Лара кимна отсечено.
Маделин зяпна красивата актриса. В действителност тя беше дори по-ослепителна, отколкото на екрана.
Ричард тръгна към вратата.
— Може би ще е по-добре да ви оставя сами — предложи той.
— Хубаво — Лара се чудеше защо въобще се е съгласила на всичко това. А, да… разбира се, че знаеше — Ричард отново е пуснал в ход способностите си да убеждава.
В мига, в който останаха сами, се размърда сконфузено.
— Чувствам се доста неловко в тази ситуация — отбеляза.
— Аз — също — съгласи се Маделин.
— Идеята беше на Ричард — допълни Лара. — И да се изясним, ако имате да казвате нещо за Джой, мисля, че и той трябва да присъства.
— Няма проблеми — и Маделин седна. — Всъщност той би трябвало да е тук.
— Ричард не харесва Джой — уморено въздъхна Лара. — Зает се да се рови из мръсното бельо на хората.
— Може би се опитва да ви предпази.
— От какво по-точно? — остро попита Лара, ужасена от наглостта на тази жена.
— Просто ми хрумна.
— Вие изобщо какво общо имате с всичко това? — рязко подхвърли Лара. — Познавахте ли годеницата на Джой?
— Защо всички говорят само за някаква си годеница? — подразни се Маделин. — Когато му уредих ролята в „Мечтателят“, той живееше с мене.
— С вас? — Лара едва успя да скрие изненадата си. Жената можеше спокойно да му бъде майка. — Когато се запознахме с Джой, той беше сгоден за някакво момиче на име Филипа. Вие ли сте Филипа?
— Не — и Маделин добави доста сухо: — И не съм момиче, както най-вероятно сте забелязали.
— Не исках…
— Вижте какво, госпожице Айвъри — тросна се Маделин. — Джой Лоренцо и аз бяхме любовници, докато той не срещна вас. След това очевидно аз не съм му била нужна повече.
Лара си пое дълбоко дъх. Боже, защо ми се случва това, защо точно на мене? — помисли си тя. — Защо?
— Ричард ли ви наговори за всичко това? — най-сетне попита тя.
— Съвсем не — отговори Маделин. — Аз работя като агент от двайсет и пет години и имам безупречна репутация. Може да питате когото си искате — започна да рови из чантичката си за цигара. — Имате ли нещо против да запаля?
— Все ми е едно — безразлично каза Лара.
— За зла участ, преди няколко години съвсем глупашки се забърках с Джой — и Маделин запали. — Бяхме заедно почти година, после той изчезна за цели шест. Изобщо нямам представа къде. Когато се появи отново, пак заживя при мене — дръпна си силно от цигарата. — И нещо, което не казах на бившия ви съпруг… Когато Джой изчезна първия път, с него изчезнаха и седем хиляди долара.
Лара почувства стомахът й да се свива на топка. Интуицията й подсказваше, че жената казва самата истина.
— Ами Филипа? — напрегнато попита тя.
— Такава няма — Маделин ръкомахаше с цигарата си. — Той си я е измислил. Джой има много развинтено въображение.
— Защо… защо му е притрябвало да го прави? — заекна Лара.
— Кой знае? Единственото ми предположение е, че не е искал да ви каже за мене.
— А можеше — смело произнесе Лара. — Няма нищо лошо в това, да живееш с по-възрастна жена.
— Бъдете реалистка, скъпа — прекъсна я Маделин. — Той беше с мене заради онова, което сторих за него. Неблагодарното копеле ми открадна парите, а аз му простих ей така. Ако сте знаели това отпреди, сигурно щяхте да го видите в друга светлина.
Лара стана и машинално се заразхожда напред-назад.
— Какво още знаете за него?
— Не много. Джой винаги е бил потаен по отношение на миналото си — не желаеше да любопитствам.
Лара се сети за телефонния номер в Ню Йорк, който бе набрала — номера на Филипа. Ако беше еднакъв с този на Маделин, това означаваше единствено, че тя казва самата истина. Попита Маделин за домашния й телефон и после звънна на Каси и я накара да го сравни с този от листата на „Мечтателят“.
Беше същият.
Извърна се към Маделин.
— Сигурна ли сте, че ви е откраднал парите?
Маделин кимна.
— Няма никакво съмнение. Когато се появи отново, ми върна три хиляди долара. Останалото си възстанових от хонорара му за „Мечтателят“.
Главата на Лара щеше да се пръсне. Значи Джой… нейният Джой е евтин използвач — крадец и използвач на жени. Чувстваше, че ще припадне.
— Не… не знам какво да кажа, госпожице Франсис — по-добре да не бях научавала всичко това. Но сега, след като ми го казахте, вероятно ще трябва да предприема нещо.
— Разбирам. Не ви е леко. Джой е много чаровен — просто му идва отвътре. И, разбира се, освен това е изключително надарен любовник… което съм убедена, че знаете. Когато Джой ви люби, имате усещането, че сте единствената жена на света — и се изкикоти истерично. — Повярвайте ми, на моята възраст това определено може да се нарече майсторство.
— Сигурно е така — промълви Лара, а идеалният й свят се залюля и се сгромоляса в краката й на хиляди малки парченца.
Рано на следващата сутрин Съмър заяви, че я боли коремът, и така остана в безопасност в леглото, докато баща й не замина на работа. В мига, в който чу колата му да излиза от гаража, скочи от леглото и се втурна надолу по стълбите.
Госпожа Стърн, икономката, я изгледа учудено.
— Мислех, че не се чувствате добре, госпожице — укори я тя.
— Сега съм по-добре — Съмър беше самата невинност. — Трябва да бягам на училище — днес имам важен тест.
— Да ви приготвя ли нещо за закуска?
— Не, благодаря ви, госпожо Стърн.
— Убедена ли сте…?
— Напълно. — Кратка пауза. — Май съм оставила тетрадката си в кабинета на татко. Ще отида да проверя.
Втурна се в личното му владение и тресна вратата след себе си. Веднага щом се убеди, че госпожа Стърн не я следи, започна да тършува из бюрото му. Тина беше много права, като й каза
Едно по едно прерови трескаво всички чекмеджета, докато най-накрая откри скрит под купчина папки в долното ляво чекмедже огромен кафяв плик, пълен с порнографски снимки — повечето от тях на малки момиченца. Гнусен извратен тип! Защо Ники я бе изоставила с него? Защо не се бе погрижила за нея и не я бе приютила?
На един дъх сграбчи плика и се втурна нагоре по стълбите към гардероба му, където преобърна джобовете му, защото си спомни, че там си държеше парите, когато тя беше дете. Трескавите й ръце се
