— Мислиш ли, че е разумно да го поканиш у дома си?
— Става дума само за някой и друг ден — опита се да се защити Лара. — Бъди спокойна, няма да ме заколи. И не се тревожи напразно, Кас, много добре си давам сметка какво правя.
— Щом казваш, ще ти повярвам — кимна неуверено Каси. Вътрешно смяташе, че за Лара е най-добре отново да се събере с Ричард.
— Вече трябва да се връщам на снимачната — обади се Лара. — Когато Джой се прибере, му кажи, че ще закъснея. И освободи готвача — ще вечеряме навън.
— Дадено — прие поръчката Каси.
Малко след като Лара тръгна към студиото, Джой се качи на наетата от него кола и реши да покара из града. Искаше да избяга далече от този дом, от Каси и вечното й мусене. За него беше много важно да я спечели на своя страна. А оставането тук му изглеждаше твърде рисковано.
Караше без определена цел, спря пред една будка, взе си пакет цигари.
Когато научи новината, че той се изнася, Маделин беше неприятно изненадана.
— Кажи ми защо напускаш точно сега — питаше тя. — Намерих ти работа, намерих ти жилище. Какво още искаш?
— Мади, аз никога няма да мога да те направя щастлива — оправда се по старому — беше го казвал толкова пъти и то винаги действаше. Просто не можеше да й обясни.
— Ако искаш, поне можеш да опиташ — Маделин почти се разплака от отчаяние.
— Не — отговорът му беше готов. — Мога само да те накарам да страдаш, а нито ти, а още по-малко аз го желаем. Заминавам за Лос Анджелис — и каквото стане…
— Ами парите ми? — попита тя съвсем делово, за момент преглътнала сълзите си.
— Ще ти ги върна.
— Кога?
— Запази моя чек за филма и го осребри.
— Да знаеш, че никога повече не искам да те виждам, Джой — предупреди го тя на раздяла. — Това е последният път, когато си тръгваш оттук.
— Разбирам — каза й на глас.
Така всичко приключи веднъж завинаги, той нае кола и замина, за да види Лара.
Не се изненада, когато тя настоя той да се пренесе у тях. Някои неща просто трябва да се случват.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ШЕСТА
Всяка сутрин рано Ники напускаше къщата в Малибу и отиваше в студиото на „Отмъщение“ във Вали. Там беше и собственият й кабинет, залепен до този на Мик. Той се бе обградил с тълпа от енергични млади работници по продукцията, докато тя се обърна към неколцина опитни трийсетгодишни професионалисти, които много добре разбираха какво правят, и един много способен изпълнителен продуцент. Надяваше се да се сработят помежду си и да станат добър екип.
Всичко все още беше под въпрос. Предимството да разчитат на Лара за главната роля означаваше, че могат да не търсят други известни звезди. Без да се брои Айдън Шон, ролите бяха дадени на млади, непознати изпълнители, които явно имаха талант. Финансирането беше напълно осигурено и само след две седмици започваха основните снимки. Оказа се, че продуцирането на филм е много по-различно от дизайна на костюмите. Тя беше шефът и се чувстваше много особено, когато непрекъснато я търсеха за мнения и нареждания.
След два дена от Ню Йорк ще пристигне Лара и тогава най-сетне ще може да се срещне с Мик.
Само ако можеше да се опре на Ричард. В началото предполагаше, че той ще се гордее с успеха й, но вместо това непрекъснато я иронизираше.
Досега не беше имала случай да се срещне с Айдън Шон, макар че Мик непрекъснато настояваше за обща среща. Днес най-сетне се бяха уговорили за обяд.
— Изцяло от тебе зависи и моето положение на продуцент. Очаквам да го стягаш — отново припомни тя на Мик. — Отговорността за Айдън е изцяло твоя. Ако той започне да кръшка, само ти ще си виновен.
— Добре де, добре — избъбри Мик и започна да щрака с пръсти във въздуха.
— Само една грешка — и веднага е вън. Надявам се, че добре си му обяснил това.
— Няма нужда. Той си го знае и сам.
Когато Айдън се появи с един час закъснение, Ники беше поразена от бледото изпито лице, което видя. Тебеширенобяла, почти прозрачна кожа обвиваше фините черепни кости на призрачното му лице, на което искряха ледено-пронизителните сиви очи. Сухата кафеникава коса беше отметната назад и прибрана в несресана плитчица, а болезнено слабото му тяло бе нашарено с татуировки. Вместо да я ужаси, присъствието му я очарова с нещо чудновато, чистоплътно. Изглеждаше като рокзвезда, отегчена от парадната слава.
Разтърси за поздрав ръката на Ники, макар погледът му да беше празен и да преминаваше през нея. Тя забеляза треперенето на пожълтелите му от никотина пръсти, когато запали цигара веднага след запознанството им.
Преди това Мик я беше уверил, че в този момент Айдън във всички
Ако Айдън не беше абсолютно пропаднал наркоман, за какъвто го смяташе от години насам, той можеше да има великолепна кариера. И ако все пак беше оцелял в бизнеса, това се дължеше на изумителния му талант и забележителните роли, които правеше напук на лудостта си и наркотиците, отнемащи почти цялото му време. Режисьорите държаха на него, защото играеше великолепно. А продуцентите се опитваха да се отърват от него, защото беше много рисковано да разчитат на Айдън.
След като се срещнаха, отидоха в италианския ресторант на булевард „Вентура“. Айдън веднага се пльосна в коженото кресло и си поръча двоен „Джак Даниелс“ с много лед. На Ники й направи впечатление, че той изпуши три цигари, преди да пристигне салатата, макар сервитьорката, слабо момиче и негов фен, непрекъснато да повтаряше, че в ресторанта не се пуши.
— Голяма работа! — каза Айдън с възможно най-пренебрежителния си глас. — Човек все пак трябва да си поотпусне душата.
През това време студените сиви очи я изследваха внимателно.
— Онези истории ги зарязах окончателно, Ники — съобщи й го с гробовен глас. — Никакъв кокаин, никакви изцепки, никакви гаджета. Пийвам по едно-две. Нека това не те плаши. Когато работя, зарязвам и пиенето.
— Ау, нямам търпение да отидем на снимачната площадка. Да те видя тогава — провлачи Ники. — Мик не пуши, докато работи, ти не близваш и капка алкохол. Върхът — мога само да гледам и да се възхищавам от начина, по който контролирате лошите си навици.
Айдън се засмя — малка лукава усмивчица.
— Ти продуцирала ли си нещо друго преди, Ники?
— Не — тя незабавно зае нападателна позиция. — Но през последните шест години съм участвала в не един и два филма. Имам достатъчно опит.
— И какво си правила?
— Костюми, гардероб, дизайн… — тя беше решена да не позволи да я унижават. — И да не забравяш, че Ричард Бари ми е съпруг, така че явно съм добре образована по въпроса с правенето на филми.
