— Да — той все още я наблюдаваше отблизо.
— Годеницата ти ще идва ли за този уикенд? — попита тя. О, Боже, Лара, какъв глупав въпрос!
— Не. Работи над някакво дело. Защо?
— О — тя затърси причина. — Аз… ъ… мислех да ви поканя двамата на парти в дома ми утре вечер.
— Така ли?
Не можа да повярва, че думите излизаха от собствената й уста. Луда ли беше? Не беше планирала парти.
— Ще бъде забавно — продължи. — Ще дойдат Йоко и Рокси и по-голямата част от екипа.
Черните му очи продължаваха да я привличат.
— Добре ли ще е да дойда сам?
— Естествено — тя отговори, останала малко без дъх.
— Тогава ще съм там.
— Добре. О, и ако твоята годеница все пак пристигне, моля те, доведи и нея — оттегли се набързо и почти затича срещу Майлс, който чакаше нетърпеливо.
Джой я гледаше как се отдалечава. Тя определено беше нещо различно. Убийствено красива, невероятно мила и приятелски настроена. Не приличаше на никоя жена, която някога беше познавал.
Лара Айвъри беше истинската и той отчаяно я искаше.
Джой Лоренцо никога досега не беше срещал истинската.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАЙСЕТА
Ники седна в самолета на „Америкън еърлайнс“ на път за Ню Йорк. Преди няколко дена беше казала на Ричард, че смята да посети Лара.
— Защо? — раздразнено бе попитал той.
— Защото е важно. Трябва да разбера каква е реакцията й на сценария.
— „Отмъщение“ не е проект, в който да бъде въвлечена Лара — каза го с глас, в който се четеше:
— Знам. Но тя го обмисля. Представи си само какъв обрат ще настъпи, ако я привлека!
— Не можеш да ходиш и да молиш за услуги.
— Решението ще е изцяло нейно.
— Тя няма да го направи, Ники.
— Не беше ли ти, дето каза, че едно от най-важните неща, които може да направи продуцентът, е да следва инстинктите си? Е, точно това и правя.
— Ако трябва, върви тогава.
— И ти ще се погрижиш за Съмър?
— С мене няма да има проблеми.
След това беше говорила със Съмър и й каза, че Ричард е обещал да се грижи за нея.
— Супер! — бе възкликнала Съмър. — Ричард е най-великият.
— Аз ще се върна след два дена. Приятно прекарване заедно.
— Така и така си прекарвам приятно — бе казала Съмър. — Лос Анджелис е страхотен. Бих искала да мога да остана тук завинаги.
— Така ли? — Ники беше доста изненадана. Точно успя да си представи лицето на Шелдън, ако му кажеше, че дъщеря му иска да живее за постоянно в Калифорния. Щеше да бъде бесен.
— Това ще го обсъдим, когато се върна — беше обещала тя.
Сега летеше, готова да уговори Лара да изпълни ролята на живота си.
Спа почти през целия полет, за да се опита да избегне разговора с немския бизнесмен, седнал до нея, чиито четива бяха „Пентхаус“, „Плейбой“ и „Уол стрийт джърнъл“. Не обърна внимание на „Джърнъл“, а разгледа постерите в средата на другите две списания двайсетина пъти, като грухтеше на себе си.
— Имаш нужда от чукане — измърмори Ники, когато се приземиха.
Мъжът се намръщи; под чудовищните гъсти вежди се мъдреха малки като стафиди очи.
— Моля?
— Казах, че на стюардесата трябва да се плати — за слушалките.
Намръщи се още повече. Американските жени са много странни.
Лара беше изпратила лимузина на летището. Ники влезе и седна отзад, за да се наслади на пътуването до Хамптънс.
Когато пристигна, минаваше седем и Лара се беше прибрала вкъщи след дневната работа.
— Каква къща! — възкликна Ники, докато обикаляше наоколо. — Толкова е очарователна.
— Обмислям едно предложение — обади се Лара.
— Да не възнамеряваш да се местиш?
— Не. Използвам я за убежище — някъде, където никой не може да ме намери.
— Точно така — ставаш още по-саможива!
— Не съм саможива.
— Ти го казваш.
По-късно вечеряха на задната тераса.
— Е? — попита Ники, неспособна да чака повече. — Какво е мнението ти за сценария?
— Истината ли? — Лара я дразнеше.
— Разбира се, че истината.
Лара се усмихна.
— Харесва ми!
Ники се изправи.
— Вярно ли?
— Той е всичко, което исках да бъде.
— Доволна съм да го чуя! — Пауза. — Сега наистина важният въпрос: ще го изиграеш ли?
— Е…
Ники се наведе през масата, въодушевлението й беше направо осезаемо.
— Да! — обяви Лара. — Ще го изиграя.
— Благодаря ти, Господи — трескаво каза Ники и стисна ръце пред себе си. — Обещавам да бъда добра до края на годината!
След като Ники най-после замина, Съмър реши да си прекара времето още по-добре. Обади се на Ричард в монтажната и го помоли да отложат вечерята — съобщи му, че трябвало да отиде на рождения ден на един приятел.
Ричард се съгласи лесно.
— Не се прибирай вкъщи твърде късно — каза той. — И, за Бога, не казвай на майка си, че не съм те завел на вечеря.
— Ще може ли да поканя неколцина приятели в неделя? — попита тя, решила да нанесе удара, докато той е така отзивчив.
— Хубаво — пак се съгласи той. — Аз ще работя през целия уикенд.
Сбогом, Ричард, весело си помисли тя. Колкото и много да го харесваше, предпочиташе пълната свобода.
Скочи от леглото и се опита да реши какво да прави днес. Само ако можеше да кара. Е, истината беше, че тя можеше да кара, но ако я хванеха зад волана на колата или на Ричард, или на Ники, щеше да се забърка в голяма каша заради това, че още нямаше шестнайсет години, а тя не мислеше, че някой от тях би бил щастлив да ходи в полицията да я освобождава. Такситата поглъщаха всичките й джобни, въпреки че получаваше пари и от Ричард, и от Ники, и от баща си. Беше написала на най-скъпото татенце френетично писмо, с което го информираше, че Ники й дава дребни центове, а в отговор той й изпрати петстотин долара без много въпроси за какво са й.
