бъбреше нещо със Сандра Бълок — но нито един от двамата не гледаше.
Най-тъжното беше, че тя не можеше да го предотврати. Просто трябваше да направи филма — нямаше друг избор.
Докато Ричард и Ники се отпускаха в леглото си, Съмър кръстосваше клубовете по Стрип. Ваканцията й беше истинско приключение. А Ричард толкова хитро успя да премълчи пред майка й за кръшкането си — и да й даде пълна свобода, каквато впрочем заслужаваше. В Чикаго нещата оставаха толкова объркани и сложни — баща й, всичко останало. Само да можеше да се премести в Лос Анджелис за постоянно…
Във „Вайпър рум“, клуба на Джони Деп на булевард „Сънсет“, заедно с Тина, Джед и неколцина приятели се настаниха в едно ъгълче. Някои вече бяха надрусани или пияни.
— Виж ти! Виж ти! — възкликна тя. — Вижте кой влиза!
— Кой? — попита Тина и през рамо погледна към входа.
— Айдън Шон и Мик Стивън — избъбри Съмър, а очите й шареха по фигурите на отегчения актьор и непохватния режисьор, които си пробиваха път към бара в компанията на надрусана рижа мадама в прилепнала права черна рокля и яркочервени боти.
— На две крачки са от нас! — въодушеви се тя. — Отивам при тях.
— Как така ще ходиш при тях? — намръщи се Джед. — Даже не ги познаваш.
— Голяма работа — отговори самонадеяно Съмър. — Айдън ще играе във филма на майка ми — Мик го режисира — значи горе-долу се познавам с тях — сините й очи проблеснаха. — Хайде, Тина, ела.
— А, не — възрази Тина с чувство на превъзходство. — Не съм свикнала да тичам подир мъжете — обикновено те ме търсят.
Джед напълно одобри думите й. Не беше никак доволен, че Съмър се занася по други мъже.
— Е, добре, аз отивам — Съмър скочи на крака и се запромъква между хората в салона, преди някой да може да я задържи.
Спря се пред Айдън Шон.
— Здрасти — поздрави го и впери поглед право в него. Той сякаш не я забеляза.
— Изчезвай, русокоске — промърмори надрусаната рижава мацка.
— О, здрасти, хубавице — отзова се Мик и повдигна очила, за да види по-добре това невинно девичо видение с плътни устни и огромни сини очи.
— Едно питие?
В джоба си имаше фалшива идентификационна карта на пълнолетна, която й даде Джед. Защо да отказва?
— Мартини — поръча, уверена, че е много гъзарско.
— Мартинито идва — обяви Мик и облиза пресъхналите си устни.
— О… благодаря — изобщо не отклоняваше настойчивия си поглед от Айдън, а той въобще не й обръщаше внимание. Беше пълен непукист, но тя го смяташе за „убиец“. Искаше да говори с него, не с този режисьор с разплуто лице.
След още три мартинита се чувстваше на върха на щастието. Джед се приближи и каза, че се прибират.
— Аз ще я изпратя — заяви Мик.
— Не става, мой човек — отговори Джед.
— Всичко е наред — обади се тя, въпреки че залата вече беше започнала да се върти около нея. — Мик ще се погрижи за мене.
Джед се оттегли с явно неудоволствие.
— Утре ще имам махмурлук — изкиска се тя. — Тежък-тежък махмурлук.
— Имам вълшебно лекарство за махмурлук — Мик й намигна съучастнически.
— И какво е то? — попита тя самоуверено.
— Ела да идем до лимузината ми и ще ти го покажа — предложи той.
Трябваше ли да отиде с него? Или не трябваше?
Защо не? Ако тръгнеше с Мик, може би Айдън най-накрая ще забележи присъствието й.
— Става — тя потисна сънливостта си.
— Значи тръгваме — като ехо повтори Мик и направо изкудкудяка. И двамата излязоха.
По времето, когато бях на двайсет и една години, ми се носеше славата на твърде щедро и дащно момче. А наоколо ми в Холивуд имаше куп богати дами, които постоянно си държаха някой за редовни секс- услуги.
Имах собствен апартамент, чисто нова корвета и цяла камара твърди уговорки. Макар добре да си живеех живота, не бях получил нищо от това, за което истински мечтаех, а един ден исках да стана кинозвезда.
Наистина водех двойствен живот. Един от гардеробите ми беше наблъскан със скъпи дрехи — купувани най-вече от твърде благодарните ми клиентки. Другият едва побираше дънките и тениските ми.
В едното си амплоа бях расов жребец за застаряващи дами. А в другото — просто момче, което търпеливо посещава курса по актьорско майсторство, смесило се в тълпата с онези, които сипват бензин в скъпите коли и работят по паркингите.
Дори си имах официално гадже — Марги — сладко девойче, което си нямаше и представа какво леке съм през останалото време. Тя даже беше убедена, че произхождам от заможно семейство.
Марги ми харесваше заради невинността си. Повечето момичета от Холивуд, които свалях, бяха истински курви, домъкнали се тук след конкурс за красавици или някаква подобна дивотия, след което не им се махаше от града, прекарваха си времето в редакцията на „Плейбой“ и се чукаха с всеки мазен хвалипръцко от бизнеса, когото срещнеха в града, докато мозъкът им се размекне окончателно.
Марги беше съвсем различна. Живееше във Вали със семейството си. Като дете до петнайсетата си година играла в различни филми и сериали, когато изведнъж кариерата й внезапно приключила.
Сега беше на деветнайсет години и отчаяно се опитваше отново да влезе в бизнеса.
С Марги беше гот. За първи път се чувствах гот с момиче, което не ми плащаше за това.
Една от най-специалните ми клиентки беше Ели фон Щойбен — тя ми снасяше много. Ели беше жена на Максуел фон Щойбен, един от най-големите продуценти. С Ели се срещахме два пъти седмично в луксозен апартамент на булевард „Уилшър“. Въобще си нямах представа чия беше тази къща, само подозирах, че не е на Ели, защото не виждах вътре никакви лични вещи.
Веднъж небрежно я попитах дали апартаментът е неин.
— Не — отговори ми тя, но се въздържа от повече информация по въпроса.
Сигурно едно време Ели е изглеждала страхотно и даже сега, на петдесетгодишна възраст, мъжете се обръщаха след нея. Каза ми, че от години не спи с мъжа си.
— Не мога да разбера за какво съм му — сподели ми веднъж, докато галеше гърба ми с дълъг квадратен маникюр. — Той се чувства по-добре, като си кани гаджета. Защо тогава и аз да не се погрижа за собственото си удоволствие?
Абсолютно си права, скъпа. Особено като се има предвид, че всеки път за това ми плащаш по пет стотарки.
Ели беше много делова. Искаше всеки път да е сигурна, че парите предварително са оставени на масичката до леглото: пет нови-новенички банкноти от по сто долара. И въобще не си падаше по приказките. Искаше само секс — и това напълно й стигаше.
Справях се добре. Сигурно го правех по-добре, отколкото всеки друг, с когото е била преди.
Скоро започна да ме препоръчва на свои приятелки и така за нула време завъртях клиентела. Всички холивудски мадами, които нямаха кой — всички вече бяха мои. На първо място съпругата на голям режисьор. После бившата жена на суперзвезда. Най-похотливата дърта агентка в града.
Един ден попитах Ели дали може да ми помогне за кариерата ми.
