мушкаха в хилядите му джобове и вътрешни джобчета, докато най-накрая напипа пачка от две хиляди долара.
Не можа да повярва на късмета си. С толкова много пари веднага можеше да си купи евтин билет за Лос Анджелис.
Не желаеше да събуди любопитството на госпожа Стърн, затова се втурна в стаята си и бързо облече униформата си. После напъха каквото можа в един огромен сак и скришом го изнесе от къщата, преди госпожа Стърн да забележи.
Довлече тежкия сак до ъгъла и се метна в един автобус за центъра. Оттам взе такси за летището.
Лос Анджелис… ето ме, идвам! — помисли си тя. — Няма какво повече да отлагам.
— Значи Лара наистина ти се е разкрещяла, а? — Айдън почеса леко наболата си брада.
— Аха — печално отговори Ники. Стояха пред фургона на „Крафт“ и тя пощипваше плодовата си салата. — После се появи Ричард.
Айдън захапа ябълка.
— И какво искаше пък той?
— Казах ти вече, вманиачил се е на тема Лара — поклати Ники глава. — Много добре си спомням, че дори когато бяхме на майната си в Южна Франция, той все се тревожеше за нея, все си мислеше къде ли е тя и какво прави. А аз, глупачката, си мислех, че е просто човещина… Нали се сещаш, загриженият бивш съпруг и т.н.
— Майната му на Ричард. На кого е притрябвал? — Айдън я поведе към режисьорските шезлонги. — Нека да поговорим за нас.
— Какво за нас? — тя леко се задъха.
— Ами таковата… мислех си — той отново се почеса по брадата. — Какво следва след филма? С тебе и с мене де. Приятели ли ще си останем? Любовници? Какво въобще ще стане с нас, Ник?
Въпреки че много го харесваше, точно сега не беше в настроение да я притискат — всичко се случваше ужасно бързо и тя имаше нужда от време, за да помисли.
— Ъ-ъ… ами… през следващите шест седмици ще бъда затворена в монтажната заедно с Мик, за да се опитам да сглобя някак си този филм.
— Страхотно преживяване, няма що! — сухо каза той.
— С нетърпение го очаквам. Ако „Отмъщение“ пожъне успех, надявам се да ми дадат втори филм.
— Ти наистина си се увлякла от това продуциране.
— Вълнуващо е… въпреки проблемите.
— Сигурно е гот просто да си седиш така.
— Айдън, исках да ти благодаря…
— За какво?
— За превъзходната ти игра?
— Хей — усмихна се той леко, зарадван от похвалата. — Това ми е работата. И знаеш ли какво… Лара също беше много добра. Изненада всички ни.
— Да, нали?
— Този филм ще стане хит.
— Мислиш ли?
— На бас.
Тя се засмя, изведнъж осъзнала, че той ще й липсва.
— И така — започна нерешително. — Какви са плановете ти за бъдещето?
Той сви рамене, сякаш това нямаше значение.
— Някои от независимите студии биха могли да ми помогнат. Въпреки че когато всички те знаят като дрога, е направо ад да си намериш работа.
Тя внимателно го изгледа.
— Кажи ми истината, Айдън. Наистина ли си се отказал?
— От време на време вземам — нервно отговори той. — Разбира се, хич не е лесно, като имаш предвид, че изкушението вечно е пред очите ми. Цялата оная актьорска сбирщина се друса с хероин, а пък кокаинът е като детски бонбонки — искаш да си смръкнеш малко на закуска — няма проблеми. Изкушението е просто навсякъде около мене.
— Сигурно е трудно.
Той се усмихна цинично.
— Какво ли знаеш ти?
— Наистина искам да те виждам — срамежливо изрече тя. — Но първо се нуждая от малко време насаме със себе си.
— Хей — дяволито се усмихна той. — Стига да не ме приберат, докато се появиш отново.
Тя му върна усмивката.
— Ти си много по-добър от това, за което се представяш пред хората.
— Това комплимент ли е? — пошегува се той.
— Ще те оставя сам да решиш.
Лара мина покрай тях на път за снимачната площадка с изражение като на погребение. Ричард сигурно още повече е объркал нещата — помисли си Ники. — Тоя човек изпитва извратено удоволствие да драматизира. Проклет да е!
— Имаш ли нужда от нещо? — извика, докато Лара профуча покрай тях.
— Да… от нов живот.
Ники я последва.
— Ще дойдеш ли довечера на прощалното парти? — попита с надеждата, че Лара ще се съгласи.
— На твое място не бих се надявала — Лара въобще не се спря.
Ники много добре знаеше кога да се оттегли.
Лара нямаше никакво намерение да ходи на прощалното парти. Отиде в студиото, изигра си сцената и после звънна от клетъчния си телефон на Каси.
— Отиваме на пътешествие — в главата й все още цареше хаос. — Приготви няколко сака и ела пред студиото колкото се може по-бързо. Няма да се прибирам. Каквото и да правиш, не споменавай нищо на Джой.
— Аха, разбирам. Значи той няма да дойде с нас?
— Много правилно си разбрала.
— Къде отиваме? — попита Каси.
— В къщата на брега. И да не се изпуснеш пред някого.
— Гроб съм.
Да — помисли си Лара. — Гроб. Животът ми с Джой също е погребан. Завинаги. В миналото.
И изведнъж я обзе неистова тъга и празнота.
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТА
— Как мина? — попита Ричард, след като Маделин се върна при него в хотела, както се бяха уговорили.
— Сигурна съм, че мина точно както сте го планирали — отговори тя лаконично, докато влизаше. Не беше глупачка и много добре разбираше какво цели Ричард. Искаше за себе си тази прелестна жена. Кой можеше да го вини?
Той държеше доста голяма водка с много лед.
— Искате ли и вие? — попита.
— Не, благодаря — тя се запъти към канапето и седна.
Той седна до нея.
— Казахте ли всичко на Лара? — попита напрегнато.
— Да.
