работник, че друг като него не съм виждал!
Мистър Оуенс подаде парите на тате и върна остатъка от купа в джоба си. Щом взе парите, тате пое към вратата.
— Ей, мистър Морис, моля ти се, сър! — каза Хенсъм.
— Какво има бе, Хенсъм? — викна му тате. — Не виждаш ли, че бързам?
— Мога ли да свърша работа рано следобеда и да си взема поне мъничко от почивния ден?
— Не! — изрева тате. — И стига вече си ми дрънкал за тия почивни дни! Мене някога виждал ли си ме да вземам почивен ден, а?.
Старият толкоз бързаше, че не рече ни думица повече на мистър Оуенс. Той изскочи на улицата и се затича към къщи. По пътя си заключи стъклената врата отвътре.
Момичето си седеше на леглото, сгъваше една по една връзките и ги слагаше в куфарчето. То вдигна очи, когато тате дотича в стаята.
— Ето ти парите, както си бяхме говорили! — рече той, седна на леглото до нея и изсипа монетите в ръката й. — Виж колко бързо ги намерих!
Момичето сложи парите в портмонето си, сгъна още няколко връзки и си дигна жартиерите над коленете.
— Ето ти пък на тебе връзката! — каза тя, взе жълтозелената връзка от леглото и я пъхна в ръката на тате. Връзката падна на пода в краката му.
— Ама чакай, ти няма ли?… — каза той учудено и се втренчи в нея.
— Какво няма ли? — каза тя веднага.
Старият се опули и брадата му увисна. Тя се наведе, сгъна останалите връзки и ги сложи в куфарчето.
— Хубаво де, аз си мислех, че ти може би ще ми я сложиш на врата и ще ми я вържеш както преди малко! — каза бавно той.
— Слушай! — каза тя. — Продадох ли ти аз връзката? Продадох я. Какво повече искаш за петдесет цента? До довечера трябва да обиколя целия град. Колко връзки, мислиш, ще продам, ако си губя времето да ги връзвам по вратовете на хората, след като съм им ги вече продала?
— Ама… ама … аз си мислех — заекна старият.
— Какво си мислеше?
— Аз. . . все някак си мислех, че може би ти… мислех си, че може би ти ще искаш пак да ми я вържеш на врата!…
— Охо, виж го ти него! — разсмя се тя.
Тя стана и тръшна капака на куфарчето. Старият остана, дето си беше, и я гледаше, докато тя го вдигна и излезе от стаята. Предната врата се хлопна и ние я чухме да тича по стъпалата. Докато се усетим, тя мина целия път до къщата на мистър Оуенс и влезе в двора му;
Старият дълго седя на леглото и гледа жълтозелената връзка на пода. След това стана и я ритна с все сила през стаята, после излезе на задната веранда и седна на стъпалата да се просне отново на слънце.
КАК СТАРИЯТ ПОЕ ИЗВЕСТНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Точно бяхме седнали на предната веранда подир вечеря, когато Бен Саймън се зададе по улицата и сви към нашия двор. Старият не беше на кеф нея вечер и дотогава, кажи-речи, не беше проговорил ни дума, въпреки че от време на време чувах как си мърмори нещо под носа. Цялата работа беше, че нея сутрин мама се нахвърли отгоре му, задето не вършел никаква работа и даже не отивал да потърси нещо. Тя му се беше карала непрекъснато от единия край на двора до другия и се оплакваше, дето трябвало по цял ден да пере и да глади, а на него му се случвало да спечели по някой долар само от дъжд на вятър. Мамините приказки лека-полека му влязоха под кожата и той каза, че щом била тъй работата, щял да иде да напечели сума ти пари, та да й покаже какво може, стига да иска. И веднага ни изпрати с Хенсъм да вървим да събираме поръчки за къпини. Каза ни да вземем колкото може повече поръчки и да се върнем да му кажем колко галона1 правят всичките поръчки. Ние с Хенсъм цял следобед обикаляхме от къща на къща да питаме хората дали искат да си купят пресни къпини. Повечето от тях си поръчаха, защото им искахме евтино; пък и старият ни беше казал да разправяме на всички, че къпините ще бъдат чисти и няма да имат никакви буболечки. Беше си направил сметката, че ако успее да продаде двадесет и пет галона къпини по двадесет и пет цента галона, ще спечели повече от шест долара. Той каза, че за един работен ден това са сума ти пари за когото и да било и че когато ги вземел и ги покажел на мама, тя щяла да се учуди много и веднага щяла да си вземе назад всичките лоши думи, дето му ги била надумала в двора нея сутрин. Най-накрая ние с Хенсъм събрахме поръчки за двадесет галона при условие, че ще занесем къпините до вечерта на другия ден. Тате малко се разочарова, ,като се върнахме и му казахме, че сме получили поръчки само за двадесет галона, защото от това излизало, че ще спечели някакви си жалки пет долара вместо повече от шест, както смятал отначало. И все пак каза, че това били сума ти пари за един ден работа, и ни заръча да вървим в гората още преди зори на другия ден и да почваме да берем. Когато мама дочу за какво става дума, веднага изскочи отвътре и тупна с крак. Тя каза на стария, че няма да ни остави е Хенсъм да се претрепем да му берем къпини, та той да ги продава, и освен това, че ще ни трябва поне една седмица, за да наберем двадесет галона. Тате се скара на мама, че го спъвала, и додето стояха на масата нея вечер, те дори не си продумаха. Щом излязохме на предната веранда, старият започна да си мърмори под носа. И още продължаваше да мърмори, когато Бен Саймънс, градският стражар, влезе в двора.
— Здравейте бе, хора — каза Бен и затропа нагоре по стълбата.
— Как си, Бен — рече тате. — Идвай и сядай.
Мама не обели ни дума, защото винаги се пазеше от такива политически фигури като Бен Саймънс, докато не разбере за какво са дошли.
— Приятна и прохладна вечер, а, мисис Струп? — каза Бен и си протегна ръката в тъмното да си намери стол.
— И аз тъй мисля — каза мама.
Всички се умълчаха. Бен на няколко пъти си прочисти гърлото, сякаш се канеше да каже нещо, но мен ми се струваше, че го е страх да си отвори устата.
— Има ли много работа напоследък, а, Бен? — попита го тате.
— И още как, Морис — отвърна веднага той, сякаш досега се беше стискал и само е чакал някой пръв да заговори. — Просто не ми остава време и да седна, ще знаеш. Открадвам си по малко сън, грабвам набързо по някой залък и оттам нататък всичко е само работа, работа и работа — от тъмно до тъмно. Жена ми оня ден ми казваше, че ще си скъся живота с двайсет години, ако продължавам да се пресилвам толкова. Трябва да оглеждам улиците, трябва да се грижа за чистотата на затвора, да извършвам арести, да си отварям очите да не изчезне някой от пуснатите под гаранция и дявол знае колко още такива работи. Капнал съм от умора, Морис.
— Да не би да имаш нужда от помощник, а? — каза старият. — Ето вземи мене например. Аз имам по малко свободно време от дъжд на вятър. Наистина не е много, защото съм доста зает със собствените си разправии, но за тебе все ще се намери по някоя и друга свободна минутка, ако това може да ти помогне.
Бен се наведе напред.
— Право да си кажа, точно за това съм дошел тази вечер, Морис — каза той. — Радвам се, че сам повдигна въпроса.
— Бен Саймънс — обади се мама, — не те знам накъде биеш, ама каквото и да си намислил, по-добре внимавай да не излезе като миналата каша, дето се забъркахте с Морис. Да не съм чула вече за разни твои идеи за правене на големи пари, като продажбата на разтегателни семейни ковчези и тям подобни. Сякаш ще се намерят луди да си купят от твоите ковчези, че като умрат, роднините да вземат да им ги разтягат по мярка.
— Това, дето го имам пред вид, няма нищо общо с оная работа, мисис Струп — каза Бен. — Каквото имам на ум сега, е поемането на известни обществени задължения.
