След като сервитьорът от рум-сервиза почука на вратата и внесе вътре две чаши с капучино, Ричард подписа сметката.
— Желаете ли още нещо, господин Бари? — попита младежът с надежда; всъщност искаше да каже:
— Не — отряза го Ричард.
Сервитьорът си тръгна неохотно. Веднага щом отново останаха сами, Ричард се обърна към Маделин.
— Колко време бяхте заедно с Джой? — попита напрегнато.
Тя се поколеба няколко секунди, но после реши, че всъщност е най-добре да му разкаже нещичко — така или иначе нямаше какво да губи, а само можеше да спечели, ако превърнеше Ричард Бари в свой приятел.
— Когато се запознахме, Джой беше на двайсет и четири — тя изпита усещането, сякаш всичко се е случило едва вчера. — Той беше млад актьор, който се опитваше да пробие в Ню Йорк, но без особен успех — въздъхна продължително и уморено. — Повярвайте ми, направих доста за него. Уредих му сериозна роля в „Солиден“ — филм, за който получи блестящи рецензии. След това звездно начало кариерата му можеше да върви само нагоре. Но после той изчезна.
— Как така изчезна? — Ричард беше доста заинтригуван.
— Напусна града — Маделин отпи от капучиното си. — И повече не се чу. Никой не знаеше къде е отишъл. След шест години се появи отново и ми каза, че имал семейни проблеми. Като пълна глупачка го приех отново и малко след това му намерих роля в „Мечтателят“, където явно се е запознал с бившата ви жена. Тогава го видях за последно.
Ричард забарабани с пръсти по стола си.
— Къде е бил през тези шест години?
Маделин поклати глава.
— Изобщо нямам представа.
— Ами годеницата му?
— Каква годеница? — намръщи се тя. — Не знам нищо за никаква годеница.
— Разказал на всички от „Мечтателят“, че е сгоден.
— За кого?
— За някаква жена на име Филипа.
— Доколкото познавам Джой… предполагам, че си го е съчинил, за да изглежда по-важен.
— Би ли направил нещо подобно?
— Джой би направил всичко.
— Опитахте ли се да го откриете, след като избяга?
Тя сви рамене.
— Не е в стила ми, господин Бари. Да не съм ченге.
— С него ли живеехте, когато работеше в „Мечтателят“?
Тя кимна; все повече се вбесяваше. На два пъти прецакана. Не беше честно. Джой Лоренцо беше лъжливо, гадно копеле и тя го мразеше за това, че така я изигра.
Успя да потуши гнева си; нямаше смисъл Ричард Бари да разбира каква глупачка е била.
— Може би, господин Бари, вие можете да ми направите една услуга — каза го, докато тършуваше из чантичката си за цигара — нуждаеше се отчаяно от никотиновата дрога.
— Каква?
— Дайте ми адреса на Джой. Имам да уреждам нещо с него.
Ричард се наведе, за да й запали цигарата, и забеляза треперещите й ръце. Стана му жал за нея — беше на неговата възраст, но всеки знаеше, че при мъжете е различно. Някак си беше прието мъжете да ходят с момичета, с двайсет или трийсет години по-млади от тях, никой не обелваше и дума. Обаче ако една жена го направеше, веднага я смятаха за жалка, стара клетница.
— Живее с бившата ми жена — каза Ричард. — Заедно участват в „Отмъщение“ — някакъв долнопробен боклук. — Ще ви дам телефона й. Всъщност — добави, сякаш току-що му беше хрумнало, — може би е добре да я уведомите лично за връзката си с Джой.
— Няма проблеми — отзова се Маделин и изпълни дробове с успокояващ дим. — С най-голямо удоволствие.
— Лара не знае нищо за него — продължи Ричард. — Ако знаеше, може би щеше да погледне по-трезво на нещата.
— Може би бихте искали да ни уредите среща? — услужливо предложи Маделин. — На ваше разположение съм.
Хм… — помисли си Ричард. — Типично. Жена, жадна за мъст.
— Всъщност — продължи той, — след малко трябва да отида на снимките. Бихте ли дошла с мене?
— Разбира се.
— Добре.
Маделин Франсис разбра съвсем точно какво иска от нея Ричард Бари. И реши, че за нея ще е удоволствие. Личното й отмъщение.
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА
Линдън, рекламният агент на Лара, се добра до нея преди всички останали, за да й покаже унизителния таблоид насаме във фургона й. Тя се вторачи в разпрострените на две страници вулгарни снимки и почувства, че ще припадне. Кой беше допуснал фотографи да снимат най-интимните сцени? Къде бяха правата й?
— Не мога да повярвам на очите си! — възкликна тя потресена. — Как е станало всичко това?
— На снимките е имало някой със скрита камера — отговори Линдън. — Мик и Ники е трябвало да бъдат нащрек. Това нямаше да се случи, ако само си бяха отваряли очите.
— Просто не е честно — гласът й се пресече. — Чувствам се толкова, толкова… омърсена.
— Това е само сцена от филм, Лара — Линдън се опитваше да я успокои. — И това не си истинската ти.
— Разбира се, че съм аз — очите й проблеснаха застрашително. — Ще ти трябва лупа, за да разчетеш дребния шрифт, който казва, че снимките са от филм.
— Ще се отнеса до комисията за правата. И тогава ще видим кой крив, кой прав.
— Как мога да бъда сигурна, че не са пуснали тези снимки, за да популяризират „Отмъщение“? — попита тя направо.
— Мислиш, че Ники би направила това?
— Вече изобщо не знам какво да мисля — отвърна тя. — Ричард се оказа прав, като твърдеше, че ме използват. Също и Джой.
— В този момент нищо не можеш да направиш — Линдън издърпа таблоида от ръцете й. — Можеш само да не му обръщаш внимание.
— Много благодаря — насмешливо изрече тя. — Хайде на тебе да ти се случи подобно нещо и да видим дали няма да му обръщаш внимание.
— Не мисля, че хората са примрели да ми гледат задника — каза той със задгробен глас.
— Не е смешно, Линдън.
— Знам, знам. Лара, наистина разбирам колко ти е тежко в момента.
— Добре — отпрати го тя. — Отивай в комисията по правата.
Той кимна.
— Ще ти се обадя по-късно.
Когато си тръгна, тя седна и се зачуди какво ли щеше да каже на Джой. Той беше отишъл на целодневен фотосеанс, така че тя горещо се надяваше там да не го осведомят. Щеше да му каже довечера,
