— Аз ще направя всичко възможно да станеш религиозен. Това е занаятът ми — да правя хората религиозни.
— Има нещо обаче в това да си проповедник, което не възприемам — каза Клей със съмнение.
— Какво е то?
— Белите момичета ми харесват повече от черните. Не знам дали биха ми стигали през цялото време момичета като Шугър.
— Зависи — каза Саймън. — Всеки човек си има вкус. Щом предпочиташ, може да се занимаваш и с бели момичета. За мене в крайна сметка няма голяма разлика. С черните момичета се оправям по-лесно и по-бързо; освен това не виждам да има голяма разлика.
— Човек сигурно свиква и с тях — каза Клей. — Пък, ако поиска, може понякога и да смени за малко, нали?
— На пръв поглед изглежда, че може, но в действителност не върви. Никога не върви.
— Защо пък да не върви? Какво не е в ред?
— Като се прехвърляш от едните на другите, става така, че им изтърваваш юздите. Забравяш, че белите момичета плачат, когато всичко свърши и се готвиш да си ходиш. Цветните не плачат.
— Вярно, майка му стара — каза Клей. — Никога нямаше да ми дойде на ума. Наистина това сигурно ще развали цялата работа!…
ГЛАВА СЕДМА
Том Роудс закъсня на връщане от Макгъфин. Клей и Саймън го чакаха цял следобед. Страх ги беше, че е изпил останалата ракия в дамаджаната. Ако я беше изпил, Клей реши да го накара да отиде до в къщи и да им донесе друга пълна дамаджана срещу тази, която той й Саймън смятаха по право своя.
Нито един от двамата не яде много на вечеря. Веднага, щом хапнаха малко овесена каша и сладки картофи, те станаха бързо от масата и се върнаха на предната веранда да чакат Том. Том беше обещал да спре на връщане и те искаха, когато мине, да бъдат там и да му го припомнят.
Половин час преди да се стъмни, Саймън чу някакъв автомобил да бърза по пътя. Клей изтича да види дали беше Том, който се връща от Макгъфин. Не беше лесно да се разпознае колата на Том от четвърт миля в припадащия здрач и Клей отиде до средата на пътя, за да може да го спре. Стига да можеше, той щеше да принуди Том Роудс да не отминава.
— Том е — извика той на Саймън до портата, — познавам шума му.
Саймън скочи, изтича на пътя и застана да чака до него.
Том налетя върху им, без да намалява скоростта. Точно когато изглеждаше, че няма намерение да спира и ще ги прегази, със силно завъртване на двете си ръце той отклони предните колела встрани от пътя и колата едва не ги закачи. Том спря и загаси мотора.
— Кой е с тебе, Том? — му викна Клей, като тичаше към колата.
Том скочи на земята, сякаш беше десетгодишно момченце.
— Виждал си я доста често, за да я познаеш — каза Том. — Погледни сега и виж дали няма да си я спомниш!
От колата излезе Лорен и изтича от другата страна.
— Е, дявол да ме вземе, ако не я помня! — каза Клей. — Откъде дойде ма, Лорен?
Лорен го прегърна с две ръце през врата и го целуна. Не го пускаше.
— Къде е малкото ми момченце? — попита тя.
— Кой? Върл ли? О, Върл е там някъде. Сигурно е лудувал целия ден и сега е отишъл да спи в къщата на Сюзан. Да не го будим сега. Да оставим хлапето да спи до утре и аз ще ти го доведа.
— Да не е нещо болен? Излекува ли го?
— Кой? Върл ли? Май е добре. Ако не е, утре сутринта първо ще го заведа на доктор в града. Сега няма смисъл да го будим.
Лорен пусна Клей и тръгна към колибите. Стигна до средата на пътя и спря. Клей отиде да я върне.
— Няма какво да се безпокоиш за него. Нищо му няма на хлапето. Утре сутринта първо ще го доведа да го видиш.
Едва беше спрял да говори, когато му се стори, че долавя някаква позната миризма около Лорен. Той се наведе по-близо до нея и подуши яката на дрехата й. След това се изправи.
— Чини ми се, че двамата с Том сте опитвали дамаджаната — каза той обвиняващо. — А Том обеща каквото беше останало на мене и на Саймън. Не е било честна ти да го изпиеш.
Тя му се изсмя и отново го прегърна. След подобно нещо не можеше да протестира повече.
— Умирах от жажда — каза тя. — Том ми каза, че може.
— Ти да умираш от жажда?
— Па да!
— Не знаех, че ти харесва ракия, Лорен. На времето не пиеше. Кога започна?
— О, преди известно време. Ей, тъй стана, че ми хареса.
— Виж ти! Виж ти! На всеки му харесва, но не знаех, че и на тебе ще ти хареса. Едно време не пиеше.
— Пия царевична ракия от година и повече, Клей.
— В Джаксънвил ли?
— Да, в Джаксънвил. Защо?
— Не знаех, че я имат чак там.
Том застана помежду им, като дърпаше Саймън със себе си. Клей се отдръпна и отиде при колата да погледне дамаджаната.
— Това е проповедникът, за когото ти разправях, Лорен — каза Том. — Не съм те излъгал, нали?
— Проповедник ли сте? — попита тя, като се вглеждаше във високия Саймън.
— Проповедник съм, проповедник — строго отговори Саймън.
— А бе прилича ми на такъв — каза Лорен, обръщайки се към Том. — Я да идем в къщата, та да го видя по-добре на светло.
Клей се втурна между тях и вратата. — Хей, майка му стара, по-полека. Дийн е вътре — каза той.
Никой не му обърна внимание. Минаха край него и тръгнаха по пътеката към къщата. Той изтича да ги спре, но всеки път, когато се опитваше да им препречи пътя, или Саймън, или Том го блъсваха.
— Ей, хора, чакайте малко бе! — извика им той, застана на стъпалата и протегна ръце към тях. — Вътре е Дийн, чакайте за малко бе, хора!
Лорен и Том му се изсмяха. Саймън се държеше, сякаш е на тяхна страна и има намерение да ги последва. Стърчеше край Лорен.
— Чакайте малко — каза Том. — Само мъничко почакайте!
Отначало Клей помисли, че Том е минал на негова страна, но когато го видя да тича по пътеката към колата, не беше вече сигурен какви намерения има. Той взе дамаджаната от задната седалка и изтича с нея към верандата.
— Има за всекиго да помирише — каза той и извади тапата.
Подаде дамаджаната най-напред на Лорен. Тя отпи и направи гримаса на дамаджаната. След това Том я подаде на Саймън и Клей трябваше да му я измъкне, защото го беше страх, че Саймън ще изпие всичко. Когато дамаджаната се върна при Том, беше останала само една глътка. Той я довърши и захвърли дамаджаната на земята.
Лорен изтича преди тях в къщата. Другите бяха само на няколко крачки зад нея. В стаята на Дийн и Клей лампата беше запалена на масата и Дийн стоеше до нея. Беше чула шума още, когато бяха дошли и ги беше гледала през предния прозорец.
— Отдавна не съм те виждала, Дийн — каза Лорен. — Пораснала си оттогава.
— Не знаех, че ще се върнеш — каза Дийн и поглеждаше към Клей. — Мислех, че ти…
— Дошла е само на гости, Дийн — намеси се Том. — Дошла е само за няколко дни, да си види познатите.
— Върл е долу при Сюзан — каза Дийн и тръгна към вратата. — Ще ида да го доведа. Страшно буен е.
