— На времето съм уважавал много Лорен и сега не мога да седя и да гледам такива неща в собствената си къща.
— Ти си женен за Дийн бе, Клей. Разбирам, ако се сбиеш заради нея. Но с Лорен работата не е такава. През последната година тя се е занасяла с много мъже. За нея и Саймън ще бъде като другите.
— На Саймън му стига и Шугър — каза Клей упорито.
— Стига му, ама не му стига. Остави го.
— Трябва да му стига. Не може да иска повече от това, което му се дава.
— Така трябва да бъде, вярно е! Но той не го прави. Затова, ти казвам, остави го да се опари!
Докато те говореха с наведени глави, Саймън беше станал. Той отиде до прозореца и се върна. Не даваше вид, че иска отново да седне. Остави Лорен и тя зачака да я заговори някой друг.
Когато Том погледна нагоре и видя, че вече не си приказват, той хвана Саймън за ръката и го отведе в ъгъла. Няколко минути му шепна. Том свърши, а Саймън вдигна рамене и не каза нищо. Върна се към стола си и седна пред Дийн.
— Колко смяташ да стоиш тука, Лорен? — попита Клей.
— Може би смятам да остана завинаги — усмихна се тя. — Казах може би.
Клей не знаеше какво да отговори. Вътре в себе си той искаше тя да не се връща веднага във Флорида. Надяваше се, че ще стане нещо, което ще й попречи изобщо да си отиде. Почти пет години бе живял с нея и сега му липсваше. След женитбата си с Дийн започна да я забравя. Но сега, когато се беше върнала у дома, се чудеше дали да се опита да я задържи, или да й позволи да си отиде. Знаеше, че не може да задържи и Лорен, и Дийн; едната щеше да откаже да остане в къщата заедно с другата. Без много да разсъждава, той знаеше, че такъв план не може да се осъществи. Дийн не бе казала нищо, откакто Лорен беше дошла заедно с Том, но от начина, по който я гледаше, можеше да се разбере, че не я иска дори и до сутринта. Но нищо не можеше да се направи; Лорен имаше пълното право да се върне и да види Върл, когато пожелае.
Ставаше късно. Върху лавицата над огнището часовникът беше горе-долу точен и показваше единадесет. Том се готвеше да си ходи. Жена му нямаше да знае какво му се е случило. Ако знаеше, че е докарал Лорен в Роки Комфърт и в този миг беше в една стая с нея, тя щеше да дойде пеша до къщата на Хори, за да си го отведе. Жената на Том нямаше доверие в Лорен Хори.
— Май ще тръгвам — каза Том. — Вече минава времето, когато си лягаме с жената.
— Намини пак, Том — каза Клей. — Винаги ще се радваме да дойдеш.
— Може утре по някое време да се отбия с още една дамаджана царевична ракия за тебе, за проповедника и за Лорен.
Саймън стана, за да му разтърси ръката.
— Това беше мъжко питие, Том — каза той. — Трябва да ти благодаря.
— В такъв случай още ще ми благодариш — каза Том и намигна на Клей. — Утре пак ще донеса един галон5 с не по-лоша от тази. От същия казан е.
Той излезе и мина през хола до изходната врата. Никой не го придружи. След като излезе и го чуха да пали колата, Саймън стана и каза, че е крайно време да ляга.
— Къде да турим Лорен за през нощта? — каза Клей и за първи път помисли по този въпрос. — Не знам какво да направим!
Погледна Дийн, за да види какво ще предложи, но веднага разбра, че тя няма да каже нищо.
— Ако имахме едно резервно легло, щеше да е леко. Ама нямаме и не знам какво да правя. Чини ми се, че ако Дийн се съгласи, бихме могли тримцата да се съберем в онова легло.
Погледна към Дийн да види как тя ще приеме предложението му. Нямаше нужда да я поглежда втори път, за да разбере какво мисли за подобна идея.
— Ето на — каза той, разхождайки се нагоре-надолу. — Винаги бедният трябва да премисля и да прави сметки. Богатият си има достатъчно кревати за всеки, който иска да му дойде на гости.
Саймън излезе напред.
— Нека вземе моята стая, Хори, аз ще си туря един сламеник на пода в хола.
Като казваше това, той се усмихна леко, сякаш наистина нямаше нищо против да прекара нощта върху коравия сламеник.
— То май, че така ще стане — съгласи се Клей. — Само че е срамота да оставим един проповедник да спи на пода.
— Нямам нищо против — каза Саймън и се усмихна надолу към Клей. — Не се безпокой за мене, братовчеде.
Клей стана и изнесе лампата в хола. Сложи я на масата до вратата на предната спалня и излезе в задния двор. Когато се върна, в хола нямаше никого. Влезе в спалнята и затвори вратата. Дийн се беше вече съблякла, а другите не се чуваха.
— Страшна мръсница — каза Дийн.
— Кой? Лорен ли? — попита Клей. — Ей, майната му, недей така, Дийн! На времето си тя ми беше най- добрата жена.
— Страшна мръсница — каза отново Дийн.
ГЛАВА ОСМА
Лорен стана, преди Клей да се събуди. Тя се облече бързо и отиде в съседната стая. Дийн лежеше будна и като видя Лорен до кревата, се скри под завивките, без да проговори. Лорен разтърси Клей, докато той отвори очи.
— Ставай, Клей, и върви да доведеш Върл!
— За какво? — попита той сънливо.
Дийн отдръпна завивките от главата си и погледна в сивата светлина на утрото четвъртата жена на Клей. Тя не знаеше за какво е дошла Лорен в тяхната стая.
— Ставай, Клей!
Той отвори широко очи и огледа стаята. След малко протегна ръка и попипа Дийн. Не се обърна да я погледне.
— Върви да доведеш Върл, Клей. Ставай веднага и го доведи!
— Върл ли? Защо ти е Върл?
Лорен така го разтърси, че чак не можеше да вижда.
— Добре де, добре — каза той.
Лорен дръпна одеялото и чаршафа. Знаеше, че това е единственият начин да накара Клей да стане сутрин. Клей се опита да ги хване и да ги издърпа върху себе си, но тя ги скупчи до края на кревата. Дийн се плъзна, колкото можа, надолу.
Клей стана и намъкна ризата и панталоните си под грижливия поглед на Лорен. Тя му хвърли чорапите и обущата и отиде да го чака на вратата. Когато се беше облякъл, тя го последва навън от къщата и по пътеката до пътя.
По целия път до колибата на Сюзан никой от двамата не каза нищо. Лорен подтичваше малко напред и подканяше Клей да върви по-бързо. Слънцето се подаде ясночервено и очите на Клей го заболяха от яркия блясък. Приспи очи, докато почти нищо не виждаше пред себе си.
Клей извика Сюзан от вратата на колибата. Негърката веднага отвори. Беше ги наблюдавала от прозореца през целия път.
— Къде е Върл? — каза Клей.
— Върл е вътре, спи — каза Сюзан. — Здрасти, мис Лорен. Много се радвам отново да те видя, мис Лорен.
— Как си, Сюзан? — каза Лорен и се приближи до вратата. — Вдигни веднага Върл. Не мога да се стърпя да го видя.
— Малкото ти момче е пораснало, мис Лорен — й каза Сюзан. — Расте като репичка, толкова бързо расте.
Всички влязоха вътре. Четирите деца на Сюзан бяха станали и се скупчили в единия ъгъл. Потреперваха от утринния въздух и увиваха голите си тела в одеялата. Върл спеше дълбоко в кревата на Сюзан и
