесва, Джой.
Впи в нея настоятелен поглед.
— Искаш ли аз да изброя какво ми харесва у тебе?
Беше сгрешила — той далеч не се държеше просто приятелски.
— Да не би да флиртуваш с мене, а? — меко произнесе тя.
— Не бих се осмелил — засмя се той.
— Не?
— В никакъв случай.
— Как върви случаят на годеницата ти? — тя реши, че е по-безопасно да продължи нататък.
— Работи над него.
— Как каза, че й е името?
В главата му нямаше абсолютно нищо. По дяволите! Беше си измислил годеница, която няма име.
— Ъ-ъ… Филипа — изръмжа неясно и пожела да не го е правил, защото прозвуча толкова скапано.
Зад тях се появи Джейн, погълната от работата.
— Лара, Джой — и двамата ви искат на снимачната.
Той взе пластмасовата й чаша и за момент ръцете им се докоснаха.
Това я накара да се почувства слаба. Извърна се рязко и забърза към снимачната площадка.
Общата им сцена мина добре. Първо Майлс си засне образеца, после — няколко близки плана на Лара и няколко бързи снимки на Джой. Никой не обърка никаква реплика и още преди обяд бяха приключили.
— Уау! — Лара си вееше с вестник. — Това е приятна промяна.
— Върви добре — обади се Майлс. — Засега сме избързали спрямо графика. След това снимаме сцената със сбиването.
— Предполагам, това означава, че денят до края ми е свободен — пошегува се Лара.
— Я стига — отряза я Майлс. — Ти наблюдаваш сцената със сбиването, не помниш ли? Нали си нещастната мома.
— Точно така — Рокси се занимаваше с косата на Лара с четка и флакон лак. — Тя е кучката, която причинява всички неприятности!
Всички се разсмяха.
Към тях се втурна Джейн и бързо зашепна нещо в ухото на Майлс.
— Добре, правим ранна обедна почивка — той звучеше раздразнен.
— Какво става? — попита Лара.
— Кайл не е готов — намръщи се Майлс. — Очевидно има проблеми с шибаната си коса.
Джой разбра, че ако смята да прави нещо по отношение на Лара, по-добре да е по-скоро — преди да е станало твърде късно. След като заснемат сцената със сбиването, работата му във филма приключваше.
Сграбчи открилата му се възможност, преди тя да изчезне във фургона си.
— Не знам за тебе — бързо изрече той, — но на мене ми дойде до гуша тази храна. Искаш ли да отскочим до онова заведение за хамбургери, което открих надолу по плажа?
Тя се вгледа в него за един дълъг, мълчалив момент. Студени зелени очи и най-красивото лице, което някога беше виждала.
— Да — каза тя най-после; мислеше си, че колкото по-скоро преодолее собствената си слабост, толкова по-добре. — Би било добре.
ГЛАВА ОСЕМНАЙСЕТА
Ники се срещна с трима режисьори, последният от които беше Мик Стивън — с лице на плъх, двайсет и деветгодишен, с липсващи зъби, висок, с непокорна коса и свръхедър, с дебели очила за далекогледство. Кафява билкова цигара висеше от ъгълчето на тънките му устни, той сякаш не можеше да си намери място.
— Искам да снимам по твоя сценарий — каза Мик, докато непрекъснато мърдаше. — Искам да направя нещо дяволски жестоко.
— Жестоко? — повтори Ники.
— Да. Имаме надрусана с хероин кукличка, която много го е закъсала, и точно този момент ме влудява — надрусаната кукличка се оказва с характер. Правя го веднага. По начина, по който ще го заснема, ние ще докоснем нейния гняв. На всеки кучи син от публиката ще му стане ясно, че това е един гневен човек, изскочил от главата на малката кукличка.
Ники беше очарована, че сценарият му е харесал. Мик Стивън беше изгряваща звезда — вече бе успял да режисира два малки, но високооценени филма, всеки от които спечели по няколко престижни награди. Сега беше търсен и студиите се влачеха подире му.
— Имам добри новини — обади се тя.
Мик дъвчеше края на билковата си цигара, докато се взираше в нея през заплашително огромните си очила.
— Давай.
— Лара Айвъри се съгласи да играе Ребека.
— Сигурно се ебаваш с мен — той изглеждаше малко отвратен.
— Да не би да имаш проблем?
— Да, имам проблем. Лара Айвъри е модна шибана звезда. Искам да направя този филм без имена.
— Не разбирам — Ники се надяваше той да не се окаже пречка. — Как можеш да очакваш от мене пълно финансиране без имена? Трябва да скачаш нагоре-надолу, щом Лара Айвъри се е съгласила да играе роля като тази.
— Исусе! — вирнатият му нос се набърчи. — Тя е една от онези гланцирани куклички — изобщо не може да играе.
— О, напротив, може — Ники защитаваше приятелката си. — Лара е много талантлива актриса.
— Да, обаче за всички онези големи шибани филми с бюджет, надхвърлящ шейсет милиона долара.
— Мик — Ники заговори сериозно. — Сигурно разбираш, че с Лара Айвъри ще имаме реални шансове да измъкнем този филм. Без нея той ще пропадне.
— Мислиш, че нещо, което аз правя, може да остане неизвестно? — остро попита той.
Тя започваше да си мисли, че егото му е толкова голямо, че ще скъса нервите на всички. Чакай само да се срещнат с Ричард — определено щяха да започнат война.
— Знаеш ли — тихо каза тя. — Ако трябваше да избирам — ти или Лара Айвъри, — кого мислиш, че щях
