което е по-важно от всичко, не позволявай на самокритиката да те парализира. Бог ще бъде с теб в твоите безсънни нощи и ще изтрие сълзите ти с любовта си. Бог е с храбрите“.
Учителят и неговите ученици пътешествали и по пътя се случило така, че не могли да се нахранят както трябва. Учителят помолил някои от тях да отидат и да потърсят храна. В края на деня учениците се върнали. Всеки донесъл нещо малко със себе си, това, което бил способен да придобие от благотворителността на другите: плод, който вече започвал да се разваля, корав хляб и горчиво вино. Един от учениците, все пак донесъл торбичка зрели ябълки. „Аз бях длъжен да направя нещо, за да помогна на моя учител и на моите братя“ — казал той, като разделил ябълките сред всички. „Откъде ги взе?“ — попитал го учителят. „Откраднах ги — отговорил ученикът. — Хората ни даваха само развалена храна, макар да знаеха, че проповядваме словото на Бога“. „Махай се със своите ябълки и никога не се връщай — казал учителят. — Всеки, който иска да ограби заради мен, иска да ограби мен“.
В търсене на нашите желания и идеали, ние влизаме в света. Често правим недостъпно онова, което е в границите на нашите възможности. Когато грешим, ние чувстваме, че сме изхабили своето време, търсейки на разстояние една педя. Ние обвиняваме себе си за грешките, за безполезността на нашето търсене и за проблемите, с които сме привикнали. Учителят казал: „Макар че съкровището може да е закопано под твоята къща, ти ще го намериш, само ако започнеш да го търсиш. Ако Петър не бе изпитал болката на отказването, той не би бил избран за глава на Църквата. Ако блудният син не е пропилял всичко, неговото покаяние не би било празник за баща му. В живота ни има определени вещи, на които стои печат, казващ: «Ти ще оцениш моето значение само след като ме загубиш и върнеш обратно. Не е хубаво да се опитваш да съкратиш пътя».“
Учителят се срещнал със своя любим ученик и го запитал как върви неговият духовен прогрес. Ученикът отговорил, че сега е способен всеки момент от своя ден да посвети на Бога. „И така, сега всичко, което ми остана, е да простя на своя враг“ — казал учителят. Ученикът изплашено погледнал учителя: „Но това не е необходимо. Аз не нося никакво зло на моя враг“. „Ти как мислиш, носи ли ти Бог някакво зло?“ — попитал учителят. „Разбира се, че не!“ — отговорил ученикът. „Още повече, че ти Го молиш за опрощение, не е ли така? — рекъл учителят. — Направи същото и със своя неприятел, дори да не му носиш никакво зло. Сърцето на човека, който умее да прощава е чисто и благоуханно“.
Младият Наполеон треперел подобно на тръстика, изложена на вятър по време на свирепите бомбардировки в Тулон. Един войник, като го видял в същото това време, казал на другите войници: „Погледнете го, той се бои от смъртта“. „Да, страх ме е — отговорил Наполеон. — Но аз продължавам да се боря. Ако вие усещахте поне наполовина от моя страх, вие веднага щяхте да избягате“. Учителят казал: „Страхът не е признак на малодушие. Този страх ни позволява да бъдем смели и достойни пред лицето на житейските ситуации. Някой, който е изпитвал страх и въпреки него е действал, без да му позволи да го изплаши, доказва своята храброст. Но някой, който в трудна ситуация не се е съобразил с опасността, само доказва своята безотговорност“.
Пътешественикът е на празника на Свети Йоан, с неговите палатки, конкурси за стрелба с лък и трапези с народни ястия. Изведнъж клоунът започва да имитира жестовете му. Хората се смеят, смее се и чужденецът и кани клоуна на кафе. „Бъди жив!“ заявява клоунът. „Ако си жив, ти трябва да размахваш ръце, да скачаш, да шумиш, да се смееш и говориш с хората. Защото животът е пълна противоположност на смъртта. Когато умреш, ти оставаш завинаги в една и съща позиция. Ако си прекалено тих, ти не живееш“.
Една сутрин ученикът и неговият учител вървели по полето. Ученикът попитал каква диета е необходима за постигане на чистотата. Макар че учителят винаги казвал, че всичката храна е свещена, ученикът не вярвал в това. „Трябва да има все пак някаква особена храна, която ни приближава до Бога“ — питал ученикът. „Добре, възможно е да си прав. Например ето онези гъби там“ — казал учителят. Ученикът се развълнувал, мислейки, че гъбите би трябвало да му дадат чистота и просветление. Когато обаче се навел да вземе една гъба, той извикал: „Те са отровни! Ако изям само една от тях, веднага ще умра!“ — казал той ужасено. „В такъв случай, аз не знам за никаква друга храна, която може да те пренесе толкова бързо при Бог“ — казал учителят.
През зимата на 1981 година пътешественикът се разхождал с жена си по улиците на Прага, когато видял едно момче, което правело скици на близките сгради. Чужденецът харесал рисунките, които видял, и решил да купи една. Когато давал парите, той обърнал внимание, че момчето е без ръкавици, а температурата била около 20 градуса под нулата. „Защо не носиш ръкавици?“ — попитал той. „За да мога да рисувам с молив“. Те поговорили малко за Прага. Момчето предложило да направи безплатно портрет на жената на пътешественика. Докато той чакал момчето да свърши, чужденецът осъзнава, че се е случило нещо странно: той разговарял с момчето почти пет минути, а нито един от тях не говорел езика на другия. Те използвали само жестове, усмивки и мимика — но желанието да се общува с някого им позволило да влязат в света на езика без думи.
Приятел довел Хасан до вратата на джамията, където един слепец просел милостиня. „Този слепец е най-мъдрият човек в нашата страна“ — казал приятелят му. „Откога сте сляп?“ — попитал Хасан човека. „По рождение“ — отговорил слепият. „И как сте станали толкова мъдър?“ „Тъй като не приемах своята слепота, се опитвах да стана астроном — казал слепият. — Но понеже не можех да видя небето, бях принуден да си представям звездите, слънцето и галактиките. И колкото по-близо се прониквах от Божието творение, толкова повече се приближавах до Неговата мъдрост“.
В бара на едно далечно село в Испания, недалеч от град Олит, има знак, поставен там от собственика на бара. „Щом намерих всички отговори, всички въпроси се промениха“. Учителят казал: „Ние винаги се тревожим от намирането на отговорите. Чувстваме, че отговорите са важни, за да разберем смисъла на живота. Много е важно да живеем пълноценно и да позволим на времето да ни открие тайните на нашето съществуване. Ако сме прекалено заинтересовани от това да придадем смисъл на живота си, това пречи на природата да действа и ние няма да сме в състояние да прочетем знаците на Бога“.
III.
Има една австралийска легенда за шамана, който вървял със своите три сестри, когато те срещнали най-знаменития воин по онова време. „Аз искам да се оженя за една от тези красиви девойки“ — казал воинът. „Ако една от тях се омъжи, другите две ще страдат — казал шаманът. — Аз търся племе, което разрешава на мъжа да има три жени“. През годините те обходили целия австралийски континент и не открили такова племе. „Поне една от нас би могла да бъде щастлива“ — казала една от сестрите, когато те вече се състарили и не можели повече да вървят. „Аз не бях прав — казал шаманът. — Сега обаче вече е твърде късно.“ И той превърнал трите сестри в каменни грамади, за да могат всички, които минавали край тях, да разберат, че щастието на един човек, не означава, че другите трябва да бъдат нещастни.
Журналистът Уолтър Карели взимал интервю от аржентинския писател Хорхе Луис Борхес. Когато интервюто свършило, те започнали да говорят за езика, който съществува зад думите, и за човешката способност да се разбират другите. „Аз ще Ви дам пример“ — казал Борхес. И започнал да говори на странен език. След това спрял и попитал журналиста какво му е казал. Преди да успее още Карели да отговори, фотографът, който бил с тях, казал: „Това е «Отче Наш».“ „Вярно е — казал Борхес. — Аз го цитирах на фински“.
Укротителят на животните в цирка е способен да заповядва на слоновете, използвайки много проста
