— Разбира се, че не съм — каза тя, — въобще не съм напускала Блакуотър Парк.
Събрах достатъчно въздух и сили за още един въпрос:
— Къде е мис Халкъм?
Този път мисис Рубел най-откровено ми се усмихна и отговори със следните думи:
— Мис Халкъм, госпожо, също не е напускала Блакуотър Парк.
Когато чух поразителния отговор, всичките ми мисли мигновено се насочиха към раздялата ми с лейди Глайд. Едва ли мога да кажа, че се укорих, но в този момент си помислих, че бих дала спестените си с няколкогодишен труд пари, за да науча четири часа по-рано това, което ми стана ясно сега.
Мисис Рубел подреждаше спокойно букета си, сякаш очакваше да кажа нещо.
Не можах да кажа нищо. Спомних си за изтощението и разклатеното здраве на лейди Глайд и потреперах при мисълта за момента, когато ударът от току-що направеното от мен откритие щеше да падне върху нея. Няколко минути мълчах, завладяна от страх за бедните дами. Тогава Мисис Рубел погледна иззад букета си и каза:
— Ето и сър Пърсивъл, госпожо, който се е върнал от езда.
Видях го в същия миг, в който тя изрече думите. Вървеше към нас, като шибаше злобно цветята с камшика си. Когато приближи достатъчно, за да види лицето ми, той спря, удари с камшика по ботуша си и избухна в смях, тъй рязък и буен, че стреснати, птичките отлетяха от дървото, на което бяха накацали.
— Е, мисис Мичелсън — каза той. — Най-после разбрахте, нали?
Не отговорих. Той се обърна към мисис Рубел:
— Кога се появихте в градината?
— Преди половин час, сър. Вие казахте, че бих могла да се движа свободно веднага щом лейди Глайд замине за Лондон.
— Съвършено ясно. Не ви обвинявам — само попитах. — Той помълча секунда и после отново се обърна към мен: — Не можете да го повярвате, нали? — рече ми присмехулно. — Ето! Елате да видите сама.
Той ни поведе към предната част на къщата. Аз вървях след него, а след мен — мисис Рубел. След като мина през желязната порта, спря и посочи с камшика си към неизползваемото средно крило на сградата.
— Ето там! — каза той. — Погледнете към първия етаж, където са старите елизабетински спални. В момента мис Халкъм се намира в една от най-хубавите от тях — удобно настанена и невредима. Заведете я, мисис Рубел (ключът ви у вас ли е?), заведете мисис Мичелсън вътре и нека с очите си да се убеди, че този път измама няма.
Тонът, с който ми говореше, и изтеклите една-две минути, откакто напуснахме градината, ми помогнаха малко да дойда на себе си. Какво щях да направя в този критичен момент, ако целият ми живот бе преминал в нечия служба, не мога да кажа. Но тъй като в случая притежавах чувствата, принципите и възпитанието на една дама, не можех да имам колебание за правилния път, който трябваше да поема. Дългът ми към самата мен и към лейди Глайд не ми позволяваше да остана на служба при човек, който бе измамил и двете ни с ред отвратителни лъжи.
— Моля да ми разрешите, сър Пърсивъл да разменя няколко думи с вас насаме — казах аз. — След това съм готова да тръгна с тази особа към стаята на мис Халкъм.
Мисис Рубел, към която бях кимнала леко с глава, нахално помириса букета си и колкото се може по- бавно се отправи към вратата на къщата.
— Е — каза сър Пърсивъл остро, — сега пък какво има?
— Искам да ви уведомя, сър, че имам желание да напусна поста, конто заемам в Блакуотър Парк.
Това бяха Думите ми. Твърдо бях решила, че първите думи, които ще изрека в негово присъствие, ще изразят желанието ми да напусна заеманата при него служба.
Той хвърли към мен един от най-мрачните си погледи и яростно мушна ръцете в джобовете на сакото си за езда.
— Защо? — запита той. — Бих искал да зная?
— Не е моя работа, сър Пърсивъл, да изразявам мнението си за случилото се в този дом. Не желая да обиждам никого. Само искам да кажа, че не смятам за съвместимо с дълга си към лейди Глайд и към самата мен да оставам повече на служба при вас.
— Съвместимо ли е с дълга ви към мен, да стоите тук и да хвърляте подозрения в лицето ми? — избухна той яростно. — Виждам за какво намеквате. Вие развивате своя подла, непочтена теория за невинната измама, използувана спрямо лейди Глайд за нейно добро. За здравето й бе наложително да смени незабавно атмосферата и вие знаете, не по-зле от мен, че тя никога не би заминала, ако й бе казано, че мис Халкъм е все още тук. Вървете, ако щете — само да иска човек, ще намери достатъчно икономки, не по- лоши от вас. Тръгнете, когато ви е удобно, но имайте грижата да не разпространявате скандални истории за мен и моите работи, след като напуснете. Говорете истината и нищо друго освен истината, иначе ще си изпатите! Вижте мис Халкъм, вижте дали тук се грижат по-лошо за нея, отколкото в която и да е друга част на сградата. Не забравяйте, че сам докторът нареди лейди Глайд да смени атмосферата при първа възможност. Добре запомнете всичко това, пък тогава, ако смеете, говорете нещо срещу мен и постъпките ми!
Той изля тези думи ожесточено, на един дъх, като крачеше напред-назад и шибаше въздуха с камшика си.
Нищо, което каза или направи, не разколеба мнението ми за позорните лъжи, наговорени предния ден в мое присъствие, или за жестоката измама, посредством която бе разделил лейди Глайд от сестра й и я бе изпратил съвсем безполезно в Лондон в момент, когато бе полуобезумяла от тревоги по мис Халкъм. Естествено запазих тези мисли за себе си и не казах нищо повече, за да не го дразня; но от това решението ми не се разколеба. „Блага дума гняв туши“ и аз подтиснах чувствата си, когато бе мой ред да отговоря.
— Докато съм на служба при вас, сър Пърсивъл — казах, — надявам се, че зная достатъчно добре задълженията си, за да не питам за подбудите на вашите действия. А когато напусна тази служба, надявам се, че зная достатъчно добре мястото си, за да не говоря за въпроси, които не ме засягат…
— Кога искате да си тръгнете? — попита той, прекъсвайки ме безцеремонно. — Не си мислете, че изпитвам голямо желание да ви задържа — не си мислете, че ме е грижа, задето напускате къщата. Достатъчно честен и прям съм по този въпрос от начало до край. Кога искате да си тръгнете?
— Бих искала да замина в първия удобен за вас момент, сър Пърсивъл.
— Моето удобство няма нищо общо с това. Напускам веднъж за винаги къщата утре сутринта и мога да уредя сметките ви тази вечер. Ако искате да се съобразявате с нечие удобство, то по-добре е да се обърнете към мис Халкъм. Срокът на мисис Рубел изтича днес и има причини, които я карат да бъде в Лондон довечера. Ако си тръгнете веднага, няма да има жива душа, която да се грижи за мис Халкъм.
Надявам се, не е необходимо да казвам, че не можех в никакъв случай да изоставя мис Халкъм в критичното положение, в което бяха изпаднали двете с лейди Глайд. След първите ясни уверения от страна на сър Пърсивъл, че мисис Рубел ще замине веднага, ако поема задълженията й, и след като получих също разрешение да уредя с мистър Досън да поеме отново грижите си за болната, аз охотно приех да остана в Блакуотър Парк, докато мис Халкъм се нуждае от услугите ми. Уредено бе да уведомя адвоката на сър Пърсивъл една седмица преди заминаването ми, за да предприеме необходимите мерки за назначаването на моя приемничка. Въпросът бе обсъден с много малко думи. При приключването му сър Пърсивъл се завъртя рязко на петите си и вече можех да се присъединя към мисис Рубел. През цялото време тази странна чужденка бе седяла спокойно на стъпалата, чакайки ме да я последвам в стаята на мис Халкъм.
Едва бях изминала и половината път до къщата, когато сър Пърсивъл, който бе тръгнал в обратна посока, спря неочаквано и ме извика.
— Защо напускате службата си при мен? — запита той.
Въпросът бе толкова необичаен след случилото се помежду ни, че направо недоумявах какво да отговоря.
— Имайте пред вид, че не зная защо напускате — продължи той. — Предполагам, че постъпвайки на ново място, ще трябва да обясните защо сте напуснали оттук. Какво обяснение ще дадете? Разтурване на семейството? Това ли?
— Никой не би могъл да възрази срещу подобна причина, сър Пърсивъл…
— Много добре. Това е всичко, което исках да зная. Ако хората се поинтересуват от вашия характер,
