него.
— Нямам представа — призна си овчедушно тя. — Не можах да се свържа с него.
— Боже мили — саркастично се отзова Ники. — Той трябва наистина да е решил сам да прави кариера.
Не можа да разбере защо той не се обажда. Може би бяха забегнали с Филипа и се бяха оженили. Тази мисъл й беше по-неприятна, отколкото тя би си признала.
Кайл чакаше на снимачната площадка с ментов дъх и изключително приятелска усмивка.
— Готова ли си за голямата ни любовна сцена, принцесо? — поздрави я той.
— Направи ми услуга, Кайл — силно изрече тя. — Не обядвай повече чесън.
— Съжалявам за вчера — но той изобщо не съжаляваше. — Дъхът ми ли те отблъсна?
— Аз не се отнасям така с тебе, затова бъде мил и ми върни услугата.
— Ах… Лара, Лара — той поклати глава. — Ти си идеална. Никога ли не се вбесяваш? Какво правиш, за да се забавляваш?
— Работя — отговори с каменно лице.
— Работата не е забавна. Забавни са свалките.
— Както чувам, ти сваляш всяка вечер.
Той се засмя стържещо.
— Че какво трябва да прави един мъж, след като жена му го напусне? Да не съм се оженил за цял живот? Сега се измъквам от затвора.
— Не се ли страхуваш да не пипнеш нещо?
Той я погледна така, сякаш е луда.
— Аз? Да се страхувам? В никакъв случай. Достатъчно е да погледна някое момиче и мога да ти кажа дали тя е чиста.
— Това са глупости, Кайл.
— Мене наричаш глупак? — наежи се той.
— Съвсем не — тя прецени, че битката не си струва.
След час снимаха гореща любовна сцена. Тя мразеше всяка минута от нея, но беше актриса, така че затвори очи и се накара да вярва, че той е някой, за когото копнее. Стана. Целувката им придоби интензивност. Сега Майлс щеше да е доволен.
В средата на втория дубъл усети ерекцията на Кайл до бедрото си и се опита да не я забелязва.
— О, скъпа, как си падам по тебе — измърмори той точно след като Майлс нареди да спрат.
Тя му отвърна студено:
— Да видим дали можем да работим като професионалисти, става ли, Кайл?
— Ама ти каква си? Фригидна? — натърти той бесен, че не може да се добере до нея. — Не харесваш ли мъже?
— Точно така — тя направо го закова. — Аз съм лесбийката на годината, не знаеш ли?
Когато се появи дубльорката й, тя отчаяно желаеше да се измъкне оттук. Уилсън се шляеше насам- натам — носеше само грим по тялото си и приятна усмивка. Всички мъже от екипа се въодушевиха като ученици. Кайл веднага започна да пуска шегите си.
Лара се оттегли от снимачната площадка — нямаше желание да виси там и да наблюдава как всички мъже гледат Уилсън с копнеж. Не беше необходимо много, за да се превърнат възрастни мъже в похотливи малки момченца. Всички се държаха така, сякаш никога преди не са виждали чифт цици.
Определеният за нея шофьор седеше отвън в колата. Нямаше търпение да я откара до дома й и да се втурне обратно, за да може и той да хвърли едно око.
Имаше свободен следобед, така че облече къси панталонки и тениска, взе хавлия и сценария на „Отмъщение“ и се отправи към брега. Намери си сенчесто място, опъна хавлията, легна по корем и започна да чете репликите на Ребека. „Отмъщение“ определено беше филмът, който чакаше, а ролята на Ребека — най-сериозната роля, която някога бе получавала.
Известно време постоя на изоставения плаж и се наслаждава на самотата. Когато се върна в къщата, Каси я чакаше на задното стълбище и изглеждаше развълнувана.
— Онзи актьор е тук — каза Каси.
Тя се намръщи — надяваше се да не е Кайл с ерекцията му насред дома й.
— Какъв актьор?
— Знаеш, онзи, готиният. Джой какъв беше.
— Джой е тук? — тя усети лека тръпка на въодушевление.
— Мисля, че трябваше да го отпратя — мърмореше Каси. — Само че той много настояваше, увери ме, че си искала да го видиш. Седи в колата си.
— Накарала си го да чака отвън?
— Не ми каза, че ще идва. Очакваше ли го?
— Да — мразеше Каси да си мисли, че знае всичко. — Трябва да съм забравила да ти кажа.
— О — Каси не обичаше да е в неведение.
— Покани го вътре — и Лара забърза към банята за гости. Погледна отражението си в огледалото, взе четка, прокара я през косата си, после бързо сложи блясък на устните си. Изведнъж сърцето й беше забило учестено.
Опита се да се вземе в ръце и излезе на терасата, седна на един стол и хвана някакво списание.
Когато Джой се появи, беше хладна и овладяна.
— Хей — усмихна й се той. — Страхотна си по къси панталонки.
— Хей — отговори тя, остави списанието и също му се усмихна.
Каси стоеше на вратата, наблюдаваше двамата и се чудеше какво става.
— Искаш ли нещо за пиене? Чай, кафе… нещо по-силно? — попита Лара с дрезгав глас.
— Мога да пийна една бира — каза той, докато си пукаше пръстите.
— Каси… една бира, а за мене — „Севън ъп“.
— Идват веднага — и Каси неохотно влезе обратно в къщата.
— И така, Джой, изненадана съм. Сядай.
Той се отпусна на един стол и протегна дългите си крака напред. Носеше олющени военни ботуши, раирани джинси и бяла тениска, под която се очертаваха мускулите на ръцете му.
— Предполагам, се чудиш какво правя тук — каза той.
— Не трябваше ли да ми се обадиш? — тя се опитваше да звучи така, сякаш това няма значение. — Бях ти уредила интервю в Лос Анджелис.
— Имах други проблеми — и той направи дълга пауза. — Няколкото седмици бяха тежки.
— Наистина? — още веднъж се възхити на тъмнината в очите му, леко наболата му брадичка и твърдостта на прекрасно очертаните му челюсти. О, Боже! Какво ставаше тук?
— Да — той направи гримаса. — След това днес всичко се скапа. Трябваше да поговоря с някого — а ти винаги си ме разбирала — хвърли й дълъг, настоятелен поглед и си помисли, че тя изглежда дори по- красива, отколкото си спомня. — Не ми се сърдиш, че дойдох да те видя, нали?
— Изминал си целия този път просто за да ме видиш?
Той кимна.
— Филипа и аз най-сетне скъсахме. Ние… ъ-ъ… не можахме да изгладим различията помежду ни. Тя ми върна пръстена и ето ме тук — засмя се мрачно. — Хей… сега мога да отида в Лос Анджелис.
— За това ли се скарахте? Заради отиването в Лос Анджелис?
— Не — и той прочисти гърло. — Тя толкова се беше отдала на кариерата си, че нямаше време за мене. — Дълга пауза, още един настоятелен поглед. — Имам нужда от някого, който поставя мене на първо място.
— Разбира се, че е така — съчувствено промърмори Лара.
— Май си бях въобразявал, че като се задълбочи връзката ни, нещата ще се променят — продължи той, докато барабанеше с пръсти по масата за кафе. — После започнах да осъзнавам, че кариерата й е на първо място и че няма начин да изградим съвместното си бъдеще — не и когато двама души не могат да си
