стигнем бързо.
— Ще струва доста пари, ако отидем в хотел.
— Все ще успеем да намерим малко пари без неприятности.
— Как?
— Бих могъл да поговоря на някои хора за тебе и да ги заинтересувам.
— Разбирам — каза тя и кимна. — Нямам нищо против, стига да делим по равно. Но ако ме измамиш, ще ти дойде нанагорно. Горещо ще ти стане, Саймън Дай, ако не делим по равно. Не ми се рискува с мъже като тебе. Търговията си е търговия.
Саймън отдръпна ръката си от стола и седна изправен, като кимна в знак на съгласие.
— Така е справедливо.
— Знаеш ли как да се захванеш с такава работа, без да си навлечеш бели? Не ща да ме натикат за един месец в някое затворче на Южна Джорджия.
— Умея да се оправям — успокои я Саймън. — Още от едно време имам известен опит в това отношение. Не се безпокой.
Лорен се загледа в него.
— Слушай — каза строго тя, като го гледаше право в очите. — Ти наистина говориш, сякаш знаеш да се оправяш.
— Имам малък опит — каза той. — Малък.
— Така те прецених и аз.
Той се наведе още веднъж, сложи ръка на облегалката на нейния стол и наклони глава близо до нейната.
— Мисля, че може да почнем и тук още преди понеделник. Ако Том Роудс днес дойде насам, можем да измъкнем някоя пара от него. — Почака да види какво впечатление ще й направят думите му. — Прилича ми на човек, който би се бръкнал.
— Сбъркал си адреса — изсмя се Лорен. — Том няма да се бръкне. На времето, когато живеех тука, се виждахме доста често. Не, Том няма да вземе сега да се бръкне.
Саймън не се предаваше.
— Ами Клей! — намекна той. — Защо да не опитаме с него?
Лорен му се изсмя:
— Глупости! Клей също няма да се бръкне. Глупаво е да мислиш, че Клей ще се бръкне. Нали бях женена за него. Защо да се бърка?
Саймън се обърна и разгледа магнолиевото дърво пред къщата. След малко се обърна пак към Лорен.
— Мисля, че все ще мога да наредя нещо — заяви той. — Ако Том Роудс дойде пак с дамаджаната си насам, всичко ще тръгне като по вода.
Тя се извърна ненадейно и погледна Саймън право в очите. На устните й се появи лека усмивка. Тя познаваше някои мъже, които имаха подобни проекти, но никой от тях не работеше в облеклото на Саймън.
— Какъв си ти всъщност? — попита тя. — Проповедник ли си, или сводник?
Саймън доби обиден вид. Изправи се в стола си и гневно се вгледа в нея.
— Аз съм божи човек — каза строго той. — Запомни това добре!
— Ако ти го накараш да се съгласи, аз си зная работата — каза тя на края. — Но ми се чини, че си полудял. С Клей няма да стане. Няма и грош да ти даде.
— Ще видим, ще видим — каза Саймън. — Ти прави, каквото ти казвам и ще видим.
Той се изправи, застана до стола й и се вгледа надолу в Лорен, сякаш я съзерцаваше.
— Ще се поразходя малко нагоре по пътя — обяви той. — Може да видя Том Роудс.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Разходката по потъналия в прах и пясък път до къщата на Том Роудс се оказа изморителна и гореща. Саймън трябваше на няколко пъти да спира и да си почива. На края, когато видя къщата, беше вече целият напрашен и задъхан. Насред пътя трябваше да си свали сакото и сега се вееше с него, за да се избави от ужасната жега.
Около къщата на Том нямаше никого. Но когато отиде към хамбара, видя един негър да рони царевица пред вратата на стаичката. Повика негъра.
Докато цветнокожият се мъкнеше към него, Саймън намери сянка под една върба. Жегата се сипеше отгоре със страшна сила, а той не беше свикнал да ходи под горещото слънце.
— Къде е мистър Том? — попита той негъра.
— Тук някъде около хамбара е. Искате ли да видите мистър Том?
Саймън уморено кимна. Той си вееше със своята широкопола, черна шапка.
Мъжът отиде към хамбара, вдигайки прах с широките подметки на обувките си. Нямаше го няколко минути. Когато се появи отново, посочи с ръка към Саймън. След миг иззад ъгъла на хамбара се зададе Том!
— Беше ме страх, че ще забравиш обещанието си — каза Саймън.
— Какво обещание?
— Да донесеш още една дамаджана в къщата на Хори.
— Майка му стара — каза Том и се скри под сянката. — Така ли съм казал? Съвсем съм забравил.
— Помислих, че можеш да забравиш. Затова и дойдох.
— Много ти хареса джорджийската роса, а, проповеднико? — засмя се Том. Червеното му лице се разтресе от смях. — Ей, ще знаеш, ти си най-жадният проповедник, който съм срещал през живота си.
— Царевичното уиски е мъжко питие — каза Саймън. — А аз съм мъж. Затова ми харесва толкова.
— Ей, сега ще пратя да донесат малко — му каза Том. — Няма да се забавя много.
Той веднага се отдалечи и извика негъра. Саймън седна тежко на земята, облегна се на върбата и започна да си вее под сянката.
Том се върна и покани Саймън да стане.
— Ще се качим, в колата и ще тръгнем веднага щом черният се върне. Няма да се забави много. Само да отиде до краварника към пасището.
Саймън се изправи и последва Том до хамбара, където автомобилът му седеше на слънце. Качиха се и Том запали мотора.
— Много време ли трябваше снощи за Лорен? — попита Том и бутна Саймън за рамо. — На времето не й трябваше много време. Особено след като реши да замине. А ми се чини, че за една-две години не се е променила много. Все такава ми се чини.
Сега Саймън разбра, че Лорен е имала право, когато беше казала, че Том няма да се съгласи с плановете им. Саймън окончателно се отказа от тази си идея.
Френк, цветнокожият, донесе дамаджаната и я сложи отзад в колата. Докато бе наливал набързо от буренцето, бе разлял малко навън и от задната седалка се разнасяха изпарения. Саймън лакомо подуши миризмата. Беше готов да се върне в къщата на Хори.
Колата измина песъчливия път доста бързо. Том приближи един необикновено дебел пласт пясък, но не намали; натисна по-силно педала. На едно място колата едва не прескочи канавката, но Том пак не намали. Продължаваше да кара, като понякога дори не гледаше пътя пред себе си. Когато стигнаха къщата на Клей Хори, Саймън почувствува облекчение.
— Смяташ ли в неделя да държиш проповед в училището? — попита го Том, като слизаха от колата.
— Смятам, смятам — заяви решително Саймън.
— И за какво смяташ да говориш?
— О, различни неща — каза Саймън. — За туй, за онуй!
— Сигурно имаш толкова много проповеди подръка, че трябва само пръста си да мръднеш и те са готови!
— Вярно е това — отговори кратко Саймън и се загледа как дамаджаната излиза изпод задната
