гребен. Пристъпи встрани от Лара и се изправи пред огледалото, за да намаже и без това твърде ярките си устни. — Знаеш ли случайно в какво положение се намира сега той? Някой ми каза, че отново ще се събира с жена си. Но аз не го вярвам. И нека ти призная — той е луд по макарената, а аз, скъпа, обожавам танците.
— Не се и съмнявам — измърмори Лара.
— С кого си тук? — попита Уилсън, докато се мажеше с гела.
— С приятели — поколеба се Лара. — Точно си тръгвам.
— Жалко — подметна Уилсън. — Можехме да прекараме вечерта заедно.
— Това няма ли да попречи на действията ти по отношение на лудия по макарената?
— Права си! — разсмя се Уилсън.
Лара започна да се промъква към изхода.
— Доскоро — извика й Уилсън и влезе в една от кабинките.
— Ъ-ъ… благодаря ти за добрата работа — обади се Лара.
— Скъпа — пошегува се Уилсън, — зърната ти никога не са изглеждали толкова апетитни!
Лара забърза навън, където чакаше Джой.
— Сгащиха ме в дамската тоалетна — обясни тя.
— Трябва ли да се тревожиш за това?
— Не искам целият екип да започне да ни обсъжда. Всички знаят, че ти имаш сериозна връзка. Ще гледат на мен като на… как да го кажа… крадла на годеници.
— Крадла на годеници? — той се разсмя.
Смехът му беше заразителен.
— Хайде да тръгваме — предложи той. — Сега ще изпратя крадлата на годеници до дома й.
— Имам по-добра идея — изведнъж произнесе тя. — Нека да се поразходим по плажа. Винаги съм искала да го направя.
— И как не ти се е случвало досега?
Тя се усмихна на себе си.
— Винаги ме е било страх.
Той я погледна насмешливо и попита:
— И от какво?
Тя потръпна.
— Не знам. От тъмнината, от неизвестното… понякога не се чувствам… защитена.
— Лара — лицето му внезапно бе станало сериозно, — когато си с мене, никога не трябва да се страхуваш.
Тя кимна; не беше сигурна как да му отговори.
— И все пак тази вечер ще те изпратя право у вас. Утре рано сутринта си на снимки.
— Ами разходката? — тя беше разочарована.
— Някой друг път.
— Обещаваш ли?
— Ще видим.
— Трябваше да те изчукам снощи — обади се Кайл с тих и мазен глас. Беше рано сутринта, той се беше разположил зад стола на Лара и я изненада.
— Моля? — тя не беше сигурна, че е разбрала думите му.
— Беше вър-р-рхът — той премлясна с устни. — Да си оближеш пръстите.
Тя го изгледа студено.
— Наред ли си, Кайл?
— Ако нямаш под ръка оригинала, и копието стига — той се изсмя просташки. — Като докоснах лицето на Уилсън, както си беше с перуката и с това тяло, мога да се закълна, че съм чукал тебе.
— Отвращаваш ме — каза тя презрително.
— А, не — той изобщо не се предаваше. — Аз съм почтен. — Кратка пауза. — Между другото разбрах, че и ти си била снощи в същия ресторант. И кое е новото ти гадже?
— Знам, че трябва да работя с тебе — каза тя с ледено спокойствие. — Но не и че трябва да ти споделям.
Рокси дойде при тях.
— Какво става? — попита тя, забелязала, че Лара е разстроена.
Кайл се измъкна и отиде да говори с Майлс.
— Тоя е истинска свиня — гласът на Лара трепереше от гняв.
— Всички са такива — съгласи се Рокси, сякаш това изобщо не я изненадваше.
— Кайл е най-противният.
— Сега пък какво е направил?
— Повярвай ми — Лара тръсна глава. — Толкова е гадно, че по-добре да не знаеш.
— О, не, трябва да ми кажеш — Рокси винаги беше готова на всяка цена да научи последната клюка.
— Как така Уилсън е успяла снощи да си тръгне от снимачната площадка с моя перука? — попита Лара.
— Тая кучка! — Рокси присви очи. — Казах й да я вземе и да я остави в гардероба, където въобще не се появила. Тази сутрин намерих перуката в една чанта пред вратата на хотелската ми стая — цялата в боклуци. Един Господ знае какви ги е вършила!
— Забрави Господа, попитай Кайл — измърмори Лара.
— Ама наистина ли? — извика Рокси. — И защо трябва да се учудвам, като знам, че той е готов да изчука всичко живо наоколо!
Дойде Майлс.
— Готова ли си, скъпа?
— Да, Майлс. — И си помисли:
Потисна чувствата си и изцяло се отдаде на работата си по първата сцена, като се надяваше тя да се получи с колкото може по-малко дубли.
И както винаги Кайл провали всичко. Непрекъснато объркваше репликите си, постоянно се притесняваше за косата си.
През обедната почивка един от шофьорите я откара у дома. Завари Каси на телефона в дневната, заобиколена от кутии и куфари — подготвяше скорошното им заминаване.
— Какво правиш тук? — попита я Каси и остави слушалката.
— Трябваше да си поема дъх. Около снимачната площадка витаят само тестостерони — отговори Лара и небрежно добави: — Ами… къде е Джой?
— Излезе — съобщи Каси.
— Каза ли къде отива?
— Не…
Лара влезе в спалнята си и се опита да си обясни защо това я накара да се почувства разочарована. Държеше се като ученичка, прибрала се вкъщи за междучасието, а той дори не беше тук. Хм… Човек не бива да очаква нищо от живота, за да не страда разочарован.
След минутка почука Каси.
— Лара — започна тя на вратата, — какво казах, че се разстрои така?
— О, няма нищо — успокои я Лара и се усмихна незабележимо, защото знаеше, че Каси все пак ще го изрече.
— За този пич, Джой — Каси смръщи чело. — Знаеш ли изобщо нещо за него?
— Толкова, колкото ми трябва.
— Предполагам, това, че е адски готин, ти стига — продължаваше Каси. — Нали знаеш, пълно е с готини пичове.
— Не мога да разбера какво искаш от мене.
