Ричард остави мартинито си на парапета; беше бесен на Ники — как се осмеляваше да го зареже и да хукне подир Лара, за да се опитва да я принуди да участва в жалкото й филмче. Особено пък след като той й каза да не го прави. Да, беше бесен, а сега — и пиян — и всичко по вина на Ники. Амбицията е опасно нещо.
Протегна ръка към Кимбърли и мускусния й парфюм. Тя се разтопи в прегръдките му, сякаш там й беше мястото.
Той зарови ръце в косата й и я изпъна зад ушите. Захвана се с копчетата на блузата й — разкопчаваше ги едно по едно.
— Няма ли да ме целунеш? — попита тя.
Пъхна език в устата й, зачуди се дали има презерватив — надяваше се тя да има, защото на него вече не му трябваха. С изключение на сега. За да изконсумира този акт на порастване.
Нямаше начин да разбере.
Бавно съблече Кимбърли. Тя носеше дантелено бельо направо от каталога на „Тайната на Виктория“ — това наистина го възбуди. Първо свали закопчаващия се отпред сутиен — разкриха се хубави гърди с големи зърна. После я освободи от дантелените гащички — видя обръснатия й венерин хълм. Накрая разкопча колана за жартиери и смъкна чорапите й.
Когато тя вече беше гола, я сложи да легне на външната стъклена маса и бързо я изчука — помпа само няколко минути, преди да се изпразни.
В момента, в който свърши, искаше тя да си върви.
Обаче Кимбърли имаше други идеи — беше решена да му се наслади и след това и нищо не можеше да я спре. Събори го на един шезлонг, обви дългите си крака около него и го зацелува с влажни и страшни устни.
— Вкусно — мрънкаше тя, сякаш току-що беше изяла чиния макарони.
— Ще ти извикам такси — измърмори той, докато се опитваше да се вземе в ръце. — Късно е.
— Мислех, че жена ти я няма — обвинително изрече тя. — Защо да не мога да остана?
— Доведената ми дъщеря… ще се върне вкъщи всеки момент.
Рискована работа. Ами ако Съмър ги беше хванала?
Накрая успя да се измъкне от здравата хватка на Кимбърли и се заклатушка към телефона, за да поръча бързо такси. После събра дрехите й и я побутна леко в посока към банята за гости.
Когато тя се появи след няколко минути, беше облечена, но не и доволна.
— Ти не ме задоволи — оплака се. — Не свърших.
Какво им ставаше на жените днес? Не беше ли достатъчно, че тя го беше накарала да се усмихне?
— Следващия път — обеща той.
Неудобно очакване, докато чу да се приближава такси. След това пъхна сто долара в различни банкноти в ръката й и я изпроводи навън.
— Какво е това? — тя презрително се взираше в смачканите банкноти, почти готова да върне парите.
— За таксито — каза той.
— О — и тя задържа парите.
Точно когато беше на път да я настани на задната седалка на таксито, пред къщата спря лимузина и от нея изскочи Съмър.
— Ричард! — изненадано възкликна тя. — Мама върна ли се?
— Ъ-ъ… не — Ричард беше съвсем объркан. — Моята… ъ-ъ… асистентка и аз тъкмо свършихме още малко работа.
— Точно така — обади се Кимбърли.
Съмър засмука палец. Беше съвсем очевидно, че той я е свършил някаква. Да не би да я мислеше за пълна тъпачка?
Джед скочи от лимузината, решен да бъде представен.
— Господин Бари… сър. Аз съм голям почитател на работите ви. Вие сте един от стълбовете на индустрията.
— Благодаря ви — през зъби каза Ричард. Стълб да не би да означаваше стар? Кой все пак беше този досадник? И защо изпращаше Съмър до вкъщи с лимузина?
— Лека нощ — каза Съмър и влезе в къщата, за да покаже, че няма намерение да защитава Джед.
Ричард настани Кимбърли в таксито и последва Съмър в дома, като тресна вратата след себе си.
— Приятни сънища, Ричард — Съмър беше застанала на вратата на стаята си и изглеждаше отсъстваща и раздърпана, но много-много хубава.
— Приятни сънища — отговори той, окончателно изнервен.
Колкото по-скоро Ники се върнеше вкъщи, толкова по-добре щеше да е за всички.
ГЛАВА ПЕТНАЙСЕТА
Партито в дома на Лара — организирано в последния момент от Каси — имаше огромен успех. Всеки се беше отпуснал и се забавляваше добре.
Лара седеше с Ники на една от масите в градината. При тях бяха Майлс и холивудската му съпруга, Джини; Барбара Уестърбърг — сама и Кайл Карсън, при когото за уикенда бе долетяла приятелката му — хилав английски модел, която не изглеждаше на повече от четиринайсет години, с лице на безпризорна и тяло на манекен от Освиенцим.
— Само да знаех, че смяташ да правиш купон — обади се Ники и отпи от „Маргаритата“ си. — Щях да си донеса по-хубави дрехи.
— Ти винаги изглеждаш страхотно — усмихна се Лара на приятелката си, облечена в невероятна къса рокля на Тери Мюглер.
— Благодаря — отговори Ники. — А ти винаги знаеш какво точно да кажеш.
— Да, като например, че ще участвам във филма ти. Нали?
— Съвсем вярно! — Ники направи възхитена физиономия — Лара беше разбрала сценария и го бе харесала.
— Ричард дали е добре сам в Лос Анджелис? — Лара зададе този въпрос, защото си спомни, че след като се бяха оженили, той не можеше да понася да остава сам.
— Съмър се грижи за него — отговори Ники и пак отпи от ледено-студената „Маргарита“. — Лудост, нали? Тя обича съпруга ми, а мене ме мрази. Как успях така да се проваля като майка?
— Не си се провалила — Лара подбираше думите си внимателно. — Казах ти: възрастта й е такава.
— Предполагам — но Ники не беше убедена. — Както и да е. Реших, че двамата могат още повече да се сближат. Пък и ако имахме собствени деца, всички щяхме да изглеждаме като голямо щастливо семейство.
— Да не смяташ да раждаш? — попита изненаданата Лара.
— Не — побърза да отрече Ники. — Точно сега смятам да направя страхотен филм, в който — ако всичко върви по плана — звездата ще бъдеш ти. После може и да реша да имам друго дете — но само ако и Ричард иска.
Джини Кийфър — съпругата на Майлс — се включи в разговора им. Беше добре поддържана блондинка на неопределена възраст с внимателно скулптирани черти — гордостта на пластичния й хирург.
— Деца! — промърмори мрачно; беше изпила няколко чаши вино в повече. — Мразя ги. Малки неблагодарни копелета. Интересуват се единствено от парите ти.
— Това не е вярно, скъпа — намеси се Майлс и скришом премести чашата й с вино така, че тя да не може да я достигне.
