скочи долу, колкото можеше по-бързо.
— Хенсъм, върви някъде по-далече оттук и стой там, докато те повикам!
Хенсъм веднага тръгна през градината.
— И ако някой ти заговори за телета, да си държиш устата, ясно ли ти е, Хенсъм Браун? — каза мама. — Иначе, ако не си опичаш акъла, пак ще се оплетеш в собствените си лъжи! Скрий се някъде по-далеч от хората, докато те викна. Чуваш ли, Хенсъм?
— Чувам, госпожа; мисис Марта — каза той.— Както казваш, тъй ще направя. Аз винаги се мъча да правя, каквото ти и мистър Морис ми казвате да правя, мисис Марта!
Хенсъм продължи през градината, но аз си останах зад оградата, без да могат да ме видят.
— Е, много хубаво, Морис Струп! — каза мама и се завъртя към стария. — Чудесно! Какво ще кажеш сега за свое оправдание? Не стига, че си отишъл да крадеш телето на Джим Уейд, ами почваш да ми съчиняваш и разни измишльотини! И най-лошото е, че оплиташ в кражбите си и Хенсъм Браун, бедното невинно негърче, като го караш да лъже заради тебе!
— Ама чакай бе, Марта! — каза тате. — Недей така да се нахвърляш изведнъж! Това теле от само себе си тръгна с мене за.къщи. Какво мога да направя, когато то …
— Какво можеш да направиш ли? Разбира се, че нищо не можеш да направиш, щом си отишъл и си откъснал от тимофеевката на мистър Уейд, примамил си телето с нея, вързал си я на тая твоя въдица и си я размахвал под носа му крачка по крачка, докато дойдете дотука!
Старият се беше доста оклюмал, преди да измисли какво да каже. В същото време той се чудеше отде мама знае за откъсването на тимофеевката и цялата тая работа.
Мама го погледна съвсем страшната, но не каза нищо. Тя гледаше как телето си хрупка от снопчето тимофеевка.
— Мога да си го обясня само с туй, че телето съвсем от само себе си ме хареса — каза старият. — Хич не виждам друга причина…
— Още тая вечер, щом залезе слънцето, Морис Струп, ти ще вземеш това теле и ще го върнеш в пасбището на Джим Уейд, отдето си го откраднал. И ако срещнеш човек по пътя, бил той бял или черен, ще се криеш в драките, докато мине, защото аз не искам хората да разправят, че посред бял ден крадеш телета и ги водиш в къщи!
Старият се обърна и погледна телето, а телето също изви глава и го погледна. То продължи да го гледа, ей тъй, както си преживяше.
— Ама нали е много сладко ма, Марта? — каза той и го помилва по муцунката и врата. — Милото ми Суки, сукалчето ми!
Телето се обърна и погледна мама. След миг мама отиде при телето и го поглади по муцунката. Телето продължи да гледа мама право в очите, а тя стоеше, сякаш не можеше да си откъсне погледа от него.
Те стояха така дълго време и се гледаха в очите. Старият извади от пазвата си друго снопче тимофеевка.
— Милото ми Суки — каза мама, като пое тимофеевката от стария и я пода те на телето. — Срамота ще е да го връщаме обратно там и да го караме да стои цял ден на ливадата. Като вали дъжд и е студено, то може и да простине, горкото!
Тате мръдна малко, облегна се на бъзака и загледа мама и телето. Сега той се беше съвсем успокоил.
— Милото ми Суки! — рече мама и го поглади по муцунката и врата. — Сукалчето ми, милото ми!
ПОЧИВНИЯТ ДЕН НА ХЕНСЪМ БРАУН
След закуска мама се запъти нагоре към мисис Хауард, дето живее на другия ъгъл, да си поговорят нещо за събранието на женското дружество, и преди да тръгне, каза на Хенсъм Браун, че като се върне, иска да намери чиниите измити и избърсани, а пешкирите — опрани и проснати на слънце. Тоя ден беше почивен ден за Хенсъм, макар че той никога не е имал почивен ден, откак единайсетгодишен дойде да работи у нас, защото винаги се случваше нещо, което да го задържи в къщи, вместо да излезе някъде и да се излежава дял ден. Хенсъм хич не обичаше да бърза с миенето на чинии и когато денят беше обикновен, и когато имаше почивен ден, защото знаеше, че всеки ден в края на краищата си е съвсем като другите, затуй все си търсеше извинение да се покрива, додето може, с миенето на чиниите. Тая заран, след като мама отиде при мисис Хауард, той каза, че бил гладен, влезе в кухнята и сам си притаили цял тиган спържа от свински дроб.
Старият се беше проснал отзад на стъпалата и дремеше на слънце точно както правеше всяка заран, защото той казваше, че като си дремнел след закуска, винаги се чувствал по-добре целия ден. Хенсъм доста време яде пръжките, понеже знаеше, че чиниите го чакат, и още си седеше на стола, наведен над печката, и ядеше от тигана, когато някой почука на входната врата. И тате, и Хенсъм бяха заети, затуй аз обиколих къщата да видя кой е.
Като стигнах предния двор, видях едно особено момиче, деветнайсет-двайсетгодишно, да стои пред вратата и да си притиска носа в стъклото, за да види какво има вътре. То носеше квадратна ръждива чанта, направена като малко куфарче, и беше гологлаво, с дълга кафява коса, къдрава по краищата. Веднага разбрах, че никога по-рано не съм срещал това момиче и си помислих, че идва от другаде да търси някого в града. Аз я гледах как туря ръка на бравата и се мъчи да отвори стъклената врата.
— Кого търсите? — попитах аз и спрях пред първото стъпало.
Тя се обърна бързо като светкавица.
— Здрасти, сладур! — каза тя и дойде до края на верандата. — Татко ти в къщи ли е?
— Тате спи на предната веранда — казах аз. — Ей сега ще му кажа!
— Чакай малко! — рече живо тя, затича се надолу по стъпалата и ме хвана за ръка. — Я ме заведи при него! Така ще е по-добре!
— За какво ви е? — попитах аз и се чудех дали наистина познава стария. — Да не би да търсите някого в града?
— Лесна работа, сладур! — ухили ми се тя. — Ти ме заведи при татко си и всичко е наред!
Ние обиколихме къщата и влязохме през портичката в задния двор. При всяка стъпка на момичето в носа ме удряше миризма на одеколон, а чорапите й бяха почнали да се свличат под коленете. Старият си спеше с отворена уста и тилът му опираше горното стъпало. Когато спеше на слънце, той винаги се просваше така, защото казваше, че този е единственият начин да се дреме удобно. Виждах и Хенсъм как стои в кухнята и ни гледа през стъклената врата, докато си дояжда спържата от тигана.
Момичето сложи на земята куфарчето, вдигна си жартиерите, опъна чорапите и отиде на пръсти, дето старият се беше проснал на стъпалата. После клекна до него и закри очите му с две ръце. Видях как Хенсъм спря да яде точно когато беше вдигнал пълна лъжица с пръжки към устата си.
— Ха познай кой е! — извика момичето.
Старият рипна малко встрани, както винаги правеше, когато мама неочаквано го събудеше. Но той не можа да се изхлузи от стъпалата, защото, преди да се изправи, момичето затегли главата му назад и не му даваше да погледне. Виждах как от миризмата на одеколона ноздрите му се свиваха и разпущаха като на хрътка, дето е подгонила някой енот и сега го чака под дървото.
— Ха познай кой е де! — каза пак тя и се разсмя силно.
— Хващам се на бас, че не е Марта! — рече тате, като опипваше ръцете й чак до лактите.
— Познай де! — продължи да го дразни тя.
Старият й махна ръцете и се надигна с облещени очи.
— Да пукна! — каза старият. — Ти пък коя си?
Момичето стана от стъпалата, продължи да се смее и отиде към куфарчето. Докато ние тримата я гледахме какво прави, тя отвори капака и извади куп нови-новенички връзки. Тя имаше цял дюкян връзки.
Тате изтърка дрямката от очите си и хубавичко я огледа, докато се навеждаше над куфарчето.
— Ето това е таман за тебе! — каза тя и вдигна една връзка, боядисана в светлозелено и жълто. Тя отиде, дето стоеше той, и му я уви около врата. — Ама само за тебе е, ще знаеш!
— За мене ли? — попита тате, гледаше я и душеше одеколона, дето се носеше около нея.
