противопоставят — едни загубиха имотите си, публично ги порицаха, други, преди да е станало много горещо, успяха да се измъкнат от Индианола. Това е едната страна на Дейд Уомак. Другата може с две думи да се опише. Дейд не крие и сам ще ти каже, че както проповедниците ненавиждат греха, тъй и той мрази негрите, мулатите и всички тям подобни.
— Защо ми казваш всичко това, Майло? — недоумяваща, попита Джени. — Знам го що за човек е Дейд Уомак, как да не го знам. Но не виждам отде накъде…
— Ще ти обясня, Джени, ясно и разбрано ще ти обясня. Снощи Дейд ми каза, че днес целия ден някаква мулатка се мъчила да мине за бяла и да си намери стая в града. А ти знаеш, Джени, в Солисо обичаят забранява това — цветнокожи в центъра! Както и да е, каза ми, че навсякъде връщали мулатката, додето най-после преди малко някакъв шофьор с такси — очевидно или пиян, или тъп — я завел у вас. Дейд бил информиран. И междувременно шофьорът вече е уволнен и е напуснал града, задето е превозвал мулатка в кола, определена само за бели. Виждаш ли колко бързо става? Сега вече знаеш какво искам да ти кажа, Джени.
Джени се бе изправила на стола с пламнало лице.
— Та тя има право да бъде каквато си ще! — гневно викна тя. — А Дейд Уомак е лъжец! Не е негърка, а индианка! Нали самичка ми каза! И освен туй мен не ме е грижа каква е и какво приказва този и онзи за нея. За моята къща е добра!
Съдията Рейни се пресегна за машата и разрови огъня.
— Джени…
— Като чуя такива неща, побеснявам, та чак ми иде да псувам! — продължи Джени, цяла почервеняла и разтреперана от яд. — Но сега тъй ми е кипнало, че просто не зная какво да кажа!
— Джени — почна той пак. — Джени, ти си мисли за нея, каквото искаш, пък нека и тя ти разправя каква е, работата е там, че ако питаш Дейд Уомак, тя е мулатка, която гледа да мине за бяла. Това е важното…
— Пък аз ти казвам, че познавам един бял в Солисо, който веднага ще й се усуче. И няма да бъде единственият — прекъсна го Джени на висок глас. — Ще почна да плюя от яд!
— Добре, Джени, да речем, че е индианка или друга раса, но това не променя положението, тъй като кожата й не е като на Дейд Уомак. Хората в Солисо могат да притежават най-голяма търпимост в страната по отношение на религията, политиката и морала, но додето го има Дейд Уомак да им пуска фитили и да им действува на чувствата, и една йота търпимост към негрите не можеш намери. Не се е родил още оня, който ще бъде по-голям расист от Дейд. Слушай, Джени, искам да вземеш думите ми под внимание. Знам какво говоря. Положението е опасно. Не се прави на глуха.
Джени въздъхна и се облегна.
— Е, и какво ще направи? — попита след малко тя.
— Знаеш, Джени, за него няма нищо невъзможно.
— Но ти сигурно нещо предполагаш, Майло?
— Не зная. Просто не зная.
— Ти можеш да го спреш, Майло!
— Не, Джени, не мога.
— Защо не?
Като смукна от пурата два-три пъти, съдията Рейни тържествено заклати глава.
— Джени, никой в Солисо, та дори и в цялата област Индианола, няма нито волята, нито силата да спре Дейд Уомак в история като тази. Това му е добре известно. При нормални обстоятелства бих могъл да намеря начини и средства за едно или друго съдебно решение или компромис по обикновени спорове, да речем, да се протакат съдебните процедури до безкрайност, но дойде ли до расови въпроси в града на Дейд Уомак, ставам безпомощен като новородено. Както и да разсъждавам, не мога да си позволя открито да му се противопоставя. После до края на живота ми ще ме бойкотира. Ето, тук ми е къщата, тук ми е юридическата практика, тук трябва да живея. И по тази причина каквото и да мислиш за него…
— Кучи син!
— Наричай го и кучи син, и фанатик, и подстрекател, и каквото щеш го наречи, фактът си е факт: притежава способността да влияе на умовете и чувствата на простите хора. А в Индианола простите хора са девет пъти повече от другите. Помня го от едно време — колко пъти е налагал волята си над тълпата. И всичко става гладко, като по часовник. Не е мъчно да курдисаш такъв часовник.
Когато надигна чашата и на един дъх изпи останалото уиски, ръката на Джени потрепваше. Съдията Рейни напълни и двете чаши.
— Не зная какво да мисля — рече Джени и с прикован в съдията Рейни поглед, объркано заклати глава. — Знам, трябва да те послушам, защото си адвокат, защото си ми приятел, но как сега да се покажа подла и да изхвърля Лоана от къщи?
— Така ли се казва? — попита той. Джени се усмихна.
— Лоана, Лоана Нилей. Нали е чудесно име за момиче?
— Звучи прекрасно — съгласи се той.
— Тя самата е прекрасна. Прибрана, възпитана. Да видиш само каква приказна черна коса има, как блести и святка! Пред нея моята одъртяла козина… сякаш котки са я драли.
— Хайде, хайде, Джени, не говори тъй за себе си — намръщи се съдията Рейни. — Откъде е това момиче?
— От Дженкинстаун, областта Палмето.
— Помня, в Палмето едно време имаше много индианци. И в Индианола имаше. Нали затуй нашата област се нарича така. И Солисо е индианско име. Дошли белите заселници, присвоили земята на индианците, но името запазили.
— Лоана каза, че дядо й бил индианец.
— А какво търси в Солисо?
— Канцеларска работа. Две години учила в търговското и разбирала тая работа. Казах й да провери в газовата или електрическата компания, в съда…
Съдията Рейни я прекъсна с махване на ръка.
— В Солисо никога няма да намери такава работа. И дума да не става! Особено пък след като Дейд Уомак вдигне шум. Ако е за домашна работа — да чисти, да готви и да живее в покрайнините, — да, тогава неприятности може и да няма. Посъветвай я, ще й бъде от полза.
Джени дълго време не откъсна очи от догарящите въглени в камината. Миглите й замислено трепкаха.
— Понякога се срамувам от собствената си раса — ненадейно каза тя, сключи ръце под корема си и го приповдигна. — Няма никакво съмнение, от белите по-големи мерзавци не съм виждала!
— Недей, Джени — навеждайки се, каза съдията Рейни и я потупа по ръката, — не се впрягай в тревоги за такива работи. Не е за пръв път в Солисо и няма да е за последен. Каквото и да мислиш, има известни неща, които не могат да се променят по наше желание. С едно щракване на пръста не можеш изби предразсъдъците от главата на човек като Дейд Уомак.
— И аз като него имам право на собствени чувства и мнение!
— Може би го имаш, Джени, но нямаш неговата власт, за да го прилагаш в действие.
— Говориш, Майло, като че и ти си на негова страна.
— Не, не съм на негова страна. При дадените обстоятелства курсът ми се диктува от разума, затова те и съветвам. Търпимостта в расовите отношения, за която говориш, все някой ден ще настъпи, но няма да е утре. А дотогава…
— Аз мисля за сега, не за бъдещето — решително заяви тя. — И никой не може да ме разубеди.
— Какво искаш да кажеш, Джени?
— Реших: няма да гоня момичето от къщи само защото тъй искал Дейд Уомак! Празни приказки не приказвам. Най-напред беше Вийзи Гудуили — опитаха се да ме накарат да го изхвърля; после се заловиха за Бети Уудръф, сега Лоана Нилей. Ще й защищавам правата, както защищавах Вийзи и Бети. Стига да поиска, Лоана може да си излезе, но аз няма да я изпъдя.
— Чуй ме, Джени! Сега положението е коренно различно, а и по-сериозно. Няма нищо общо с моралните прегрешения. Нашите хора свикнаха да понасят някои неща, но…
