Клей я спря и я бутна към стаята.
— Остави хлапето да спи, Дийн — каза той. — Утре Лорен ще има достатъчно време да го види.
— Иска ми се да го видя — каза Лорен. — Година и повече не съм го виждала. Много ли е порасъл, откак заминах?
— Малко — каза Клей. — Утре сутринта първо ще ти го доведа. А сега седни и си почини малко.
В това време другите си бяха намерили столове. Всички седнаха освен Дийн; тя остана да стои до масата.
— Я седни, Дийн — каза Клей, протегна крака и сплете ръце на врата си. — Тука сме си все свои хора. Ще ти се изморят краката да стоиш права, я седни!
— Страшно особена миризма имате — каза Дийн.
— Знаеш ли къде я открих? — попита Том, като посочи Лорен. — Отгатни къде я открих, Клей!
— Къде? В града ли?
— В самия Макгъфин. Стоеше на ъгъла пред бръснарницата и говореше с няколко момчета, когато минах оттам. Щом ме видя, веднага ме попита как може да те намери. Казах й тука, у дома ти; тогава ме попита дали може да дойде с мене. И ето ти я! Същата стара Лорен, Клей! Майната му, като я виждам тука и си спомням за добрите стари времена.
— Много се радвам да те видя, Лорен — каза Клей. — Смяташ ли да останеш повечко?
— О, не знам — засмя се тя, поглеждайки Том. — Няма ли да имаш нещо против, ако постоя, а?
— Радвам се, че си тука, Лорен… Само дето ми е малко глупаво да седя у дома с две от жените си. Пък и може да не е законно или нещо такова. Не знам какво пише в закона за тази работа?
— Всичко е наред — успокои го Том. — Нали Саймън е проповедник! Ще може да уреди работата. Нали, проповеднико?
Клей погледна загрижен към Саймън в другия край на стаята. Не можеше да си представи какво би могъл да уреди Саймън.
— Можеш да уредиш работата, нали, проповеднико? — настоя Том. — Можеш, нали?
— Кой? Аз ли? — каза Саймън, като дойде на себе си. Дълго се бе взирал в Лорен и беше забравил, че има и други хора в стаята. — За мене ли говориш?
— Няма какво да се урежда — каза Лорен. — Не съм се върнала да причинявам неприятности. Дойдох само да видя Върл и да разбера дали е добре.
— Взел съм му едно лекарство — каза Клей. — Не се безпокой за Върл. Толкова лудува по пътя, че нямам никаква грижа за него.
— Вече е на шест години — каза Лорен.
— Толкова ли е? — попита Клей. — Съвсем съм забравил.
— Като гледам Лорен да седи тука и си спомням за добрите стари времена — рече Том и потри ръце. — Много се радвам да я видя отново.
— Сигурно ти харесва да живееш в Джаксънвил — каза Клей. — Сигурно е много хубаво да живееш в голям град.
— О, не е лошо. Но понякога омръзва. Допреди три месеца работех в един универсален магазин и трябваше да престана. Не можех да издържам повече. Нощем не спях до късно и това ме правеше сънлива през останалото време.
— Брей, че магазините там и нощем ли са отворени? — попита удивено Клей.
— О, не можеш да разбереш — каза тя. — Работех в магазина целия ден и след това почти всяка нощ не спях. След известно време стана така, че не си лягах преди три-четири часа всяка нощ. Затова трябваше да престана да работя в магазина.
— Защо тогава не си лягаше рано?
— О, Клей, не можеш да разбереш. Като почнах да работя в универсалния магазин, през цялото време взеха да се мъкнат мъже и да ми определят срещи за нощта. Тогава стана така, че не можех повече да стоя цялата нощ и да работя целия ден.
Клей поклати глава. Не можеше да разбере за какво говореше Лорен. Огледа другите в стаята. Всички те, включително н Дийн, имаха вид, сякаш знаеха точно за какво говореше Лорен. Том се хилеше.
— Не бъди глупав, Клей — каза Лорен и му се усмихна. — Свивах по нещо настрани.
— Свивала си? — повтори Клей.
Тя кимна и погледна Дийн до масата.
— Ей, майка му стара — каза Клей, като клатеше глава, — пак не мога да разбера какво ми дрънкаш!
— Ходила е за пари бе, Клей — каза Том и кимна.
— Ех, че съм магаре! — каза Клей и се изправи. Погледна към Саймън, за да види какво прави. — Та викаш, значи, в Джаксънвил си вършила такива работи, а, Лорен?
— Разбира се — проговори Том. — Точно това иска да ти каже. Аз знам всичко, защото си говорихме — през целия път от Макгъфин.
— Ех, че съм магаре! — каза Клей. — Никога досега не съм знаел, че и така се прави тая работа!
— В цялата страна така се прави тая работа! — потвърди Том, кимайки. — В Огъста има две хиляди от тия, които свиват пари, както Лорен в Джаксънвил.
— Откъде знаеш толкоз много за тая работа, Том, пък аз да не знам? — запита той учудено. — Досега хич и не съм знаел за такова нещо. Мислех си, че навсякъде се прави безплатно, както е в Роки Комфърт. Виждал съм да се дянат разни подаръчета, но не и да се плаща в суха пара за такива неща.
— О, аз знам туй-онуй — каза Том. — Ходил съм на сам-натам. От време на време прескачам до Огъста.
Клей продължаваше да се взира в Лорен, сякаш тя беше чужденка. Не знаеше какво да мисли.
В тишината Клей погледна нагоре и видя Саймън да мести стола си през стаята. Той го постави до стола на Лорен, седна и се наведе към нея. Говорете толкова ниско, че никой не можеше да чуе какво й казва.
— Чу ли всичко, Дийн? — понита Клей. — Ти знаеш ли нещо за тая работа?
Тя поклати глава, погледна Лорен, после него, после пак Лорен.
— Питай проповедника какво мисли за тая работа — подкани го Том. — Хайде, питай го; не се плаши от него.
— Саймън, и това ли е едно от нещата, за които проповядваш? — каза Клей.
— Лошите навици на хората са като зърна за моята мелница, братовчеде — рече Саймън.
Клей се вгледа по-внимателно в него. Не му харесваше начинът, по който той се навеждаше към Лорен.
— Чини ми се, че му отпускаш края — каза остро Клей. — Разправяш на хората какво да не вършат, а ти сам го вършиш!
Саймън беше твърде зает да говори на Лорен и не го забеляза. Не обърна никакво внимание на Клей, сякаш не бе чул нито една дума.
— Остави го на мира — каза Том. — Остави го да говори на Лорен. Много ще ми е кеф да видя как тя ще му натресе нещо, от което не може се отърва!
— Нямам нищичко против Саймън като проповедник — каза Клей. — Не съм го слушал още да проповядва, но съм готов да му призная, че добре проповядва. На това съм съгласен. Но хич не ми харесва, майната му, да се навърта така около жена ми!
— Сигурно си забравил, че Лорен не ти е вече жена. Женен си за Дийн.
— Това е вярно, но не съвсем. Женен съм за Дийн, но никога не съм се развеждал с Лорен.
— Не можеш да искаш и двете, Клей. Има закон срещу такива мъже, дето държат наведнъж по две.
— Законът хич няма да ме засегне, ако Саймън мисли, че може да се занася така с Лорен. Няма да позволя такова нещо. Ще наруша закона и с двете, но няма да стоя така и да го гледам как се занася с Лорен. И не вярвам някога да е имало закон, който да ми е по угодата. Има мъже, дето се нуждаят от по две жени, а аз съм един от тях. Много пъти се нуждая от по две жени. Глупаво е да се прави закон срещу това, защото законът няма да ме спре да се нуждая от по две жени.
Том взе стола си и се премести до Клей. Той наведе глава и каза нещо.
— Виж я бе, гледай я каква е кучка! Остави Саймън да й бере грижата.
