общуват.
— Джой — тя го разбираше, — знам, че сега си разстроен, но ако нещата седят по този начин, значи вероятно си взел правилното решение.
Каси се върна с поднос с бутилка бира, кутийка „Севън ъп“, две чаши и чиния с шоколадови бисквити. Остави подноса на масата пред тях и се помота наоколо, защото умираше да разбере какво става.
— Благодаря — и Лара я отпрати.
Каси нямаше друг избор, освен отново да се прибере вътре.
Джой взе бутилката бира и я отвори със зъби.
— Знаеш ли кое е най-идиотското в ситуацията?
— Казвай — меко произнесе тя.
Очите му срещнаха нейните.
— Как така се озовах тук?
— Аз… не знам… — стана й неприятно топло.
Той отпи няколко глътки от бутилката.
— Като че ли трябваше да дойда — каза настоятелно. — Като че ли ти си единственият човек, с когото мога да поговоря, без да се чувствам зле.
— Поласкана съм — тя си взе една бисквита, макар да знаеше, че точно в момент не е способна да преглътне нищо.
— Хей, слушай — той потри брадичка. — Знам, че си голяма кинозвезда и всичко останало, но по някакъв начин те чувствам моя приятелка. — Нова дълга пауза. — Това лудост ли е, Лара?
— Не, Джой — тихо отговори тя. — Аз съм твоя приятелка.
Той скочи, разходи се по края на дървената веранда, взря се в океана с гръб към нея.
— Никога не съм изневерявал на Фили — каза равно. — Макар че повярвай ми, имал съм много възможности. Много.
— Сигурна съм, че е така — промърмори тя.
— Виждаш ли, вярвах, че ще се оженим. Сега мога да правя каквото си искам.
— А какво искаш?
Той се завъртя и очите им отново се срещнаха за дълъг, мълчалив момент.
— Искам да отлетя за Лос Анджелис и да се срещна с Мик Стивън. Как мислиш — много ли съм закъснял?
— Не съм сигурна — тя казваше истината. — След няколко дена се връщам в Лос Анджелис, студиото ще ми изпрати график. Ако искаш, можеш да пътуваш с мене и тогава ще видим.
— Звучи като план.
— Къде мога да ти се обадя?
— Не знам — той колебливо сви рамене. — Не мога да се върна в апартамента ни, сега е само неин.
— Значи няма къде да живееш?
Той отпи нова глътка бира.
— Наех кола и хвърлих двата си куфара в багажника. Сега тя е моят дом.
— Къде ще отседнеш, докато тръгнем?
— Мислех си да проверя в същия хотел, където бях преди.
— Не — бързо каза тя. — Не го прави. Всички ще се чудят защо си тук.
— Хей… — той се засмя горчиво. — Че дори аз се чудя защо съм тук.
Тя го фиксира със студените си зелени очи.
— Кажи ми защо, Джой. Аз съм ти приятелка.
Той се усмихна и още веднъж се възхити на изключителната й красота.
— Добре, приятелко, искаш ли да вечеряме заедно довечера? Знам страхотно малко рибно ресторантче на брега.
Тя започна да се смее.
— Същото място, където ме заведе и преди?
— Забавлявахме се, нали?
— Джой… — импулсивно изрече тя. — Защо не останеш тук? Ще накарам прислужницата да приготви стаята за гости, а после можеш да летиш за Лос Анджелис с мен в събота.
— Хайде, Лара, хората ще говорят.
— Навършила съм двайсет и една, нали знаеш. А и ти каза, че имаш нужда от приятел. — Пауза. — Така че… ще останеш ли?
— Е…
Размениха си топли усмивки.
— Добре — но пеперудите в стомаха на Лара отказваха да се укротят.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Ричард си даде сметка, че е сгрешил, като спа с асистентката си. Когато сексът се намеси… всичко неизбежно се усложнява. Сега Кимбърли го преследваше и заплашваше, настояваше отново да са заедно. Той съжаляваше, че я заведе у дома си и я изчука. Още по-неприятно беше, че Съмър ги засече. От нейна страна нямаше никаква реакция, но момичето беше твърде умно и разбра. Той дори си помисли, че трябва да говори с нея и да я помоли да не казва на Ники за идването на Кимбърли, но това щеше да изглежда само като признаване на вината. Можеше просто да чака и да се надява, че тя ще запази всичко в тайна.
Една сутрин се видяха на закуска.
— Ричард — започна тя с невинно изражение, — ще поговориш ли с мама за мене?
— За какво става дума? — той беше нащрек.
— Ами… как да ти кажа. Аз… ами аз… искам да остана в Лос Анджелис. Не искам да се връщам в Чикаго.
— Защо не й го кажеш сама?
— Тя дори няма да ме изслуша… Винаги се караме — и му се усмихна очарователно. — Но ако ти й го кажеш…
— Е, добре — макар и с известна неохота, той се съгласи.
— Много ти благодаря, Ричард — възкликна тя и приятелски го прегърна. — Ти си най-добрият!
Ала той ясно си даваше сметка, че тя го държи в ръцете си.
Актьорите влизаха и излизаха от офиса на Мик Стивън на пръсти. Той се оказа твърде нервен тип. Ако още при първите реплики не беше решил да вземе актьора, скачаше на крака насред изречението, размахваше ръце и пищеше:
— Ще те слушаме после.
Много от кандидатите излизаха от кабинета му като попарени.
Ники направо изпадна в шок. Никога не беше виждала режисьор, който да работи по този начин… Поне със сигурност Ричард не постъпваше така. Сякаш Мик следваше някаква мистична мантра, която гласеше „правиш го и то начаса“. И въобще не му пукаше дали ще нарани нечии чувства.
Специално за да я види, Ричард дойде на едно от прослушванията, но само след двайсет минути излезе, клатейки глава в знак на искрено възмущение.
— Как можеш да приемаш такова отношение към хората, каквото е неговото? — недоумяваше той. — Тоя е направо откачен. Нищо чудно на паркинга след подобни сцени да го причака някой от тези актьори и да му опре в главата зареден пистолет четирийсет и пети калибър!
Ники чувстваше, че трябва да застане на страната на Мик. Все пак тя правеше този филм и беше задължително да подкрепя режисьора си, иначе щеше да изглежда, все едно го предава.
— Той така работи — задоволи се тя да осведоми Ричард. — Както знаеш, всеки си има собствен метод на работа.
Всъщност тя се безпокоеше по какъв начин ще реагира на Мик Лара. Той определено не обичаше да
