бях изпълнил дълга си да преведа поклонник под Млечния път така, както мен ме бяха превели навремето. Но се притесних, защото щеше да ми е за пръв път и не знаех как ще се справя с мисията.
Думите на Петрус силно ме изненадаха. Мислех, че го е правил десетки пъти.
— Ти дойде и аз те преведох — продължи той. — Признавам, че отначало ми беше доста труцно, тъй като ти се интересуваше повече от интелектуалната страна на обучението, отколкото от истинския смисъл на Пътя — Пътя на обикновените хора. След срещата с Алфонсо между нас възникна една по-силна л здрава връзка и аз повярвах, че ще те накарам да разбереш тайната на меча. Това обаче не се случи и сега ти сам ще трябва да я откриеш през малкото време, което ни остава.
Разговорът ме изнервяше и аз се разсеях при изпълнението на упражнението по дишане. По всяка вероятност Петрус усети това, защото отново запя старата италианска песен и спря да пее едва когато се поотпуснах.
— Ако ти откриеш тайната и намериш меча си, ще видиш и лицето на РАМ. Ще станеш господар на силата. Но това не е всичко’. За да постигнеш абсолютното познание, ще трябва да изминеш и останалите три Пътя, включително и тайния път, който няма да ти бъде разкрит, дори и от оня, който е минавал по него. Казвам ти всичко, защото ще се срещнем само още веднъж.
Сърцето ми подскочи в гърдите и неволно отворих очи. Петрус сияеше с онази светлина, която бях виждал само у Учителя.
— Затвори очи! — Веднага се подчиних, но сърцето ми беше свито и повече не можех да се концентрирам. Водачът ми пак запя италианската песен и едва след доста време се поотпуснах.
— Утре ще получиш бележка, в която ще е указано местонахождението ми. Ще бъде един колективен ритуал по посвещаването, почетен ритуал на Традицията. На мъжете и жените, които през всичките тези векове са спомогнали да се запази жив пламъкът на познанието, на Справедливата битка и на Агапе. Ти няма да можеш да говориш с мен. Мястото, където ще се срещнем, е свещено, окъпано с кръвта на много рицари, минали по пътя на Традицията. Макар и с остри мечове, те не са успели да разсекат тъмата. Ала жертвата им не е била напразна и доказателството е, че векове по-късно хора, които следват други пътища, се събират, за да им отдадат почитта си. Това е важно и ти никога не бива да го забравяш. Дори и да станеш Учител, знай, че този път е само един от многото, водещи към Господ Бог. Исус е казал: „В дома на Отца Ми има много жилища.“ И отлично е знаел какво говори.
Петрус каза, че след утрешния ден повече няма да го видя.
— Някой ден, след време, ще получиш от мен съобщение, с което ще те помоля да преведеш някого по Пътя на Сантяго, така както аз преведох теб. Тогава ще можеш да изживееш голямата тайна на този път, която аз сега ще ти разкрия, но само на думи. Тази тайна трябва да бъде изживяна, за да може да бъде разбрана.
Настана продължителна тишина. Помислих дори, че е променил мнението си или че си е тръгнал от гарата. Изпитах силно желание да отворя очи и да видя какво става, но положих усилия да се съсредоточа върху упражнението по дишане.
— Тайната е следната — чух гласа на Петрус след доста време. — Ти можеш да се научиш на нещо само докато го преподаваш. Ние извървяхме заедно Пътя на Сантяго, но докато ти учеше практиките, аз усвоявах тяхното значение. Докато те обучавах, аз наистина се учех. Влизайки в ролята на водач, успях да открия своя собствен път.
Ако ти намериш меча си, ще трябва да преведеш някого по Пътя. Едва когато това се случи, когато влезеш в ролята на Учител, ще получиш отговорите на всички въпроси в сърцето си. Ние всички знаем всичко много преди някой да ни е говорил за него. Животът ни учи във всеки момент и единствената тайна е да приемем, че само от нашето ежедневие можем да се научим да бъдем мъдри като Соломон и могъщи като Александър Велики. Но си даваме сметка за това едва когато ни се наложи да обучаваме някого и да участваме в необичайни приключения.
Изживявах една от най-неочакваните раздели в живота си. Някой, с когото имах толкова силна връзка и за когото очаквах да ме отведе до моята цел, ме изоставяше насред пътя, на някаква гара с мирис на грес, като ме караше да стоя със затворени очи.
— Не обичам да се сбогувам — продължи Петрус. — Аз съм италианец и съм емоционален. По силата на Закона ти ще трябва да откриеш меча си сам. Това е единственият начин да повярваш в собствената си сила. Всичко, на което трябваше да те науча, вече съм ти го дал. Остава само упражнението по танци, което ще ти преподам още сега, а ти ще трябва да го направиш утре по време на ритуала.
Известно време мълча и накрая каза:
— Оня, който се прославя, да прослави Господ. Можеш да отвориш очи.
Петрус седеше кротко на буфера на локомотива. Не ми се говореше, тъй като аз пък съм бразилец и също съм емоционален. Живачната лампа, която ни осветяваше, започна да примигва, а някакъв влак изсвири в далечината, известявайки за пристигането си.
Тогава Петрус ми преподаде УПРАЖНЕНИЕТО ПО ТАНЦИ.
— Още нещо — каза той, като се взираше дълбоко в очите ми. — Когато дойде краят на моето поклонение, аз нарисувах една огромна красива картина, в която изразих всичките си преживявания. Това е Пътят на обикновените хора и ти можеш да направиш същото, ако искаш. Ако не умееш да рисуваш, напиши нещо или постави балет. Така, независимо къде се намират, хората ще могат да извървят Млечния път, Необикновения път на Сантяго.
Отпусни се. Затвори очи.
Спомни си първите песнички, които си чул като малък. Започни да си ги тананикаш наум. Лека полека остави някоя част от тялото ти — крака, корем, ръце, глава и т.н., — но само една част, да започне да танцува по мелодията, която пееш.
След пет минути спри да пееш наум и послушай звуците край теб. По тях композирай музика и започни да танцуваш с цялото си тяло. Не мисли за нищо, само се опитай да запомниш образите, които спонтанно ще ти се явяват.
Танцът е една от най-съвършените форми за общуване с Безкрайния разум.
Продължителност петнайсет минути.
Влакът, който беше изсвирил, започна да навлиза в гарата. Петрус кимна и изчезна между композициите. А аз останах там, насред звука от спирачки върху стомана, и се опитвах да разгадая мистериозния Млечен път над главата си — неговите звезди, които ме бяха довели дотук и които мълчаливо управляваха тишината, самотата и съдбата на всички хора.
На другия ден в чекмеджето в стаята ми имаше само една бележка: 7 Ч. ЗАМЪКЪТ НА ТАМПЛИЕРИТЕ.
Прекарах остатъка от следобеда, крачейки напред-на-зад. Поне три пъти прекосих от край до край градчето Понферада, докато отдалеч наблюдавах замъка, където трябваше да отида привечер. Намираше се на един хълм. Тамплиерите винаги силно са възбуждали въображението ми, а замъкът в Понферада не беше единственият техен знак по Пътя на Сантяго. Създаден бил по идея на деветима рицари, които решили да не се връщат от кръстоносния поход. Много бързо разпрострели влиянието си из цяла Испания и предизвикали истинска революция в нравите от началото на второто хилядолетие. Докато по-голямата част от благородниците навремето се вълнували само как да забогатеят благодарение на ангарията на феодалната система, тамплиерите посветили живота си, богатствата си и мечовете си на една-единствена кауза — да закрилят поклонниците по пътя към Йерусалим, следвайки модел на духовен живот, който им помагал в откриването на познанието.
През 1118 г. Юг дьо Пайен и още осем рицари се събрали в двора на стар запустял замък и дали обет за любов към човечеството. Два века по-късно вече имало повече от пет хиляди братства, пръснати из целия познат свят, които съчетавали две несъвместими дотогава дейности — военен и религиозен живот. От
