— Па, разбира се! — каза тя, после се отдръпна малко и хубавичко огледа тате и връзката. — Ей, че ти подхожда!
— Госпожице! — каза тате. — Не те зная накъде биеш, но ще ти кажа, че само си губиш времето! На мен връзка ми трябва толкова, колкото на свиня — звънец!
— Ама ти първо виж колко е хубава връзката, па после приказвай! — каза тя, пусна другите връзки в куфарчето и се приближи до стария. — Знаеш как ти отива на физиономията!
Тя седна близо до него на стъпалото и почна да му връзва връзката. Те си седяха така един до друг, докато лицето на стария почервеня като домат. През туй време одеколонът се носеше из цялата къща.
— Добре де, ти разбираш ли от тия работи? — заговори тате, сякаш сам не знаеше какво казва. — Отде накъде пък ще ми отива на физиономията?
— Вземи да се видиш в огледало! — каза тя, като го потупваше с връзката по гърдите. — Щом се видиш в огледало и ще разбереш, че без тая връзка не си за никъде! Такава връзка няма да намериш!
Старият си изви очите и погледна към къщата на мисис Хауард, дето е на другия ъгъл.
— В къщи има огледало — каза той и сниши гласа си, сякаш се боеше да не го чуе някой.
— Да влезем тогава — рече момичето и го хвана за ръката.
Тя си дигна куфарчето и влезе вътре заедно със стария. След като се прибраха, Хенсъм изскочи от кухнята и ние хукнахме към другата страна на къщата, отдето можехме през един прозорец да гледаме вътре.
— Какво ти разправях, а? — казваше момичето. — Не ти ли разправях, че е екстра? Хващам се на бас, че досега не си имал такава връзка!
— Май че си права! — каза тате. — Вярно, че е хубава. Ама и ми отива, нали?
— Разбира се! — каза тя, застана зад стария и го загледа през рамото в огледалото. — Чакай да ти оправя възела!
Тя мина отпред и затегна възела под брадичката му. После си остана така с ръце на рамената му и се ухили. Старият спря да гледа в огледалото и взе да гледа нея. Хенсъм почна да не го свърта.
— Мисис Марта всеки миг ще си дойде — каза той. — Баща ти да внимава. Не ти е работа каква врява ще се дигне, ако мисис Марта ей сегичка се изтърси и го завари да се будалка с тая връзка! Ах, как ми се ще да си бях измил чиниите, та да си вземех почивния ден, преди да се е върнала мисис Марта!
Старият се наведе, вдъхна миризмата от главата на момичето и я прихвана през кръста.
— И колко ще струва — попита той.
— Петдесет цента — отговори тя.
Тате заклати глава.
— Да ме убие господ, ако имам петдесет цента! — каза тъжно той.
— Хайде, хайде, не се стискай толкоз! — каза тя и здравата го разтърси. — Петдесет цента не са нищо!
— Но аз просто ги нямам! — каза той и я пипна по-здраво през кръста. — Просто ги нямам и това си е!
— Не знаеш ли отде можеш да намериш?
— Хич не знам!
Хенсъм изохка.
— Ах, как ми се ще баща ти да не се гевези с тая стара връзка! — каза гой. — Знам си аз, че нищо добро няма да излезе от тая работа! Подушвам аз, че ще стане нещо лошо, а като става нещо лошо, все аз съм на топа на устата! Как ми се ще моят почивен ден да беше почнал, преди да се беше изтърсила тая хубавица с връзките!
Момичето обви с ръце врата на стария и се натисна в него. Те стояха така сума ти време.
— Слушай, аз може би ще намеря отнякъде половин долар! — каза тате. — Тъкмо това си мислех! Ще намеря, та каквото ще да става!
— Добре де! — каза тя, свали ръцете си и отстъпи назад. — Щом е тъй, бързай и намери!
— Ще ме чакаш ли тука да се върна? — попита той.
— Па, разбира се! Само да не се бавиш много!
Тате взе да отстъпва към вратата.
— Ти си стой тука! — рече й той. — Стой си тука и недей мърда от стаята! Аз ей сегичка ще се върна!
Докато се усетим, той изтича през задната веранда.
— Хенсъм! — извика той. — Хенсъм Браун!
Хенсъм изохка, сякаш беше пред умирачка.
— Какво искаш от мен в почивния ми ден, мистър Морис? — попита той и подаде глава от ъгъла.
— Каквото искам, си е моя работа! — каза тате и забърза по стъпалата. — Върви с мен, като ти казвам! Хайде, по-бързо!
— Ама къде ще ходим бе, мистър Морис? — рече Хенсъм. — Мисис Марта ми каза да съм измиел чиниите, преди да се върне. Аз не мога да не правя, каквото ми казва мисис Марта.
— Чиниите могат да почакат.— рече тате. — Те и без това пак ще се омърсят, като ядем от тях на обед. — Той сграбчи Хенсъм за ръкава и го повлече към улицата. — Хайде, не се мотай и прави, каквото ти казвам!
Ние тръгнахме надолу по улицата, а Хенсъм ситнеше зад нас. Като стигнахме къщата на мистър Том Оуенс, завихме в градината. Мистър Оуенс плевеше с мотика градината си.
— Ей, Том! — извика тате през оградата. — Решил съм да ти дам Хенсъм за един ден, както ми искаше! Той е готов да почне още сега!
Тате блъсна Хенсъм в градината и го забута между зелето и ряпата, дето беше мистър Оуенс.
— Дай на Хенсъм мотиката, Том! — каза тате на мистър Оуенс, пое мотиката и я даде на Хенсъм.
— Ама, мистър Морис, ти не бива да забравяш, че днес ми е почивният ден! — каза Хенсъм. — Пък и хич не ми се ще да чистя бурени с тая мотика!
— Млък, Хенсъм! — каза тате, обърна се и здравата го разтърси за рамото. — Гледай си работата!
— Ами че аз си гледам работата бе, мистър Морис! — каза Хенсъм. — Това не е ли моя работа да си искам почивния ден?
— Що са дни занапред, твои са! Все ще си вземеш почивния ден! — каза тате. — Хайде, почвай да плевиш, като ти казвам!
Хенсъм дигна мотиката и я пусна да падне върху един едър бурен. Буренът беше толкова жилест и твърд, че мотиката го удари и отскочи половин метър нагоре.
— Сега, Том — каза тате, — дай ми петдесетте цента!
— Слушай, Морис, мене хич не ми се плащат тия пари, преди той да е свършил работа — каза мистър Оуенс и поклати глава. — Ами ако не свърши работа за петдесет цента? Защо да давам нари на вятъра, а после да излезе, че не ги е заслужил?
— Ти не се тревожи за тая работа! — каза тате. — Аз ще имам грижата да си изкараш парите от Хенсъм! Цял ден ще наобикалям насам и ще му стоя над главата да гледам дали работи както трябва за парите, дето му се плащат!
— Ей, мистър Морис, моля ти се, сър! — каза Хенсъм и погледна тате.
— Какво има, Хенсъм? — попита тате.
— Ама аз не искам да плевя тия дърти бурени, моля ти се, мистър Морис! Искам си почивния ден!
Тате погледна зверски Хенсъм и му посочи с крак мотиката.
— Хайде, дай ми петдесетте цента, Том! — каза той.
— Защо толкоз си се забързал да вземеш парите, преди още да е свършил денят?
— Имам да оправям нещо много бързо. Слушай, Том, дай ми парите, че…
Мистър Оуенс погледа как Хенсъм удря с мотиката бурените, после бръкна с ръка в джоба на панталона си и извади шепа гвоздеи, бурмички и малко дребни пари. Той порови из тях и събра половин долар в петаци и десетаци.
— И да знаеш, че за последен път наемам тоя негър да ми върши работа, ако не поработи здравата целия ден — каза той на тате.
— Слушай, няма да съжаляваш, че си наел Хенсъм — каза тате. — Хенсъм Браун е такъв добър
