— Какво правиш всяка вечер? — попита той, докато я наблюдаваше как се храни.
— О — лекомислено каза тя. — Организирам щури купони, вися по плажа. А ти?
— Седя си в хотелската стая.
— И говориш с годеницата си?
— Много е заета — и заряза измислената Филипа колкото се може по-бързо. — Постоянно работи — никога не спира.
— И ти го приемаш?
— Не знам. Всъщност… — той се поколеба. — Не, няма да те товаря с проблемите си.
— Давай, товари ме. И аз имам няколко, които мога да обсъждам.
Той се засмя.
— Да бе, сигурно. Кажи ми ги, а аз ще ги продам на таблоидите.
— Обзалагам се, че ще го направиш.
— Всичко, за да изкарам някой долар — и двамата се усмихнаха един на друг. — Забавно е — продължи той, изведнъж станал сериозен.
— Мога да бъда по-голямата ти сестра — добронамерено се обади тя.
— Хей, я не се увличай — по-голяма си от мене само с две години.
— Чувствам се като ученичка, която бяга от час — призна си тя. — Никога не напускам снимачната площадка, когато работя. Но е забавно.
— Както казах, вероятно всички говорят за нас.
— И почти не се сещат колко невинни сме всъщност.
— Може би трябва да им дадем нещо, за което да говорят — небрежно се обади той.
— Например? — тя беше също толкова небрежна.
— Какво ще кажеш например да те заведа довечера на вечеря? — той се наведе през масата. — В онзи малък рибен ресторант, който открих.
Тя дълбоко си пое дъх.
— Ъ-ъ… Джой, трябва да те предупредя, че ако ни видят някъде на обществено място, папараците сигурно ще изскочат от храстите. Обядът е друго нещо — а аз имам сериозното усещане, че Филипа няма да одобри снимки на двама ни по време на вечеря във всички таблоиди.
— Тя не е ревнива — равно произнесе той.
— Аз бих била — тихо се обади тя.
— Не — възрази той. — Не мога да си представя ти да ревнуваш.
— Ще бъдеш изненадан. Мога да бъда истинска кучка.
— О, не — той поклати глава. — Не и ти.
И после тъмните му очи отново срещнаха нейните и тя почувства силно привличане, което наистина я накара да се почувства много нервна.
— Ъ-ъ… трябва да се връщаме — каза, след като погледна часовника си.
— Да — съгласи се той. — Трябва да репетирам с Кайл и координатора на статистите. Ще бъде интересно.
Тя се изправи.
— Сигурна съм, че Кайл ще го направи много интересно. Просто помни — всички са на твоя страна.
Излязоха и тръгнаха към колата и шофьора й.
Джой отвори вратата и тя се плъзна на задната седалка.
— Вечеря? — попита той. — Да или не?
Тя усети стомахът й да изтръпва. Това беше абсолютна лудост… и все пак — защо не?
— Да — беше останала без дъх. — Нека да живеем опасно.
Той кимна, сякаш бе знаел, че тя ще се съгласи.
— Ще те взема в седем.
Лара беше във фургона на гримьорите. По някаква неизвестна причина не можеше да спре да мисли за Джой — тъмните му мрачни очи, дългата коса, невероятната усмивка.
— Хм… — отбеляза Рокси, заета с бурканче блед гланц за устни и тънка четка. — Оня е голяма работа.
— Кой? — Лара рязко се върна към действителността.
— Папата — Рокси беше заядлива. — Ама ти за кого си мислиш? Джой Лоренцо, разбира се.
— О, да, Джой. Изглежда приятен младеж — Лара се постара тонът й да не предизвика възражения.
— Ха! — възкликна Рокси. — И как беше обядът ви?
— Всъщност, Рокси — сладко отвърна Лара, — това не е твоя работа.
Рокси знаеше кога да си държи устата затворена.
Джой работеше с координатора на статистите, когато Кайл най-после се появи и се втурна към отговорника по каскадите, за пореден път пропуснал да забележи присъствието на Джой.
— Давайте филма — рязко изрече Кайл. — И да приключваме с това.
Каскадьорът започна да обяснява как трябва да премине сцената — показваше на Кайл как точно да замахне с юмрук, без да удари Джой.
— Знам, знам — нетърпеливо го прекъсна Кайл, докато си пукаше пръстите. — Правил съм го хиляди пъти.
На репетициите всичко мина добре, но след като Майлс нареди да се снима, Кайл замахна и удари Джой наистина — съкрушителен удар в челюстта му.
Беше толкова неочаквано, че Джой се просна като камък.
Бе обаче достатъчно професионалист, за да остане на земята, докато Майлс извика:
— Стоп!
Когато се изправи, беше готов да убива.
Майлс пристъпи между двамата и се обърна към Кайл:
— Какво, по дяволите, става тук?
— Предполагам, ръката ми трябва да се е плъзнала — в гласа на Кайл се четеше подигравка. — По- добре да го направим пак.
Майлс дръпна Кайл настрана.
— Задръж си ръката, когато от тебе се иска точно това — нареди му напрегнато.
— Да, да — на Кайл обаче въобще не му пукаше.
Когато отново заснеха сцената, на снимачната площадка цареше тишина. Този път Кайл се въздържа и отдръпна юмрука си.
— Добре, още веднъж — извика Майлс — не беше доволен.
Рокси прегърна Йоко.
— Гледай как ще му го върне на бедното копеле — прошепна тя.
— Всички да млъкнат — изкрещя първият асистент-режисьор.
Кайл удари Джой ужасно силно и той си помисли, че кучият син му е строшил ченето; въпреки че това извика много лоши спомени, успя да остане на земята, докато Майлс извика:
— Стоп! Това е!
Веднага след като се убеди, че камерата е спряла да снима, той скочи на крака, втурна се подир Кайл, обърна го към себе си, замахна и го фрасна по брадичката.
За момент Кайл не можа да повярва, че е нападнат. После отговори с удар на лявата си ръка и преди някой да успее да ги спре, двамата актьори се оказаха въвлечени в истински юмручен бой.
— Казах ти! — обади се Рокси.
Неколцина от екипа пристъпиха напред, за да ги разделят, но не и преди Джой да успее да разбие носа на Кайл.
— Ти, шибан педераст! — пищеше Кайл, очите му бяха изхвръкнали, остатъкът от косата му —
