ГЛАВА ШЕСТНАЙСЕТА
Когато на другия ден следобед Ники се върна у дома си от Ню Йорк, намери Съмър да се забавлява. Къщата беше пълна с младежи, които се мотаеха насам-натам по къси панталони и бански костюми и се държаха сякаш са у дома си.
Застана объркана в хола. Какво, по дяволите, се предполагаше да направи сега?
— Виждали ли сте дъщеря ми? — попита дългокос сърфист, който я гледаше празно със стъклени очи и замаяна усмивка. — Съмър — повтори тя, — дъщеря ми.
— О, да, Съмър — каза момчето и вирна брадичка. — Май че е на терасата.
Ники въздъхна и тръгна натам; на терасата откри дузина момичета в рязани бански и дългокоси младежи, които си гукаха. Забеляза Съмър да се опипва в ъгъла с гол до кръста младеж в плътно прилепнали бански; тя беше седнала опасно удобно на хърбавите му колене. Измарширува дотам и остро се обади:
— Извинете ме.
Младежът беше пъхнал пръсти под ластика на долнището от банския на Съмър. Едва извърна глава.
— Я се разкарай — измърмори той.
— Не — отвърна Ники. — Ти се разкарай. Това е моят дом, а тази, на която пускаш ръце, е моята дъщеря.
Съмър го отблъсна и седна изправена.
— О, здрасти, мамче — каза го колкото може по-небрежно. Момчето се оттегли.
— Не си спомням да си ме питала дали можеш да правиш купон — Ники беше съвсем побесняла.
— Ами теб те нямаше и Ричард каза, че може, ако не е голям — Съмър беше сама госпожица Невинност.
— Сигурна ли си в това?
— Да, споменах, че искам да поканя неколцина приятели, и той каза да го направя.
— Съмър, тук има повече от петдесет човека и те обръщат къщата ми наопаки. Надали точно това са „неколцина приятели“.
— Знаеш как е, мамче, мълвата се разнася, пък и днес е неделя и хората няма какво да правят, та затова стана такава тълпа. Не е моя вината.
— А чия е тогава? Моя? — „О, Боже! — помисли си Ники. — Започвам да звуча като собствената ми майка!“
— Хей — хубавото лице на Съмър се помрачи. — Ама ти какво очакваш да направя — да ги изхвърля ли?
— Да — каза Ники. — Точно това очаквам от тебе. Разкарай всички от къщата ми. И го направи веднага.
— Господи, мамче — Съмър отвратено сви устни. — Звучиш ми толкова старомодно.
— Пет минути — процеди Ники през зъби. — Чу ли ме, Съмър? — обърна се, отново влезе в къщата и се отправи направо към спалнята си.
На леглото й се чукаше гола двойка. Момичето надали беше на повече от петнайсет, а момчето — може би с година-две по-голямо.
— Случайно да знаете, че сте в частен дом? — ядно се обади тя. — А това е моята спалня.
Момичето си грабна гащичките, а момчето — цигарата от марихуана, която димеше в пепелник на пода до леглото. Не успя да се въздържи да не забележи, че той е доста надарен и много мускулест. Като пораснеше, това му гарантираше велики дни.
— Чуйте — поколеба се тя. — Ще гледам настрани, докато се обличате, и после тихо се изнасяйте оттук на майната си.
Извърна си и се заслуша как си търсят дрехите, пръснати по целия под. След няколко мига изтичаха от стаята покрай нея.
Заключи вратата, вдигна телефона и се обади на Ричард в монтажната. Отговори жена.
— Кой се обажда? — попита Ники.
— Кимбърли. А отсреща кой е?
Асистентка със самочувствие — само това й липсваше.
— Отсреща е госпожа Бари. Дайте ми съпруга ми.
След няколко секунди се обади Ричард.
— Здравей, скъпа, ти се върна — каза той.
— Да, върнах се, а къщата ни е пълна с погнати от хормона тийнейджъри — остро изрече тя. — Каза ли на Съмър, че може да прави купон?
— Моля? — той звучеше напълно незаинтересован.
Тя знаеше защо. Седеше пред монтажните машини с екипа си от редактори и беше съвсем погълнат. Не би му пукало повече, ако Съмър забавляваше и „Даласките каубои“.
— Съмър ми обясни, че ти си й казал, че всичко е наред, ако покани хора в къщата — обвини го тя.
— Не можеш да я кастриш за това в неделя следобед. Детето нямаше какво да прави, така че й казах: хубаво, нека си покани неколцина приятели.
— Неколцината приятели се оказаха петдесет човека. Когато влязох в спалнята ни, непълнолетна двойка го правеше в нашето легло!
— О, Боже! — изръмжа той.
— Не се ли предполагаше да я наглеждаш поне малко, докато ме нямаше? Очевидно е, че тя е подивяла.
— Тогава очевидно не трябваше да я оставяш сама с мене — кисело отвърна той.
Ники си пое дълбоко въздух — опитваше се да продължи да се контролира.
— Не искам да се караме за това.
— Ти си тази, която започна да се кара.
— Не, не съм — възмути се тя; побесня, че той взема страната на Съмър.
— Виж — рязко се обади той. — Работя. Не мога да се справям с този тип обстоятелства.
— Много благодаря! — и тя тресна телефона. Не можеше да повярва, че при всички хубави неща, които бяха на път да й се случат, трябваше да се занимава и с тези глупости. А Ричард не й помагаше — единственото, за което си мислеше, беше скъпоценният му филм.
Почака петнайсетина минути, преди да излезе от спалнята си. Къщата беше празна.
— Съмър — извика тя. Никакъв отговор. Забърза към гостната — временната стая на Съмър. Изглеждаше като поразена от природно бедствие. — Съмър — извика отново.
Все още никакъв отговор.
Върна се в дневната и излезе на терасата. Съмър беше пренесла купона си долу на плажа. Бяха се разположили пред нечия друга къща като дрипав цигански катун — преносим компактдиск плеър изригваше силна рап музика.
Върна се обратно в къщата — пълна каша. Бяха разбили бара, разлели напитки по пода, пепелниците преливаха, навсякъде имаше кутии с полуизядени пици. Дори бяха нахълтали в кабинета на Ричард, въпреки че не бяха и докоснали бюрото му. Слава Богу. Или може би щеше да е хубаво да го бяха направили — накрая той щеше да се събуди и да разбере що за дяволска малка дамичка е Съмър в действителност.
— Няма аз да разчиствам — промърмори на себе си, вдигна телефона и се опита да се свърже с Шелдън в Чикаго.
— Господин Уестън, него няма — информира я прислужница със силен акцент.
— Кога ще се върне?
— Не знае. Той в Бахама.
Беше се отървал от Съмър и заминал на великолепна ваканция. Типично. Детето беше при нея, а на него не му пукаше. Поне можеше да я предупреди в какъв безценен таралеж в гащите се е превърнала дъщеря им.
Но не. Това не беше в стила на Шелдън. Той бе поискал тя да научи всичко сама.
— Страхотно парти! — отбеляза Тина. — Жалко, че майка ти го провали.
