когато се успокои.
Малко след като Линдън си тръгна, дойде Ники. Лара изобщо не се поколеба.
— Как, по дяволите, е станало това? — попита с леден глас. — Как са излезли тези снимки?
— О, Боже! — изпъшка Ники. — Вече си ги видяла.
— Видяла? Куин ми позвъни пак с номера си: „нали ти казах“. Слава Богу, Джой още не ги е видял, защото ще пощурее. А и Ричард е тръгнал насам.
Ники едва можа да прикрие раздразнението си.
— И защо?
— Защото ми се обади и аз го помолих — предизвикателно отвърна Лара. — Защото му пука за мене — за разлика от някои други.
— Ужасно съжалявам — извини се Ники. — Въобще нямам представа как са успели да направят тези снимки.
— Когато се съгласих да участвам в „Отмъщение“, очаквах да бъда защитена — гласът на Лара беше смразяващ. — Студиите винаги ме защитават. Ти и толкова ли не можеш?
— Повярвай ми — чистосърдечно каза Ники. — Вината не е моя.
— Продуцентът на „Отмъщение“ си ти, така че отговорността е твоя.
— Не мога да споря за това — сконфузи се Ники.
— Куин е бесен. Казва, че това може да се отрази много зле на кариерата ми.
— Убедена съм, че е, защото е афектиран.
— Разбирам амбицията ти, Ники — продължи Лара, — но не очаквах аз да съм тази, която ще използваш за трамплин.
— Сега си несправедлива.
— Прекалено съм ядосана, за да съм справедлива — отговори Лара. — Искам да кажа, ти как би се почувствала, ако се видиш така… разголена пред очите на целия свят? Никога не съм се снимала гола, а сега се виждам така заради проклетия ти филм.
Ричард пристигна малко след това — точно когато Ники си тръгваше. Поздравиха се рязко.
Той се спусна към Лара с протегнати ръце и я притисна силно, вдъхвайки изкусителния й аромат.
— Не ме слушаш ти мене, не… — и я прегърна още по-силно.
Лара се отдръпна и безпомощно сви рамене.
— Какво мога да кажа? Ти беше прав.
— Ако филмът беше мой, такова нещо никога нямаше да се случи.
— Знам — плачевно каза тя.
— Ето, така става, когато работиш с аматьори.
— Сигурно — и тя седна. — Благодаря ти, че дойде, Ричард. Това означава много за мене.
— Слънчице, бих направил всичко, което е в твой интерес.
— Знам.
— Мисля за тебе постоянно — той спря, за да прецени настроението й. — Сигурен съм, знаеш, че основната причина аз и Ники да се разделим беше, че между тебе и мене все още съществува неизразима с думи връзка. Връзка, която никога не може да бъде прекъсната.
— Не започвай пак, Ричард… — тя се надяваше той да не се увлече в приказките си.
— Не — отсече той. — Изслушай ме, Лара. Това, че се чуках зад гърба ти, беше най-голямата грешка в живота ми. Искам да знаеш, че ако някога ми простиш и поискаш отново да се съберем, винаги ще съм насреща.
— Много ласкателно — тя вдигна някаква чаша с вече изстинал чай и механично го изпи. — Но, Ричард, аз не съм сама. Заета съм.
— Доколко?
— Ами… — за миг се поколеба. — Джой и аз смятаме да се оженим, само те моля да не казваш на никого. Тайна е.
Той се взря в кристално-чистите й зелени очи и се зачуди как въобще е възможно някой толкова прекрасен и добър да е толкова ужасяващо наивен.
— Ти сериозно ли говориш? — той все още не вярваше.
Тя кимна.
— Напълно.
— Слушай ме внимателно, Лара — той обмисляше всяка дума. — Предупредих те какво ще се случи с този филм. Сега те предупреждавам какво ще стане, ако се омъжиш за Джой.
Защо той вечно се опитваше да направлява живота й? Не можеше ли просто да й бъде приятел?
— Ричард — тя се опита да запази спокойствие, — моля те, не ми казвай какво да правя, защото наистина не е твоя работа.
Той започна да крачи напред-назад.
— Джой някога споменавал ли ти е за Маделин Франсис?
Тя поклати глава.
— Живял е известно време с нея… всъщност е бил още с нея, когато те е срещнал — той изчака реакцията й. Беше изненадана. — Трябва да поговориш с Маделин — той извади коза си, без да губи време.
— Защо ми е притрябвало? — очите й се бяха превърнали в две упорити топлийки от светлина.
Той не се отказваше, прекрасно знаеше как може да я манипулира.
— Страхуваш се от това, което можеш да откриеш, така ли? — предизвика я той.
Тя се изправи с желанието да го отпрати.
— Това е нелепо — каза припряно.
— Направи го заради мене, слънчице — той беше впрегнал всичките си сили да я убеди. — Срещни се с жената, ако ще и само за няколко минути.
— Няма смисъл…
— Заради доброто старо време, Лара.
— Ох, добре тогава — неохотно се съгласи тя; любопитството й беше възбудено. — Но те уверявам, че нищо няма да се промени.
Той се усмихна на себе си. Искаш ли да се обзаложим?
— Тя е в колата ми. Ще отида да я повикам.
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ВТОРА
Грег Горман беше фотограф-художник с няколко издадени албума със снимки на звезди. Джой беше впечатлен. И хубавото беше, че Грег го харесваше и го стимулираше да блести. И ето, той се намираше в студиото на Грег на булевард „Бевърли“, в центъра на подиум, огрян от светлините, камерата щракаше ли, щракаше, а от уредбата се носеше сексапилният глас на Тони Бракстън, която нареждаше за любовта.
Джой се възбуждаше от вниманието на другите. Суетнята наоколо му беше за него признак номер едно за добре прекарано време. А пък още по-прекрасното беше, че не трябваше да плаща за фотосеанса, защото Лара бе уредила всичко с някакъв шеф от студиите „Орфей“ — студиите, които правеха „Мечтателят“ — и ги бе накарала да платят.
Грег спря, за да смени филма, и гримьорът, фризьорът и стилистът — всичките вкупом веднага се спуснаха към Джой.
Ухили се и се протегна. Имаше кариера. Имаше прекрасна жена, за която скоро щеше да се ожени. Нещата най-накрая се подреждаха както трябва.
Ричард въведе Маделин във фургона на Лара. Тя седеше на канапето и нервно потропваше с пръсти по пластмасовата маса.
— Здравейте — каза студено и малко напрегнато.
— Здравей, скъпа — топло отговори Ричард. — Кажи здравей и на Маделин Франсис.
