щръкнал. — Ще направя всичко възможно никога повече да не си намериш работа, ти, тъп шибан задник!
Джой се отдалечи, докато потриваше кокалчетата си.
След като напусна снимачната площадка, Лара тръгна след него.
— Копелето си го просеше — измърмори той.
— Тебе те провокираха — каза тя. — Всички видяха какво се случи.
— Да, но по-късно не трябваше да си го връщам — беше бесен на себе си, че е загубил контрол. — Не тук, не пред всички.
— Джой, той си го заслужаваше.
— Точно това харесвам у тебе — пламенно заяви той. — Винаги си на страната на неудачниците.
Тя леко положи ръка върху неговата.
— Едва ли бих те нарекла неудачник.
Той напрегнато се взря в нея.
— Все още ли остава уговорката ни за вечеря?
— Естествено — ясните й зелени очи се впиха в неговите. — Не бих го пропуснала.
И той разбра, че няма да мине много време и тя ще е негова.
ГЛАВА ДВАЙСТА
Инцидентът стана през една гореща юнска нощ. Алисън Сиуел не беше в най-добро настроение. Майка й я вбесяваше с постоянното си хленчене и оплакване — така я вбесяваше, че Алисън плащаше на съседското хлапе — четиринайсетгодишна наркоманка, която се нуждаеше от пари за хероин — да седи при нея, докато я няма. Тийнейджърката имаше зелена коса и халка на носа си и Бог знае къде още. Това не се отразяваше добре на майка й, която каза на Алисън, че по-скоро би умряла, отколкото да приеме това хлапе за компания.
Беше се измъкнала в шест часа, за да заеме добра позиция пред Гилдията на режисьорите за прожекция, на която трябваше да присъства Лара Айвъри. Алисън получи списъка на поканените знаменитости от един познат. Естествено, трябваше да му плати, но нищо в живота не беше безплатно — включително новите туристически обувки, които си бе купила наскоро и които стискаха краката й и я докарваха до още по-лошо настроение.
Стоеше отзад, чудеше се какъв ще е ескортът на Лара тази вечер. Според „Хард копи“, любимото телевизионно шоу на Алисън, тя наскоро се беше отървала от онзи боклук Лий Рандолф — той беше история. Значи сега Лара отново беше свободна. Алисън се надяваше тя да не започне да се среща с когото и да било. Ако Лара направи лош избор, тя трябва да я предупреди — защото Алисън знаеше много за всички тях. Знаеше кой клюкарства за съпругата си; кой се крие в гардероба; кой обича травестити; кой си пада по курви.
Толкова за така наречените холивудски мачо. Тълпа надървени перверзници.
Лара беше зарязала Лий вероятно защото си бе взела бележка от всички предупреждения, написани от Алисън. Понякога й беше пращала по три или четири писма на ден просто за да е сигурна, че тя знае, че Алисън Сиуел е на нейна страна и работи за нея. Мислеше си, че след като Лий Рандолф го няма, може да възобнови посещенията си в дома на Лара. Точно днес й написа дълго писмо, в което казваше на идола си, че сега биха могли да прекарват заедно много време, след като неудачникът е история. Неудачникът, самият господин Лий Рандолф — ако зависеше от нея, — би получил куршум в главата, защото по негова вина тя не живееше в дома на Лара и не я посещаваше като истинска приятелка.
А когато това станеше…
— Ето ги хуните, идват — чу да казва един от другите фотографи и си запробива с лакти път напред. — Сигурно това е щастливата ни нощ.
— Начукай го на майка си отзад — промърмори тя и намести рамене на по-добро място, точно зад въжето, което разделяше фотографите от звездите.
— Нещо смърди наоколо — обади се един от мъжете — грубият му коментар беше насочен към нея.
— Да, дъхът ти, когато говориш — върна му го тя.
Алисън се къпеше веднъж на няколко седмици — когато смрадта ставаше толкова силна, че дори тя не можеше да я търпи.
— Лара! Лара! Лара! — викът на тълпата се понесе като мантра на обожанието. Алисън се напрегна, когато пред погледа й се появи Лара в зелена рокля без ръкави, която подхождаше на блестящите й очи.
Когато я видя как е облечена, Алисън се намръщи. Роклята беше твърде къса за нейния вкус. Лара не беше някаква звездичка, отчаяно решена да покаже каквото има, за да привлече внимание. Тя беше Лара Айвъри, кралицата на Холивуд.
Някой я съветваше не както трябва, а това вбесяваше Алисън.
— Погледни циците на Лара тази вечер — отбеляза един от фотографите. — Не бих имал нищо против да посмуча тези малки сочни плодчета.
Алисън се обърна към него.
— Затваряй си гадната уста — изсъска тя.
— Разкарай се, досадо — измърмори той.
Гневът й се разрази и тя го ритна по глезена.
— Луда кучка! — изпищя той, докато подскачаше на един крак. — Ще дам под съд шибания ти дебел задник.
Лара погледна към тях, вниманието й беше привлечено от неразборията.
Без въобще да помисли, се хвърли напред, мина под въжето, изтича към Лара и я прегърна.
След това всичко сякаш ставаше на забавен каданс. Пресаташето на Лара се втурна напред и се опита да отблъсне Алисън. Но тя беше твърде бърза за него, замахна с дясната си ръка и силно го удари по лицето.
Приближи се някаква жена и понечи да я откъсне от Лара. Алисън удари и нея.
Лара беше напълно вцепенена.
— Дойдох да те спася — уверяваше я Алисън. — Аз съм единственият човек, на когото му пука за тебе. Аз съм твоята спасителка.
Преди да успее да каже или да направи още нещо, върху нея се хвърлиха двама яки телохранители, хванаха я под мишниците и я извлякоха далече от Лара. Към тях се втурна ченге, но тя успя да го ритне в слабините — въпреки твърдата хватка на телохранителите.
После се бори и с тримата, докато се озова свита отзад в полицейския фургон, но преди това беше успяла да изрита, издере и удари колкото хора можа.
Алисън Сиуел беше наистина много дива жена.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЪРВА
Рибният ресторант на брега беше осветен от свещи. Лара не можеше да си спомни кога си е прекарвала толкова добре разговаряйки — за обичайните неща, клюки за хората от екипа и техните особени навици, за актьорската игра. Тъй като с Джой нямаха връзка, отникъде не изскачаше онзи напрегнат въпрос:
