запитала жената.
— Ще донеса писмото със себе си — отвърнала мие Халкъм.
— Тогава ще рискувам — казала жената.
— Кога?
— Утре.
Набързо се уговорили, че мис Халкъм ще се върне отново рано на другата сутрин и ще чака скрита сред дърветата, като през цялото време нямало да се отдалечава от усамотеното място край северната стена. Сестрата не знаела кога точно ще се появи, тъй като предпазливостта налагала да изчаква и да се съобразява с обстоятелствата. След тези уточнения те се разделили.
Преди десет часа на другата сутрин мис Халкъм била на уреченото място с обещаното писмо и банкнотите. Тя чакала повече от час и половина. Едва тогава жената се задала с бърза крачка иззад ъгъла, водейки лейди Глайд под ръка. В мига, в който се срещнали, мис Халкъм й връчила писмото и банкнотите и сестрите отново били заедно.
С изключителна предвидливост сестрата била дала на лейди Глайд едно свое боне, воал и шал. Мис Халкъм я задържала само за да я посъветва как да насочи преследването на погрешна диря, когато в приюта открият бягството. Тя трябвало да се върне обратно, да спомене на всеослушание пред другите сестри, че напоследък Ан Катърик се интересувала колко било разстоянието от Лондон до Хампшър, да изчака, докато разкритието станело неизбежно, и тогава да даде тревога, че Ан е изчезнала. Предполагаемите въпроси относно Хампшър щели да наведат собственика на приюта на мисълта, че неговата пациентка се е върнала в Блакуотър Парк под влияние на болното си въображение, което все така я карало да твърди, че е лейди Глайд; и по всяка вероятност те най-напред щели да тръгнат да я търсят в тази посока.
Сестрата приела тези предложения, още повече, че те й давали възможност да се подсигури срещу всякакви по-тежки последици освен загубата на службата. Оставайки в приюта, тя можела да поддържа версията за невинността си. Незабавно се върнала в сградата, а мис Халкъм побързала веднага да заведе сестра си в Лондон. Същия следобед взели влака за Карлайл и вечерта пристигнали в Лимъридж без всякакви премеждия и затруднения.
През втората половина на пътуването останали сами в купето и мис Халкъм успяла да събере тези спомени от миналото, които обърканата и отслабнала памет на сестра й могла да възпроизведе. Така се очертала ужасната история на заговора — за жалост от откъслечни фрагменти, при това крайно непоследователни. Колкото и непълно да е това разбулване на истината, то въпреки всичко трябва да бъде отбелязано тук, преди този обяснителен разказ да приключи със събитията от следващия ден в Лимъридж Хаус.
Споменът на лейди Глайд за случилото се след заминаването й от Блакуотър Парк започнал с пристигането й на Югозападната гара в Лондон. Тя пропуснала да си отбележи предварително датата, на която пътувала. Надеждата да се установи тази важна дата чрез нея или мисис Мичелсън трябва да бъде веднъж завинаги изоставена.
При пристигането на влака видяла, че граф Фоско я чака на перона. Той се озовал пред вратата на вагона в мига, когато носачът я отворил. Влакът бил необичайно препълнен и настъпила голяма бъркотия при свалянето на багажа. Някакъв човек, който граф Фоско водел със себе си, донесъл багажа, принадлежащ на лейди Глайд. На него било отбелязано името й. Тя тръгнала сама с графа с кола, на която тогава не обърнала особено внимание.
Първият й въпрос, след като потеглили от гарата, се отнасял до мис Халкъм. Графът й съобщил, че сестра й не била все още заминала за Къмбърланд, тъй като, размисляйки отново, сметнал, че не е благоразумно за нея да предприема такова дълго пътуване, без да си почине няколко дни.
Лейди Глайд запитала след това дали сестра й е отседнала в дома на графа. Тя не помнела точно отговора, но във връзка с него останала с ясното впечатление как графът заявил, че я води да види мис Халкъм. Лейди Глайд познавала твърде малко Лондон, за да разбере по кои улици се движат. Но нито веднъж не се отклонили от улиците и не преминали през градини или горички. Каретата спряла на малка улица зад един площад — площад, където имало магазини, обществени сгради и много хора. От това (в което лейди Глайд е сигурна) изглежда съвсем ясно, че граф Фоско не я бил завел в собствената си квартира в предградието Сейнт Джонс Уд.
Те влезли в къщата и се качили горе в една задна стая на първия или на втория етаж. Багажът бил внимателно внесен. Някаква прислужничка им отворила вратата, а в преддверието ги посрещнал един мъж с черна брада — очевидно чужденец — и много вежливо ги повел нагоре. В отговор на въпроса на лейди Глайд графът я уверил, че мис Халкъм е в къщата и че ще я уведомят незабавно за пристигането на сестра й. После той и чужденецът излезли и я оставили сама в стаята. Тя била скромно обзаведена като всекидневна и гледала към задните стени на къщите.
Било изключително тихо — по стълбата нямало никакво движение и тя само чула в стаята под нея приглушеното боботене на разговарящи мъжки гласове. Не минало много време и графът се върнал, за да обясни, че мис Халкъм тъкмо си почивала и известно време не бивало да бъде обезпокоявана. Придружавал го един джентълмен (англичанин), когото той представил като свой приятел.
След това необичайно запознанство — по време на което, доколкото лейди Глайд си спомняла, не били споменати никакви имена — тя останала сама с непознатия. Той бил безупречно учтив, но я смутил и объркал със странните въпроси, които й задал за самата нея. При това през цялото време я гледал особено. Постоял малко, след което излязъл и минута-две по-късно влязъл друг непознат — също англичанин. Този човек, се представил също като приятел на граф Фоско и на свой ред започнал да я гледа необичайно и да й задава някакви чудати въпроси. Той, както запомнила тя, ни веднъж не се обърнал към нея по име и подобно на първия мъж след малко излязъл. По това време била вече тъй изплашена и тъй неспокойна за сестра си, че й минало през ум да слезе отново долу и да потърси помощ и защита от единствената жена в къщата — прислужничката, отворила вратата.
Точно когато ставала от стола си, графът влязъл в стаята.
Щом се появил, тя попитала нетърпеливо колко време още ще се отлага срещата между нея и сестра й. Най-напред той отговорил уклончиво, но тъй като настоявала, признал, очевидно с голяма неохота, че състоянието на мис Халкъм в никакъв случай не било тъй добро, както досега го представял. Тонът и поведението му така разтревожили лейди Глайд или по-скоро тъй болезнено увеличили смута, обхванал я в присъствието на двамата непознати, че неочаквано й прималяло и трябвало да поиска чаша вода. Графът се провикнал от вратата за вода и шишенце амонячна сол. И двете били донесени от брадатия чужденец. Водата, когато лейди Глайд понечила да пие, имала толкова странен вкус, че й станало още по-зле и тя бързо взела шишенцето с амонячната сол от граф Фоско и вдъхнала. Главата й на мига се замаяла. Графът подхванал шишенцето, когато падало от ръката й, и последното нещо, за което имала памет, било, че той отново го поднесъл към ноздрите й.
Оттук насетне спомените й били объркани, откъслечни и трудно можела да се проследи логичната връзка между тях.
Според собствените й впечатления тя дошла на себе си привечер; после напуснала къщата; отишла (както предварително била уредила от Блакуотър Парк) в дома на мисис Беси; пила чай там и останала да преспи. Тя била напълно неспособна да каже как, кога или с кого напуснала къщата, в която я завел граф Фоско. Но най-настойчиво твърдяла, че е била у мисис Веси и което е по-необикновено, че мисис Рубел й помогнала да се съблече и да си легне! Не можела да си спомни водения в дома на мисис Веси разговор, кого е видяла там освен тази дама или по какви причини мисис Рубел се е намирала в къщата, за да й помогне.
Споменът й за следващата сутрин бил още по-смътен и неточен.
В главата й блуждаела неясната мисъл, че се качила на една карета (за часа не можела нищо да каже), придружена от граф Фоско и отново от мисис Рубел. Но кога и как напуснала дома на мисис Веси, не знаела; нито пък в каква посока потеглила каретата, къде я оставила и дали графът и мисис Рубел са били с нея през цялото време, докато пътувала. В този момент от нейната история настъпваше пълна празнота. Тя не можела да разкаже нищичко — нямала никаква представа дали е минал един или няколко дни, докато изведнъж дошла на себе си в едно непознато място, заобиколена от жени, които също не познавала.
