— Кайл ме заплашва със съд — Джой обаче никак не звучеше разстроен. — Казах му да се свърже с адвоката ми — бих могъл да използвам шума, който ще се вдигне.
И двамата се засмяха. Тя отпи от виното си и се зачуди кога той ще предприеме нещо. Ако го направи, тя ще трябва да каже „не“ — въпреки че никак не й се искаше.
Сервитьорът донесе менюто с десерта.
— За мене не — тя със съжаление поклати глава. — Не мога да си го позволя.
— Тази вечер можеш — отговорността пое той.
— Така ли? — кисело се сопна тя.
— Разбира се.
По негово настояване си поръча шоколадова торта, докато той си избра орехов пай. Всеки опита от десерта на другия и двамата се наслаждаваха на всяка непозволена хапка.
— Утре си тръгвам оттук — каза Джой, докато допиваше капучиното си. — Вече няма какво да правя.
Тя гонеше парче шоколадова торта из чинията с вилицата си.
— Къде отиваш? — попита.
— Връщам се в Ню Йорк.
Знаеше, че не е нейна работа, но не можа да се въздържи:
— В един апартамент ли живеете с Филипа?
— Точно сега — да — излъга той.
— Това е хубаво — кимна тя. — Винаги е най-добре да опознаеш някого, преди да се ожениш за него.
— Ти и Ричард живяхте ли заедно, преди законно да сключите брак?
— Не. А трябваше — тя млъкна за момент, преди да продължи: — Ричард се оказа много сложна и търсеща личност. Сега е женен за моя приятелка, Ники — срещнахте се на партито миналата нощ — и е много по-спокоен.
— Да видим… търсещ… търсещ… И какво точно търсеше? Други жени?
— Много си схватлив — красивото й лице беше сериозно. — Хванах го няколко пъти, преди окончателно да ми стане ясно, че няма намерение да спре.
— Боже! Трудно ми е да повярвам, че някой мъж би ти изневерявал.
Тя се усмихна едва-едва.
— Не съм толкова специална, Джой.
Той се взря в нея, тъмните му очи изгаряха нейните.
— Никога не искам да чувам такова нещо.
Тя извърна поглед объркана, а след това започна отново да говори — много по-бързо този път:
— Бих искала някой ден да се срещна с Филипа. Може би двамата бихте ми дошли на гости в Лос Анджелис. Имам малко ранчо край Олд оук роуд. Там си държа конете и кучетата.
— Обичаш животните, така ли?
— Винаги съм намирала животните за по-надеждни от хората.
— От време на време мисля да си взема куче. После осъзнавам, че няма начин да го държа заключено в апартамента по цял ден.
— Не — меко каза тя. — Това би било жестоко.
— А и Филипа въобще не обича животните.
— Така ли?
— Не… тя е градско момиче.
— Можеш да се опиташ да я убедиш в противното. Купи й малко кученце.
— И да й позволя да го оставя самичко по цял ден? Не съм съгласен.
— Пращай го при мене за ваканциите — пошегува се Лара. — Аз ще се погрижа за него.
— Хей — той погледна към часовника си. — Обещах да не закъсняваш. Утре имаш снимки.
— Всичко е наред — бързо каза тя — не искаше вечерта да свършва.
— Не — възрази той. — Няма да нося отговорността за торбичките под тези красиви очи.
Беше ли възможно той да не смята да предприеме нещо? Тя беше повече от заинтригувана.
Той щракна с пръсти за сметката, плати я в брой и й помогна да стане.
Излязоха от ресторанта и повървяха няколко минути, преди Джой да махне на такси и да даде на шофьора нейния адрес. Тя бе предпочела да дойде с колата и шофьора си, но Джой й каза, че идеята не е добра — ще тръгнат твърде много слухове. И тя се бе съгласила.
— Искаш ли да влезеш за едно кафе? — попита тя настоятелно, когато таксито спря пред дома й.
Преди той да може да отговори, се появи охраната.
— Добър вечер, госпожице Айвъри.
Джой поклати глава.
— Тази красота трябва да се наспи.
— Ще дойдеш утре на снимачната площадка да се сбогуваш с всички, нали? — попита тя и си помисли, че гласът й звучи много жадно.
— Идеята не е добра — и той услужливо я изпрати до входната врата. — Не бих искал с Кайл отново да се сбием.
Охраната се мотаеше зад тях.
— Благодаря ти, Макс — остро каза тя. Той разбра посланието и веднага се оттегли. — Извинявай за това — надяваше се той поне да я целуне за лека нощ.
— Не се безпокой за това. Харесва ми хората да се грижат за тебе. Не бих искал да си мисля, че си сама.
— Сигурен ли си за кафето?
Господи! Колко по-откровена трябваше да стане?
— Съвсем сигурен — отговори той. — О, между другото, ако някога се озовеш в Ню Йорк, на нас с Филипа ще ни бъде приятно да отседнеш при нас.
— Тя няма ли да има нищо против, че днес вечеряхме заедно?
— Знае, че може да ми има доверие — и той се наведе напред и целомъдрено я целуна по бузата. — Благодаря, Лара — за всичко. — После се обърна и обратно се плъзна в таксито.
Лара беше шокирана. Какво беше това? Да не би той просто да смяташе да излезе от живота й и тя никога вече да не го види?
Побърза да влезе в къщата, ръцете й трепереха. Толкова много искаше Джой да влезе, а той очевидно си имаше принципи — качество, на което Лара беше принудена да се възхити.
Защо тя не можеше да срещне мъж като Джой Лоренцо? Красив, чаровен и най-вече неподкупен.
Съблече се, плъзна се между чаршафите, затвори очи и се опита да заспи.
След няколко минути звънна телефонът. Сграбчи слушалката с глупавата надежда да е Джой.
— Здравей — измърмори пресипнало.
— Е, здравей и на тебе — обади се Ники. — Дано не съм те събудила.
— Не, не, аз… точно си лягам.
— Хм… била си на среща с мъж, надявам се.
— Всъщност вечерях с Джой Лоренцо.
— Шегуваш ли се?
— Не започвай да си мислиш неверни неща, Ник, става въпрос за най-обикновено приятелство.
— О, с мъж, който изглежда по този начин — и най-обикновено приятелство. Да, да, вярвам ти.
— Колко пъти трябва да ти казвам, че той е сгоден? — търпението на Лара се изчерпваше. — Всъщност ако искаш да знаеш истината, поканих го да влезе за по едно кафе, а той ме отряза.
— Шегуваш се.
— Не. Той е мил и аз го харесвам, но определено не е на разположение.
— Уау! Това наистина е нещо.
