— Тебе! — думите заседнаха в гърлото й. — Искам… само… тебе…
Той пъхна ръце под мишниците й, повдигна я и отново впи устни в нея. Дълги алчни целувки, които бяха първите истински целувки в живота й.
После вдигна ръце над главата й, жадно прилепи устни към лявата й гърда и засмука зърното, сякаш поглъщаше мляко.
— Ооо… — и преди да го осъзнае, тялото й се разтърси от глава до пети от конвулсивни тласъци. Той дори не я беше докоснал там, където тя искаше.
Той освободи ръцете й и я привлече към себе си. Тя се сгуши на гърдите му, а тялото й се обливаше от вълните на дълбоко пълно удоволствие.
— Това хареса ли ти, мила? — и той зарови пръсти в косата й. — Беше ли ти хубаво?
— О!
— А утре ще е още по-хубаво.
— Какво значение има утре? — промълви тя, докато вдъхваше соления мъжки аромат, който обожаваше. — Да отидем още сега у дома.
— Не — той не отстъпваше. — Утре те чака работа. Трябва да си починеш.
— Искам го, Джой…
Той затвори устните й с пръст.
— Нито дума повече — нареди той. — Нека вече да се обличаме, преди съвсем да сме замръзнали.
Вдигнаха дрехите си от пясъка, облякоха се набързо и се върнаха в къщата. Тя очакваше той да дойде в спалнята й, но това не се случи. Единственото, което направи, беше да я целуне нежно по устните и да й пожелае лека нощ.
Тя беше объркана, питаше се защо той не остана с нея, но знаеше, че е прав, че утре трябва да става рано, а ако е тук, нито един от двамата няма да спи.
Отпусна се в леглото с мисли за лицето му, косата, мириса, усмивката.
Джой Лоренцо. Нейната бъдеща съдба? Нейният избраник? Нима е срещнала мъжа, който ще я накара да забрави всичко лошо от миналото си?
Джой влезе в стаята си, разходи се разсеяно из нея, запали цигара. Ето, за това му бяха разказвали. Това беше любовта.
Не можеше да повярва, че се е случило с него. Никога не го бе очаквал, никога не се бе опитвал да го постигне. Жените бяха едни и същи и ако ти трябва гадже, винаги можеш да свалиш някоя.
Ами сега! Може би я срещна прекалено късно?
Може би трябва утре, след като тя излезе, той да си замине завинаги.
Това беше единственият начин.
Будилникът събуди Лара в пет часа сутринта. Беше толкова уморена, че едва се измъкна от леглото и веднага започна да се облича, без да има време дори да хвърли един поглед в огледалото. Кихна.
Рокси я поздрави и изненадано попита:
— Какво е станало с косата ти?
— Ходих да плувам…
— Какво? — Рокси прекара ръка през собствените си настърчали къдрици. — Веднага започваме с шампоан.
Тя кихна още два пъти, преди да кимне.
— И освен това си настинала?
— Както изглежда…
— Страхотно — изфуча Рокси. — Сега всички ще легнем болни.
— Обещавам да не ти дишам в лицето.
— Да, да.
Йоко не беше толкова мила. Както Лара се опасяваше, очите й бяха зачервени от солената вода. Йоко веднага го забеляза и започна да мърмори под носа си, след което я настани на една кушетка и за петнайсет минути постави кръгчета от краставица върху очите й; след това намаза цялото й лице с дебел слой мазен крем.
Докато Рокси и Йоко се занимаваха с нея, тя възвръщаше обичайното си самочувствие. За съжаление трябваше да отложат началото на снимките за около час.
Кайл се мръщеше, докато Майлс кръстосваше нервно нагоре-надолу и изричаше най-страшни ругатни.
— Радвам се, че отново си с нас — саркастично я посрещна Майлс.
— Лара, много мило, че най-сетне можеш да ни удостоиш с присъствието си — добави и Кайл.
— За първи път ми се случва да закъснея — натърти тя, докато единственото, което искаше, беше час по-скоро да приключат със снимките за деня и отново да е с Джой. Трябваше да си кажат толкова много, да говорят за онова, което се беше случило вчера.
Колко бързо стана всичко! Съвсем доскоро бяха просто познати, а в един миг се оказаха един до друг на плажа, напълно голи и тя го желаеше толкова силно, че бе готова да изпълни всяка негова заповед.
Не може да бъде! Даже сега, когато си мислеше за него, започна да се възбужда. Как успяваше да го постигне? Той едва я бе докоснал, а тя му принадлежеше изцяло.
Какво означава това? Че е съвсем закъсала за мъж?
Глупости. Тя можеше да има всеки мъж, когото пожелае. Но Джой беше единствен.
Помисли за стегнатото му тяло, изразителните очи, начина, по който я гледаше с такава пряка настоятелност…
— На какво се усмихваш? — попита рязко Кайл и внезапно я върна към реалността. — Предполагам, че това, което правим в момента, е сериозна сцена.
— О, да, съжалявам… За момент… спомних си нещо смешно.
— Сигурно си спомняш нещо от снощи, Лара — заяде се той.
Тя се изчерви. Как може всички вече да са научили? На лицето й ли беше изписано?
— Не те разбирам — тя го прониза с леден поглед.
На което той отговори подигравателно:
— Нищо не е имало, защото Снежната кралица никога не си позволява такива неща, нали?
През обедната почивка помоли Джейн за мобифона и се обади вкъщи. Вдигна Каси.
— Дай ми Джой — каза тя, докато барабанеше нервно с пръсти по апарата.
— Той излезе — отговори Каси.
— Значи е излязъл — повтори като ехо тя, без да може да разбере.
— Каза ми, че има неотложна работа в града. Ще ти се обади утре.
— Неотложна работа? Каква работа?
— Нямам представа.
— Остави ли някакъв телефон?
— Не.
— А защо ти не се сети да му поискаш телефонния номер? — изведнъж чу собствения си глас, който крещеше на Каси, и рязко млъкна. Каси нямаше никаква вина.
— Извинявай — Каси се опита да я успокои. — Не знаех, че е толкова важно.
— Всъщност не е — приключи разговора тя.
— Нещо не е наред ли? — попита я Йоко, която беше дочула разговора.
— Нищо — отговори и на нея, докато се питаше как ще може да прекара нощта без него. — Всичко е наред.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ОСМА
След инцидента пред Гилдията на режисьорите Алисън Сиуел отиде на съд и получи осемнайсет месеца за преследване, тежко нападение и посегателство над полицай.
За Алисън това беше чудовищна несправедливост. Тя не е преследвала Лара. Тя беше нейна
