— Откъде знаеш? — Джини му хвърли омразен поглед. — Никога не си си вкъщи.

Ники и Лара се спогледаха. Пак войнствените Кийфър.

— Не бих имала нищо против да родя дете — изписка хърбавият модел — въпреки че изглеждаше на четиринайсет, тя всъщност беше на двайсет и две.

— Не и от мене, скъпа — прекъсна я Кайл достатъчно високо, че да го чуят всички.

Две яркочервени петна цъфнаха на хлътналите й страни.

— Не съм те молила да ме оплождаш — тросна се момичето със силен кокни-акцент. — В Ню Йорк има стотици мъже, които биха припаднали, ако им се падне привилегията.

Ники реши, че момичето прилича на хубав млад труп. Някой трябваше да я нахрани. И то скоро, преди да е станало твърде късно.

— Веднъж на корицата на „Вог“ — и вече си мислят, че светът е техен — избъбри Джини и се пресегна през масата за чашата си с вино.

— Лара, чудя се как успя толкова бързо да организираш това парти — обади се Барбара Уестърбърг, докато увиваше кичур от тънката си коса около пръста си. — Колко мило от твоя страна да поканиш екипа — много са ти благодарни.

— Глупаво е да чакаш прощалното парти в края на филма — отговори Лара. — Реших, че ще бъде забавно да направим едно в началото. — Не добави, че вдъхновението й се казваше Джой Лоренцо, който засега още не се беше появил.

Къде беше той все пак? И защо това имаше значение?

Хм… не беше ли глупачка… Все пак знаеше, че той е сгоден; а дори и да не беше, всяка жена от екипа би му хвърлила око.

— Такава прекрасна идея — ентусиазираше се Барбара, винаги особено мила към звездите си. — Де да бях помислила за това.

— Вероятно ти можеш да го платиш — обади се Ники с нежен глас.

Барбара се направи, че не е чула.

— О — и тя скочи. — Ето го Джой. Бедният — изглежда изгубен. Да го поканя ли да дойде на нашата маса?

— Кой е Джой? — попита Ники, докато предъвкваше резенче морков.

— Актьор — поколеба се Лара; сърцето й беше започнало да бие, а това я вбесяваше, защото той не означаваше нищо за нея.

— Имаш предвид онзи страхотен пич, който се е отправил към нас?

— Той е.

— Става. Особено за чукане — измърмори Ники. — Защо не го пожелаеш ти, преди Барбара да си е подмокрила гащичките?

— Не ставай досадна — сопна се Лара. — Той е сгоден.

— „Сгоден“ не означава нищо — лекомислено отговори Ники. — Бракът е единственото, което се брои.

Лара надигна чашата си с безалкохолен плодов пунш.

— Актьорите не ме интересуват — твърдо обяви тя, докато си мислеше, че въпреки волята й този я интересува.

— Никога ли не си чувала за чукане на снимки? — палаво подметна Ники. — А е част от бизнеса. Великолепен флирт с фантастичен мъж и в края на филма всеки си тръгва по пътя. Всички го правят.

— И ти ли си го правила, преди да срещнеш Ричард?

Ники кимна ентусиазирано.

— Можеш да заложиш сладкия си задник.

Рокси изтанцува покрай тях, облечена в тигров спортен костюм. Беше се прилепила плътно към своя шофьор и се търкаше о него, докато двамата си пробиваха път с танцуване.

„Хм… — помисли си Лара. Опитваше се да спре, да изхвърли Джой от главата си. — Йоко е права — той е дебел.“

Плътно зад Рокси идваше Йоко с приятеля си — мускулест тип, който изглеждаше така, сякаш мястото му е на корицата на „Плейгърл“.

Точно зад тях беше Трини, придружена от годеника си — солиден като канара мъж, който си падаше по откачения външен вид на Майк Тайсън и се извисяваше над миньончето Трини.

Лара им махна щастлива да види как всички се забавляват и още веднъж се опита да принуди мислите си веднъж завинаги да се отдалечат от Джой.

— О, майко — възкликна Ники, отпусна се назад и се втренчи в преминаващите двойки. — Довечера на плажа ще падне голямо чукане!

Джой обикаляше в края на тълпата, смигна на Трини на дансинга и реши да не се приближава към горната редица маси, където седеше Лара. Кайл вероятно би се отнесъл с него като с боклук, а той нямаше намерение да се остави да го унижават пред Лара.

Забеляза Барбара Уестърбърг да се отправя към него с решителен израз на лицето.

— Здравей, Джой — поздрави го топло тя.

— Барбара — отвърна й; знаеше, че може да я има по всяко време, когато я пожелае. — Страхотна рокля — мнооого секси.

Тя засия от комплимента му.

— Благодаря, Джой.

Трини го беше информирала за госпожа Уестърбърг. Омъжила се за много известен продуцент, който я вкарал в бизнеса. След няколко години избягал със счетоводителката си и оставил Барбара сама да ръководи процъфтяващата му продуцентска компания. Продължила да работи, развела се със съпруг номер едно и се омъжила за съпруг номер две — писател, който иначе не работи, ако тя не му даде работа. И двамата чукали кого ли не.

Барбара сграбчи ръката му и я стисна.

— Изглеждаш самотен, Джой — каза и му хвърли поглед, в който се четеше: „Можеш да ме чукаш, ако искаш.“ — Годеницата ти не успя ли да дойде?

— Ъ-ъ… беше уредила да лети насам, но после изникнало нещо. Работи над много важен случай. Говорихме по телефона — ето защо закъснях.

Истината беше, че закъсня, защото седеше в стаята си и чакаше обаждането на Маделин. За да е достатъчно сигурно, тя беше звъннала в девет вечерта да го провери. По телефона бе подсмърчал и кашлял и веднага щом се отърва от нея, остави съобщение на рецепцията да не го безпокоят и изхвърча.

— Колко жалко — но Барбара изобщо не съжаляваше.

— Да — съгласи се Джой. — Е, трябваше да я оставя да си гледа работата — заета е да гради реномето си.

— Настоявам да дойдеш да седнеш при нас — заяви Барбара.

— Ще пропусна — поклати той глава. — Кайл не ме харесва.

— Кайл не харесва никой мъж, когото смята за конкуренция.

— Аз? Конкуренция? — Джой се изсмя подигравателно. — Аз? Дето имам само три жалки сцени.

— Знам — съгласи се Барбара. — Опитай се да разбереш: Кайл остарява, оплешивява — и тя понижи глас: — Виж какво стана с Бърт Рейнолдс. И за да довърши унижението си, сега Кайл се среща с деца.

— А? — погледът на Джой беше насочен към Лара.

— Момичето, с което е тази вечер, не може да е на повече от седемнайсет.

— Какъв неудачник!

Барбара се огледа, за да е сигурна, че никой не ги чува.

— Опитай се да не го казваш някъде, където може да те чуе Кайл. И, Джой, ако повториш някоя от забележките, които направих, ще го отрека.

— Можеш да ми имаш доверие — и я последва до онова, което очевидно беше най-важната маса.

Лара се изправи и го поздрави.

— Здравей, Джой — мило произнесе тя. — Толкова се радвам, че успя да дойдеш.

Той се втренчи в невероятното й лице. Мадоната на деветдесетте години — сърцераздирателно чиста и

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату