това е обяснението ви, изказано от вас самата. Вит; напускате вследствие разтурването на семейството.
Той се обърна отново, преди да мога да кажа друга дума, и бързо се отдалечи. Държането му бе не по- малко учудващо от езика му. Признавам, че ме разтревожи.
Дори търпението на мисис Рубел бе започнало да се изчерпва, когато се присъединих към нея пред вратата на къщата.
— Най-сетне! — каза тя, като сви слабите си чуждестранни рамене. Поведе ме към необитаемата част на къщата, качи се по стълбите и отвори с ключа си вратата в края на коридора, водещ към старите елизабетински стаи — врата, която по мое време никога не бе използувана. Самите стаи знаех добре, тъй като по различни поводи бях влизала в тях от другата страна на къщата. Мисис Рубел спря пред третата врата на старата галерия, връчи ми ключа от нея ведно с ключа от другата врата и ми каза, че ще намеря мис Халкъм в тази стая. Сметнах за желателно, преди да вляза, да й дам да разбере, че нейните задължения са приключили.
— Радвам се да го чуя, госпожо — каза мисис Рубел. — На мен много ми се иска да замина.
— Днес ли тръгвате? — запитах аз, за да се убедя.
— Тръгвам след половин час, госпожо, щом като вече поехте грижите. Сър Пърсивъл бе така любезен да ми предостави градинаря и файтона, когато ми потрябват. Ще са ми нужни след половин час, за да отида на гарата. Вече съм приготвила багажа си. Довиждане, госпожо!
Тя приклекна в бърз поклон и се отдалечи, като си тананикаше някаква песничка и весело тактуваше с букета в ръката си. С искрена радост заявявам, че това бе последният път, когато видях мисис Рубел.
Когато влязох в стаята, мис Халкъм спеше. Погледнах я тревожно, както лежеше в неприветливото високо старомодно легло. Тя безспорно не бе по-зле, отколкото я видях последния път. Явно, длъжна съм да призная, за нея се бяха грижили добре. Стаята бе подтискаща, прашна и тъмна, но прозорецът (който гледаше към един изоставен заден двор) бе отворен, за да влиза чист въздух, и всичко, което би могло да бъде сторено за удобство, бе сторено. Цялата жестокост от измамата на сър Пърсивъл се бе стоварила върху лейди Глайд. Единствената злоупотреба, която той или мисис Рубел бяха извършили спрямо мис Халкъм, се състоеше, доколкото виждах, в простъпката им да го скрият.
Измъкнах се тихо, оставяйки болната да спи спокойно, за да наредя на градинаря да доведе лекаря. Помолих го, след като закара мисис Рубел на гарата, да отиде до дома на мистър Досън и да му предаде от мое име, че го моля да дойде. Знаех, че заради мен ще дойде и знаех, че ще остане, когато разбере, че граф Фоско е заминал.
Не след дълго градинарят се върна и каза, че е отишъл до жилището на мистър Досън, след като оставил мисис Рубел на гарата. Докторът ми съобщаваше, че самият той не е добре със здравето, но ще намине, ако му е възможно, на другата сутрин.
Предавайки ми това известие, градинарят се приготви да си върви; но аз го спрях и го помолих да се върне, преди да се е стъмнило, за да остане през нощта в една от празните спални. Исках да е наблизо в случай на нужда. Той схвана веднага нежеланието ми да оставам сама в най-пустата част на тази безлюдна къща и ние се уговорихме, че ще се върне между осем и девет часа.
Той дойде навреме и аз наистина имах за какво да благодаря на предпазливостта си, че съм го повикала. Преди полунощ странният нрав на сър Пърсивъл из бухна тъй ожесточено и застрашително, че ме е страх да помисля за това, което би могло да се случи, ако не бе градинарят, който го укроти на мига.
Почти през целия следобед и вечерта той се разхождаше неспокойно и възбудено в къщата и около нея, погълнал по всяка вероятност голямо количество вино по време на самотната си вечер. Както и да е, чух гласа му да се издига високо и сърдито в новото крило, когато обхождах галерията за последен път, преди да си легна. Градинарят незабавно изтича долу при него, а аз затворих свързващата врата, опитвайки се, ако е възможно, да спестя на мис Халкъм тази шумотевица. Градинарят се върна едва след половин час. Той заяви, че господарят му е загубил напълно разсъдъка си не от възбудата на алкохола, както бях предположила, а от някаква лудост, за която не можеше да се намери обяснение. Сварил сър Пърсивъл да крачи напред-назад в преддверието и да ругае, както по всичко личало, с яростна страст, че нямало да остане сам НЕ минута повече в тази тъмница, както нарекъл собствения си дом, и че ще си тръгне незабавно посред нощ. Когато градинарят го доближил, той го прокудил навън с клетви и заплахи, нареждайки му тутакси да приготви коня и файтона. Петнадесет минути по-късно сър Пърсивъл излязъл на двора, скочил във файтона и подкарвайки с камшик коня в галоп, отпътувал с лице бледо като пепел на лунната светлина. Градинарят то чул да крещи и да сипе ругатни по адрес на пазача, за да стане и да му отвори вратата; после чул как колелата трополят ожесточено в тихата нощ, след като вратата била отключена, и толкова.
На другия ден или ден-два по-късно — не помня кога — файтонът бе докаран от Ноулсбъри — най- близкия до нас град — от коняря в тамошната странноприемница. Сър Пърсивъл преспал в нея и след това заминал с влак — в каква посока, човекът не могъл да каже. Повече сведения от него или от някой друг за делата на сър Пърсивъл не съм получавал, и дори в този момент не ми е известно дали е в Англия или извън нея. Не съм се срещала с него, откакто напусна собствения си дом като бягащ престъпник, и горещо се надявам и се моля никога да не го срещам.
Моето участие в тази тъжна семейна история вече приключва.
Казано ми бе, че подробностите около събуждането на мис Халкъм и случилото се помежду ни, когато тя видя, че седя до леглото й, не са от значение за целта, която се преследва с този разказ. Достатъчно е само да отбележа, че тя няма спомен за пренасянето й от обитаемата в необитаемата част на къщата. По това време е спяла дълбоко — дали сънят й е бил естествен, или предизвикан изкуствено, тя не знаеше. Тайното прехвърляне на мис Халкъм от едната част на къщата в другата несъмнено е било осъществено лесно, тъй като аз съм била в Торкий, а други слуги освен Маргарет Порчър (която, когато не работеше, само ядеше, пиеше или спеше), както е известно, нямаше. По време на няколкодневното си пленничество с болната мисис Рубел е имала на разположение (установих го, като поогледах стаята) продукти и всичко необходимо, включително и възможност да топли вода, бульон и т.н., без да пали огън. Тя отказвала да отговаря на въпросите, които мис Халкъм съвсем естествено й задавала, но от друга страна, се държала любезно и не преставала да се грижи за нея. Единственото безчестие, в което мога съзнателно да обвиня мисис Рубел, е, че е приела да участвува в една злонамерена измама.
От мен не се иска да опиша подробно (и това ми доставя голямо облекчение) въздействието, което произведе върху мис Халкъм новината за заминаването на лейди Глайд или за още по-тъжните известия, които много скоро след това достигнаха при нас в Блакуотър Парк, И в двата случая аз я подготвих предварително колкото се може по-внимателно, като докторът ме посъветва само във втория случай, защото мистър Досън бе неразположен и дойде едва няколко дни след като го бях повикала. Това бяха тъжни дни — дни, за които ми е мъчително да мисля и пиша сега. Скъпоценната благодат на религиозното утешение, което се постарах да внуша на мис Халкъм, трудно достигна до сърцето й, но аз се надявам и съм убедена, че то най-сетне стана нейно верую! Не я оставих, докато не възстанови силите си. Влакът, който ме отведе надалеч от този несретен дом, отведе и нея. Раздялата ни в Лондон бе много скръбна. Аз останах при една родственица в Айлингтън, а тя продължи към дома на мистър Феърли в Къмбърланд.
Остават ми още няколко реда, преди да сложа край на това мъчително изложение. Те са продиктувани от чувството ми за дълг.
Първо, искам да споделя личното си убеждение, че никаква вина във връзка с разказаните от мен събития не може да бъде приписвана на граф Фоско. Уведомена съм, че е възникнало ужасно подозрение и че поведението на негово благородие се тълкува от някои в много лоша светлина. Въпреки това моята убеденост в невинността на графа остава непоколебима. Ако помогна на сър Пърсивъл да ме изпрати в Торкий, той го направи в заблуждение, за което като чужденец и човек, непознаващ обстановката, не може да бъде винен. Ако прояви загриженост и доведе мисис Рубел в Блакуотър Парк, това бе беда, но не и негова грешка, че тази чужденка излезе толкова долна, за да подпомогне господаря на дома в скроената и осъществена от него измама. Протестирам в името на нравствеността срещу обвиненията, които така неоснователно и с лека ръка биват приписвани на действията на графа.
Второ, искам да изразя съжалението си за това, че не съм в състояние да си спомня точно деня, в който лейди Глайд отпътува от Блакуотър Парк за Лондон, Казано ми бе, че е от най-голямо значение да се установи неоспоримо тази печална дата и аз напрегнах неимоверно паметта си, за да си спомня. Усилието
