— Госпожица Здравият разум — дразнеше я той.
— Е, тук вече си прав — тя се предаде — мразеше се за досадния назидателен тон.
— Хайде — дръпна я той. — Няма нищо по-красиво от океана през нощта. Имаш чувството, че са те затворили в огромен тъмен измислен басейн.
— Нямам дори бански — опита се да се бори тя.
— Бельото ти ще свърши същата работа — успокои я той, застанал пред нея по боксерки; дрехите му бяха струпани на купчинка в краката му.
— И защо мислиш, че въобще нося бельо? — попита твърде самонадеяно тя.
— Сигурен съм — обади се той през смях. — Готов съм да се обзаложа на няколко хилядарки.
— Откъде си толкова сигурен?
— Ами всички примерни момичета ходят с гащички — тук вече едва удържаше смеха си. — Хайде — настояваше той. — Понякога трябва да рискуваш.
— Аз… просто не мога да си позволя да се разболея.
— Нито да се позабавляваш?
Сърцето й отново заби учестено. Джой направо я омагьосваше и тя не знаеше как може да се бори с това чувство.
— Е, като не искаш, недей — каза той. — Но аз отивам. — И преди тя да успее да го спре, той се втурна във водата и се гмурна сред пяната на вълните.
Разтреперана, тя остана сама на плажа, осветен от лунната светлина.
Изхлузи роклята си, боязливо се приближи към студената вода и нагази, докато водата покри бедрата й.
— Джой! — извика, докато вървеше сред разбиващите се вълни.
Беше във водата почти до кръста, когато той я връхлетя.
— Сега те пипнах! — и я сграбчи отзад.
— Помощ! — тя цялата се разтрепери. — Изплаши ме!
— Тръгвай след мене — каза той и я хвана за ръката.
Газеха, докато водата започна да покрива раменете й.
— А сега плувай — нареди й той.
— Много е дълбоко — тя беше уплашена. — Нищичко не виждам.
— Не се притеснявай — успокои я той. — Аз съм зад гърба ти.
Тя не беше много добър плувец, но му имаше пълно доверие. Той й бе казал, че това ще е истинско приключение — и беше прав. Защо понякога, вместо да работи непрекъснато, не се позабавлява?
Плуваха в тъмния океан. Усещаха допира на вълните, които ги обливаха, и излязоха от дъгата на залива. Лара отново усети страх.
— Джой, Джой, искам вече да се връщаме — извика му нервно.
— Добре — отговори той. — А сега се обърни и плувай след мене.
Тя се подчини и поеха към брега, като се бореха с изведнъж появилото се мъртво вълнение.
Скоро Лара почувства как силите й намаляват и течението я връща назад.
— Плувай! — чуваше гласа на Джой сред шума на вълните.
Беше останала без дъх и вече бе на ръба на паниката, докато се опитваше да се задържи на повърхността. Ужас! Утре косата й ще провисне от морската вода, а очите й ще са зачервени и замрежени от студа. Ще изглежда ужасно, а Йоко и Рокси ще трябва доста да се постараят, за да я върнат във форма. Ако въобще някога стигне до брега…
Изведнъж усети как нещо прошумоля покрай крака й. Изписка, а очите й замръзнаха от ужас.
— Тук има ли акули? — попита със свито сърце.
— Акули… — през рамо повтори той. — О, да, тук гъмжи от тях!
Това й подейства като токов удар и тя заплува енергично в отчаяния си опит да се изравни с него.
— По-спокойно, по-спокойно. Какво ти стана изведнъж? — попита той, когато тя вече го изпреварваше. — Тук вече можеш да стъпиш на дъното.
Когато усети твърда почва под краката си, тя се успокои.
— Хайде сега — той отново я хвана за ръка. — Да излизаме по-бързо, преди някоя акула да те е глътнала.
— Много забавно, няма що! — тросна му се тя, докато излизаха от водата и едва успяваше да си поеме дъх. — А сега как ще изсъхнем? — попита, защото отново беше започнала да трепери неудържимо.
— Аз ще те стопля — той обви ръце около нея и силно я прегърна. — Винаги можеш да разчиташ на мене.
В този момент тя изведнъж откри, че докато са били във водата, боксерките му са паднали.
Върху голия си крак усещаше натиска на втвърдяващия се член и едва успя да промълви:
— Джой… аз…
Той прилепи устни о нейните и всички мисли се изтриха от съзнанието й. Езикът му проникна в устата й и опипа всяко кътче.
Беше станало… Тя нямаше повече сили да се бори срещу него. Нали сама го желаеше.
Дълго време останаха упоени от целувката, каквато никога преди не беше изживявала. Устните му ставаха ту нежни, ту твърди и настоятелни. Езикът му галеше зъбите й, заливаше я с трепетно очакване от предусещаното продължение.
Но той никога не бърза, никога не насилва нещата. Той чакаше тя сама да му открие тайните на тялото си.
Зърната на гърдите й бяха възбудени, очертаваха се под мократа коприна на корсажа й. Тя тръпнеше да усети ръката му върху гърдите си. Беше стигнала до онзи предел, откъдето връщане назад нямаше. Този момент беше очаквала и за него се готвеше от седмици.
Той я заливаше с целувките си — дълги, страстни целувки, които я подлудяваха.
Искаше го от толкова време. Стенеше от желание да го докосне и плъзна ръка надолу.
Но той отмести ръката й, сякаш искаше да й каже:
Тя не усещаше пронизителния вятър. Всеки милиметър от тялото й гореше, цялото й тяло желаеше Джой.
Той беше толкова внимателен. Лара не приличаше на другите жени — тя беше съвършената кралица, която го караше да се чувства като крал. Като нейния крал.
От деня, в който погледът му се спря върху нея, той се отказа от случайните връзки — пазеше се само за нея.
Дъхът й го омайваше, тя имаше вкуса на всичко хубаво и свежо.
Той превъзмогна желанието си да я повали на пясъка и да я обладае, отдръпна се, овладя се — искаше да превърне тази нощ в необикновена за нея.
Леко докосна гърдите й.
Тя изстена от удоволствие, отпусна се в ръцете му, нетърпелива той да я освободи от дрехата й.
Но той не предприе нищо. Просто галеше зърната й през прилепналата прозрачна тъкан и леко ги притискаше.
— Свали го… свали го… — изстена тя, без да има сили да се овладее, стресната, че го желае, преди той да е готов, но не можеше да си спомни някога да е била така възбудена. — Моля те, направи го!
Той докосна върха на зърното й с крайчеца на пръстите си.
Тя разкопча презрамките на корсажа си с треперещи пръсти. С бавни движения той разгърна корсажа и разголи гърдите й. Боже, колко беше красива, колко беше красива цялата. Обгърна ги в шепите си. Свали я на колене на пясъка и погали с члена си набъбналите й зърна — от едната и от другата страна, като ускоряваше движенията си.
— Джой — изхриптя името му, забравила и за студения вятър, и за влажния пясък, в който потънаха коленете й.
— Скъпа… — отвърна той. — Кажи ми какво точно искаш.
