— Нима искате да кажете, сър Пърсивъл, че трябва да уволня всички слуги в къщата, за които отговарям, без обичайното предупреждение с едномесечен срок?
— Точно така. Може би след месец всички ние ще сме напуснали къщата и аз не възнамерявам да оставя слугите да се шляят тук без работа.
— Кой ще се занимава с готвенето, сър Пърсивъл, докато все още сте тук?
— Маргарет Порчър може да пече и да вари — задръжте я. За какво ми е готвач, след като няма да устройвам вечери?
— Слугинята, която споменахте, е най-простата слугиня в къщата, сър Пърсивъл…
— Задръжте я, вече ви го казах, и намерете една жена от селото, която да идва да чисти. Моите седмични разходи трябва да бъдат незабавно намалени. Не съм ви извикал, за да ми възразявате, мисис Мичелсън… Извикал съм ви, за да осъществите моите планове за икономии. Уволнете още утре цялата тая мързелива слугинска пасмина с изключение на Порчър. Тя е силна като кон и ще я накараме да работи като кон.
— Простете ми, че ви напомням, сър Пърсивъл, но ако слугите бъдат отпратени утре, те трябва да получат едномесечно възнаграждение вместо обичайното предупреждение.
— Дайте им го! Едномесечните надници ще спестят едномесечното им прахосничество и лакомия.
Тази последна забележка очерни по най-обиден начин моята работа. Достатъчно уважавах себе си, за да се защищавам срещу този възмутителен укор. Християнската загриженост за безпомощното положение на мис Халкъм и лейди Глайд и сериозното неудобство, което неочакваното ми отсъствие би могло да им причини, бяха единствените причини, възпрели ме да подам оставката си в същия миг. Станах веднага. Бих се унижила сама пред себе си, ако бях позволила разговорът да продължи дори и минута повече.
— След последната ви забележка, сър Пърсивъл, нямам какво повече да кажа. Нарежданията ви ще бъдат изпълнени. — Изричайки тези думи, кимнах с глава в знак на хладно уважение и излязох от стаята.
На следващия ден слугите си тръгнаха вкупом. Сър Пърсивъл сам уволни конярите и като си запази само един кон, ги изпрати с останалите в Лондон. От цялата домашна прислуга останахме само аз, Маргарет Порчър и градинарят, който имаше своя къщичка и бе необходим, за да се грижи за единствения кон в конюшнята.
И така, къщата бе завладяна от странна самота, господарката й лежеше болна в стаята си, мис Халкъм все още бе безпомощна като дете, лекарят също ни бе напуснал силно разгневен… При това положение бе напълно естествено да изпадна в униние и с мъка да поддържам обичайното си самообладание. Умът ми бе тревожен. Желаех от все сърце на бедните дами да се поправят, както и на себе си да напусна Блакуотър Парк.
II
Следващото събитие, което се случи, бе толкова изумително, че би могло да предизвика у мен чувство на суеверна изненада, ако по принцип духът ми не бе кален срещу подобни езически слабости. Неспокойното усещане за нещо нередно в семейството, което бе породило желанието ми да напусна Блакуотър Парк, бе последвано, колкото и странно да е, от моето заминаване. Вярно е, че отсъствието ми бе временно, но станалото във връзка с него съвпадение бе не по-малко забележително.
Заминаването ми стана при следните обстоятелства.
Ден или два след като слугите бяха напуснали, сър Пърсивъл отново ме повика. С радост мога да заявя, че незаслужената обида, по повод ръководеното от мен домакинство, не ми попречи да отвърна на злото с добро и аз с присъщата си готовност и уважение се отзовах на молбата му. Необходимо ми бе да се преборя с изкушението, което всички носим в себе си, за да съумея да подтисна чувствата си. Бидейки привикнала на самодисциплина, аз извърших тази жертва.
Сварих сър Пърсивъл и граф Фоско отново заедно. Този път негово благородие остана по време на разговора и помагаше на сър Пърсивъл да изложи възгледите си.
Сега ме молеха да ги удостоя с вниманието си относно здравословната промяна на атмосферата, от която всички ние се надявахме, че мис Халкъм и лейди Глайд ще се възползуват скоро. Сър Пърсивъл спомена, че двете дами вероятно ще прекарат есента (по покана на Фредерик Феърли) в Лимъридж Хаус, Къмбърланд. Но преди да отидат там, той бе на мнение, потвърдено и от граф Фоско (който тук поде разговора и го продължи до края), че един кратък престой преди това сред мекия климат на Торкий ще им се отрази добре. Ето защо голямата цел била да се наеме там квартира, предоставяща им всички необходими удобства и преимущества, а голямата трудност — да се намери опитен човек, способен да избере жилището, от което те се нуждаели. При тези извънредни обстоятелства графът искал да запита, от името на сър Пърсивъл, дали бих имала нещо против да окажа на дамите своята помощ, като замина в служба на техните интереси в Торкий.
За човек в моето положение бе невъзможно да се възпротивя на каквото и да е предложение, отправено по този начин.
Осмелих се само да изтъкна сериозното неудобство, което би създало отпътуването ми от Блакуотър Парк при отсъствието на всякаква домашна прислуга с изключение на Маргарет Порчър. Но сър Пърсивъл и негово благородие заявиха, че са готови да се справят с несгодите. Сетне аз почтително предложих да пишем на някой туристически агент в Торкий, но при това ми бе припомнено, че е неблагоразумно да се наема квартира, без най-напред да е видяна. Уведомиха ме също, че графинята (която иначе самата би отишла в Девъншър) не можела, при сегашното състояние на лейди Глайд, да остави племенницата си, а сър Пърсивъл и графът имали делови ангажименти, принуждаващи ги да бъдат в Блакуотър Парк. Накратко, ясно ми бе показано, че ако не се заема с изпълнението на поръката, няма на кой друг да бъде поверена. При тези обстоятелства можех само да кажа на сър Пърсивъл, че моите услуги са на разположение на мис Халкъм и лейди Глайд.
След това бе уточнено, че ще замина на следващата сутрин; че в продължение на един-два дни трябва да проуча всички най-удобни къщи в Торкий; и че трябва да се върна със събраните сведения при първа удобна възможност. Негово благородие ми написа бележка, определяща изискванията, на които трябваше да отговаря дирената от мен квартира, а сър Пърсивъл добави няколко реда за определения ми паричен лимит.
Препрочитайки тези изисквания, аз реших, че в нито един курорт с минерални бани в Англия не може да се намери жилище, което да отговаря на тях, и че дори ако по някаква случайност се открие, то никой не би го дал под наем при условията, които ми бе разрешено да предложа. Намекнах на двамата джентълмени за тези трудности, но сър Пърсивъл (който ми отговори), изглежда, не ги осъзна. Не беше моя работа да споря по въпроса. Не казах нищо повече, но усещах, че поръката, която бях изпратена да свърша, бе така осеяна със затруднения, че изпълнението й бе почти обречено от самото начало.
Преди да замина, със задоволство установих, че оздравяването на мис Халкъм върви благоприятно.
На лицето й бе изписано болезнено терзание, което ме уплаши и ме накара да помисля, че разсъдъкът й, въпреки първите признаци на възстановяване, все още не се е успокоил. Но тя наистина възвръщаше силите си по-бързо, отколкото се бих осмелила да очаквам, и бе в състояние да изпрати мили поздрави на лейди Глайд, заявявайки, че много бързо се подобрява и молейки сестра Си да не се тревожи. Оставих я на грижите на мисис Рубел, която все така тихо и самостоятелно вършеше работата си. Когато почуках на вратата на лейди Глайд, преди да тръгна, графинята, която седеше при нея в стаята, ми съобщи, че все още била изключително слаба и подтисната. Сър Пърсивъл и графът вървяха пеша по пътя към беседката, тъй като аз бях откарана с файтона. Поклоних им се и напуснах къщата, където в помещението за слугите нямаше друга жива душа освен Маргарет Порчър.
Всеки би почувствувал това, което чувствувам аз оттогава насам, а именно, че тези обстоятелства бяха крайно необичайни, дори почти подозрителни. Позволете ми все пак отново да отбележа, че в подчиненото положение, в което се намирах, не бих могла да постъпя другояче.
Резултатът от пътуването ми до Торкий бе точно такъв, какъвто — го предвидих. В целия град не можеше да се намери квартира, за каквато бях получила нареждания, а и условията, които ми бе разрешено да предложа, бяха твърде ниски за целта, дори и да бях съумяла да я намеря. И така, аз се завърнах в Блакуотър Парк и осведомих сър Пърсивъл, който ме посрещна на вратата, че пътуването ми е било
