Кратка пауза. После:
— Хей… Лара, времето, прекарано с тебе, наистина беше прекрасно.
— И аз му се наслаждавах — меко изрече тя.
— Кога тръгваш за Лос Анджелис?
— След три седмици.
— Обзалагам се, че очакваш малко да си починеш.
— Аз? Да си почина? — пламенно произнесе тя. — Работя усилено, преди да се превърна в стара вещица. Всъщност следващият ми проект е филмът на Ники.
— Ники?
— Срещнахте се на партито ми. Продуцира първия си филм. Вече е подписала с Мик Стивън да режисира.
— Интересен избор. Въпреки че отнякъде съм чувал, че е маниак.
— За мене това е друг тип роля — нещо, което ще разшири актьорското ми амплоа. — Млъкна за момент, после замислено добави: — Знаеш ли, Джой, те не ангажират звезди — може би ще има нещо и за тебе. Да питам ли Ники дали ще се срещнат с теб?
— Ще бъде страхотно.
— Проблемът е, че всички са на Западния бряг.
— Мога да отлетя за Лос Анджелис.
— Ами Филипа?
— Както винаги е твърде заета.
— Ще говоря с Ники — да видим тя какво ще каже.
— Ще съм ти благодарен.
— Смятай, че е сторено.
— Ъ-ъ… Лара?
— Да?
Дълго мълчание.
— Нищо… ще ти се обадя пак след няколко дена — не искам да те задържам.
— Не, не — бързо каза тя. — Гледах телевизия.
— Е… приятно ми беше да си поговорим.
— И на мене, Джой.
Той затвори, седна на бара и си поръча бира.
Нещата вървяха добре. Лара Айвъри и роля в новия й филм — каква по-добра комбинация?
Лара затвори. Трябваше да признае, че е изключително доволна от обаждането на Джой. Истината беше, че не можеше да го изхвърли от главата си.
Обади се на Ники и я попита дали във филма може да се намери нещо за Джой.
— Мик има много странни идеи — каза Ники. — Това не означава, че не мога да го накарам да се срещне с Джой, за да ми направи услуга. Той ще идва ли скоро в Лос Анджелис?
— Ако има възможност да се срещне с Мик Стивън, ще хване следващия самолет.
— Хм… — промърмори Ники замислено. — Дали разбирам нещо от това? Да видим — човекът е сгоден, ти си вечеряла с него, поканила си го у вас на кафе — а той е отказал. Сега се опитваш да му уредиш роля в „Отмъщение“. Да не би да го сваляш?
— Няма начин — възмути се Лара. — Просто сме приятели.
— Просто сте приятели, защото той избира да я карате по този начин — разбиращо обобщи Ники.
— Мислиш, че не мога да го имам? — смело попита Лара.
— Твърде мила си, за да тръгнеш подир мъжа на някоя друга жена. Не е в твой стил.
— Не бъди толкова сигурна. Не знаеш всичко за мене. — И затвори. Ники така успяваше да я ядоса.
— Мисля, че Лара най-сетне си е намерила мъж — каза Ники по същество.
Ричард остави броя на „Варайъти“, който четеше, на нощното шкафче, свали очилата си и вдигна поглед.
— Какво каза?
Бяха седнали удобно в леглото, обградени от възглавници, вестници, списания и ежедневните сметки.
— Казах — бавно повтори Ники, — че Лара си е намерила мъж.
— Какво те кара да мислиш така?
— Във филма си срещнала един актьор. Предполага се, че е сгоден, но изглежда между тях става нещо. Тя иска да го пробвам за „Отмъщение“. Той е готов веднага да долети. Би ли си създала всичките тези проблеми, ако не си падаше по него?
— Ти познаваш ли го?
— Видях го, когато бях в Хамптънс. Изглежда страхотно — мачо, брюнет. Не знам колко е талантлив, но… ако тя иска това, мога и да го пробвам.
— Защо би се забъркала с актьор?
— Наистина не е твоя работа с кого ще има връзка Лара.
— Да, така е — той се подразни. — Аз се грижа за Лара и за интересите й, тя има нужда някой да се грижи за нея.
— Тя е бившата ти жена, Ричард — напомни му Ники. — Не е необходимо вече да се грижиш за нея.
— Мислех, че е твоя приятелка.
— Тя е моя приятелка и аз я обичам. Не искам нищо повече за нея, освен да си легне с някого — вече мина почти година.
— За Бога, не ставай вулгарна!
Тя се премести по-близо до съпруга си, нежно докосна бедрото му, ръката й бавно се плъзна нагоре.
— Не харесваш ли в мене точно това?
Той пак взе броя си на „Варайъти“.
— Не съм в настроение — и отблъсна ръката й.
— Преди винаги беше — и тя добави шеговито: — Всъщност, за старец си прекалено похотлив.
— Пък не съм и стар — той не забеляза хумора в забележката й.
— Добре, добре — и си взе думите обратно, защото осъзна, че той е чувствителен по отношение на годините си. — Поправям се: на средна възраст.
— Мразя този израз — промърмори той.
— Е, но все пак си това — тя продължаваше да го дразни.
— Къде е Съмър тази вечер? — попита той, за да смени темата.
— Отказах се да я преследвам. Единственият човек, когото слуша, си ти.
— Така е, защото ти се отнасяш с нея като с бебе. Дай й повече свобода — нека да знае, че й имаш доверие.
— Но аз й нямам доверие, Ричард. Всеки пък, когато я видя, е с някое момче — целуват се, опипват се… Бог знае какво още.
— Ти не си ли правила същото, когато си била на нейната възраст?
— Да, но не и пред майка ми.
— Успокой се — тогава може би връзката ви ще стане по-добра.
Ники съзнаваше, че откакто е пристигнала Съмър, сексуалния им живот определено го няма никакъв. Обикновено когато тя направеше първата крачка, той вече я искаше и му ставаше. Не и тази вечер обаче. Всъщност не и през последния месец.
Опита отново — сръчно измъкна броя на „Варайъти“ от ръцете му и леко прокара пръсти по голите му гърди.
Той се протегна и угаси лампата на нощното шкафче.
— Уморен съм — каза той.