За какво й трябваше да му казва точно това? Нали искаше да научи нещо за него, а не да дава сведения за собствената си личност.
— На колко си години? — продължи той с въпросите и засмука кубче лед от питието си.
— Е, това е доста неприличен въпрос за една дама.
Той изплю леденото парче обратно в чашата си и я погледна.
— Искаш да кажеш, че се притесняваш от възрастта си? На колко си все пак? На трийсет и пет? Четирийсет?
— Много си галантен, благодаря — тя беше направо възмутена. — На трийсет и две.
Той се изкиска и направи гадна гримаса.
— Знаех си, че мога да те накарам да го кажеш.
— И защо? — тя повиши глас. — Толкова стара ли изглеждам?
— Изглеждаш чудесно, мила моя — небрежно измърмори той.
Сега пък какво правеше — подмазваше ли й се? За първи път от осемнайсет месеца насам, без да се брои записа на саундтрака, най-после му бяха дали работа и той се чувстваше късметлия.
— А ти на колко си? — попита го тя на свой ред, без да се чувства поласкана от отношението му към нея.
— Тези дни ставам на трийсет и четири — разсеяно отговори той.
— О, вие сте истински старци — намеси се Мик с влудяващо щракане. — Мене още не са ме хванали трийсетте. Миналата седмица едно маце, дето нямаше и петнайсет, щеше да ми го духа в колата.
— И сигурно адски се гордееш с това? — удиви се Ники.
Мик все пак сподави доволния си смях.
— Ти не ги разбираш тези работи, те са само за мъже — завърши той със самодоволна усмивка.
— Може би… за такива, на които вече не им става — измърмори Ники.
— Не може да бъде! Ти ревнуваш, както чувам? — Айдън я поднасяше.
Досега тя просто се безпокоеше как Лара ще приеме Мик, но тези двамата заедно се оказаха десет пъти по-гадни.
Въобще не искаше да си мисли какво я чака при сцената с изнасилването. Ричард я предупреди внимателно да си подбира хората и особено актьорите, а тя така и не го послуша. През следващите шест седмици той непрекъснато щеше да й натяква:
— Нали ти казах.
Струваше й се, че се е отнесла прекалено дружески с тези смотаняци и е сбъркала. Трябваше да ги държи по-изкъсо. Трябва да се научат да спазват дистанцията, да разберат кой е шефът и кой командва тук.
При последната хапка хвърли поглед към часовника си и измърмори набързо:
— Мразя да ям в движение, но имам среща.
И скочи.
— Аз трябва ли да идвам с тебе? — попита Мик, като дъвчеше енергично.
— Не… личен ангажимент — и тя отмести стола си.
— Ще се видим на снимките — Айдън я изпрати с поглед, от който тя се почувства неудобно.
Излезе бързо от ресторанта и изчака на паркинга да докарат колата й; пое си малко чист въздух.
Около Айдън Шон витаеше някакво напрежение.
Вече нищо не можеше да се предотврати: договорът му беше подписан и той беше част от екипа.
Но имаше и нещо друго… какъвто и да беше, той имаше особено излъчване. И работата с него нямаше да е скучна.
Колата й пристигна и тя седна в нея, след като остави на пиколото прекалено тлъст бакшиш.
Чакаше я толкова работа. Трябва изцяло да се съсредоточи върху нея.
— Въобще не съм се обаждала на Мик и нямам никакво намерение да го търся — отсече Съмър. — Ами че той въобще не ми харесва. Ако искаш да знаеш, падам си по Айдън.
— За какво тогава трябваше да се въргаляш на задната седалка на колата на Мик? — попита Тина, както винаги практически целесъобразно.
— Нищо не съм правила — тросна й се Съмър. — Една лигава целувчица, после той ме накара да смуча неговия… ти знаеш какво.
— Е, и ти?
— Не става. Тръгнах си с него, защото си мислех, че Айдън Шон най-после ще ме забележи. Сама се набутах — обобщи Съмър. — Никога ли не ти се е случвало да правиш нещо, за което предварително знаеш, че е пълна глупост?
Седяха и си бъбреха на плажа, облечени в прекалено изрязани бикини с прашка, пушеха си марихуаната и правеха тен.
— Да — съгласи се с нея Тина. — Когато бях малка хлапачка.
— И сега не ми изглеждаш много пораснала.
— Вече съм видяла доста неща.
— И аз мога да кажа същото за себе си — Съмър отметна назад глава към слънцето.
Един петдесетгодишен мъж, който бягаше за здраве по брега, се втренчи в момичетата и почти спря да се движи.
— Женен, с три деца, добра банкова сметка — изкоментира Тина, докато му хвърли един поглед. — Знам, че мога да го имам — стига само да го пожелая.
— Мъже! — обади се Съмър.
— Целият му мозък е в онази работа — заключи Тина.
— Съвсем си права! — съгласи се Съмър.
И двете се излегнаха на плажа, заливайки се от смях.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И СЕДМА
Лара и Джой се разхождаха боси по плажа, хванати за ръка и забравили целия свят. Вечеряха на задната тераса — макарони и зелена салата, полети с бутилка червено вино. Когато приключиха с вечерята, Джой предложи:
— А сега да направим тази разходка по плажа, която толкова искаш.
— Страхотно — веднага се отзова Лара, а гърлото й се сви от очакване.
Бяха сами, крачеха по топлия пясък, но през цялото време тя не спираше да мисли какво може да последва. Той трябваше да направи първата стъпка — стига тя да не си е въобразила, че приятелството им е нещо повече.
Беше толкова странно. Още докосването на ръцете му я възбуждаше. Върви, че не говори за химия!
Когато вече се връщаха и се приближаваха към къщата, той спря, седна на пясъка и я придърпа към себе си.
— Погледни луната — каза й. — Какво виждаш?
— Красиво е — потвърди тя.
— Като тебе.
— Благодаря — не можеше да разбере защо пулсът й се учестява, а съзнанието й е толкова бистро.
— Лара — той скочи на крака, — искаш ли да поплуваме?
— Не ставай глупав — гласът й потрепери раздразнено. — Наоколо е съвсем тъмно и студено. Нищо не се вижда.
Той се засмя и смъкна тениската си.
— Да не мислиш, че с това можеш да спреш една морска риба? — попита той и продължи: — Да не мислиш, че за тях има някакво значение дали е тъмно или светло — в този момент свали ципа на панталоните си и ги събу.
— Ти си полудял — извика тя с гневно поклащане на глава. — Не си си взел дори хавлия.
