отстъпва, а ако се сблъскат с Лара, тя можеше да го отреже твърдо и въобще да откаже да работи с него. Макар Лара вече устно да потвърди участието си във филма, договорът все още не беше подписан. Нейният агент го протакаше. Ники го търсеше всеки ден по телефона, но той винаги си намираше някакво извинение. Беше съвсем ясно, че не иска най-високоплатената му клиентка да се снима в продукция с малък бюджет — особено след като тази клиентка бе решила да го направи, без предварително да се консултира с него.
Ники не се съмняваше, че веднага след пристигането на Лара в Лос Анджелис проблемът с Куин ще се реши. И това беше причината още да не е получила подписан договор с нея.
О, Боже! Не искаше и да си мисли какъв кошмар ще бъде, ако Лара се оттегли от филма.
Реши да поговори за това с Мик и да смекчи сблъсъка между тях.
— Виж какво — обърна се към него веднъж. — Не казвам, че Лара е някаква надута звезда или нещо подобно, но трябва непременно да се отнасяш към нея с уважение.
— Уважение-муважение… Какви ги приказваш? — захили се Мик, а между зъбите му димеше вечният фас.
— Като начало тя мрази да й смърди на цигари — Ники беше рязка. — И въобще няма да бъде във възторг от пушенето ти по време на снимките.
— Нямам такъв навик, когато работя — той примижа иронично. — Така решаваме всичките тъпи проблеми.
— Освен това и езикът ти. Можеш ли да го позамажеш малко заради нея?
— Ти да не би да нямаш мръсно подсъзнание? — той извъртя обвинението срещу Ники, защото му писна да я слуша. — Ще се отнасям с нея така, както с всеки друг актьор.
— Чудесно — изръмжа Ники. — И дано всичко да мине добре.
Ричард нямаше търпение да я осведоми, че е наела слаб режисьор.
— Тоя пропаднал разлигавен тип… — започна той високомерно. — Направих си труда да го проверя.
— Значи си видял какво е направил досега и си наясно, че е много способен.
— Бих казал, че аз съм много способен — отвърна й Ричард съвсем нескромно. — Аз нямам навик да се щурам навсякъде, да крещя на хората си и да се държа като луд.
— Нека да му дам възможност — каза тя. — Всеки момент мога да го освободя.
— Много великодушно — той беше убийствено ироничен. — Даваш ли си сметка какво означава да уволниш режисьора, след като снимките са започнали? „Отмъщение“ е филм с малък бюджет — твоя работа е да дадеш възможност той да се снима. Ако държиш да чуеш моето мнение… допусна огромна грешка, като убеди Лара да участва.
— Не съм я убеждавала аз — тя зае отбранителна позиция.
— Мисля, сама ще го разбереш, когато тя се срещне с прекрасния ти малък режисьор-гений — те няма да могат да мелят заедно.
Ричард обличаше в думи най-лошите й страхове.
— Ще видиш, че всичко ще се нареди — твърдо отговори тя.
— Надявам се да е така — намръщи се той. — За твое добро.
Мик я убеди да ангажира Айдън Шон за ролята на злодея. Айдън беше неуравновесен и опасен актьор — не изглеждаше съвсем конвенционално, но ужасният му стил можеше да е подходящ за амплоато на главния изнасилвач. Проблемът беше, че той толкова често зависеше от наркотиците, че на него не можеше да се разчита. Кокаинът беше удоволствието му, хероинът — болката му… но сега говореха, че се е излекувал. Единствено качествата му на изключителен актьор опрощаваха слабостите му.
— Можеш ли да му влияеш? — попита тя Мик, преди да се съгласи да го ангажира.
— Кой, аз ли? — невинно попита Мик. — Че аз мога да контролирам и цяла армия мравки, тръгнали на парад по сладкото ти дупенце, кукличке.
— Бюджетът ни е ограничен — това я тревожеше, а не сексистката му забележка. — Не можем да си позволим да изгубим и една секунда.
— Повтаряш ми го всеки ден — Мик се прозина широко.
— Всеки ден ти го набивам в главата с надеждата да го проумееш.
— Падам си по тебе, знаеш ли — Мик сякаш току-що се беше сетил за това. — Ти си много сладка мацка — при това и много секси. И как си се забъркала с този бизнес?
— За мене не бери грижа — сериозно отговори тя. — Единственото, за което трябва да мислиш, е как да завършиш „Отмъщение“ навреме и в рамките на бюджета.
На следващата сутрин Съмър се събуди по-рано — в момента, когато Ники се готвеше да излезе.
— Какво ново с филма, мамо? — попита тя. Изглеждаше очарователна и сладка в омачканата си памучна пижама.
Ники се бе вслушала в съвета на Ричард и приемаше по-търпеливо поведението на дъщеря си. Всъщност не трябваше да бъде толкова строга. Съмър живееше в Чикаго и скоро отново щеше да се върне у дома. И все пак… съжаляваше, че не бяха успели да се сближат, докато бяха заедно.
— Всичко е чудесно — отговори изненадана. Съмър за първи път проявяваше някакъв интерес към работата и плановете й.
— Човек може да се побърка от толкова работа — каза Съмър. — Ако иска да направи страхотен филм.
— Така е — Ники беше доволна, че в края на краищата дъщеря й й обръща внимание и е загрижена за нея.
— Ами… Ричард ми каза, че смяташ да ангажираш Айдън Шон — добави Съмър и зашляпа подире й към входната врата.
— Да, така е — Ники ровеше из чантичката си за ключовете от колата. — Не ти ли харесва?
— Изглежда умопомрачително — възкликна Съмър с ококорени очи. — Готова съм на всичко, за да се срещна с него.
Значи това е събудило този неочакван интерес към работата й.
— Снимките още не са започнали — каза тя. — Но когато снимаме, може би ще дойдеш на снимачната площадка.
— Ще бъде страхотно!
— Сега трябва да тръгвам — и Ники пак погледна в чантичката си, за да е сигурна, че си е взела филофакса. — Какво смяташ да правиш днес?
— Както обикновено — неопределено отговори Съмър.
— И какво правиш обикновено?
— Обикалям магазините, ходя на плаж. Запознах се с едно момиче, Тина — мотаем се.
— На мене ми изглежда забавно.
— Ами така е! — Съмър й се усмихна широко. — Благодаря ти, мамо.
— За какво?
— О, не знам. Защото ми харесва, че съм тук.
Ники я остави с хубаво чувство. Когато Съмър поиска, може да бъде възхитителна.
Тази вечер Ники и Ричард вечеряха в малко италианско ресторантче в Малибу. Ричард не се беше отказал от назидателното си настроение — непрекъснато я наставляваше каква трябва да е и каква не бива да е една филмова продукция.
— Обратното на това, което си мислиш, аз наистина знам какво правя — Ники се бе отегчила от вечното му натякване.
— Взела си си побъркан режисьор, дрогиран актьор за главната мъжка роля и Лара за негова партньорка — не спираше да се заяжда той. — Предварително си провалила филма.
— Ричард, благодаря ти за съветите — гласът й звучеше уморено. — Сигурно трябва да приема думите ти за окуражителни.
По-късно си легнаха в леглото и всеки се сви в своята половина. От телевизора Дейвид Летерман си
