хитрост: когато животното е още в млада възраст, той привързвал единия му крак към ствола на едно дърво. Независимо колко силно се борел, младият слон не бил в състояние да се освободи. Постепенно той започвал да си мисли, че стволът на дървото е по-мощен, отколкото е той. Когато ставал възрастен слон, притежаващ огромна сила, било достатъчно да бъде привързан с тънка връвчица към младо дръвче и той вече дори не се опитвал да се освободи от нея. И нашите крака, както при слоновете, често пъти са вързани със слаб конец. Но от детството си ние привикваме към силата на дървесния ствол и не се осмеляваме да се борим. Не разбираме, че за да придобием свободата, е достатъчно просто едно храбро действие.
Учителят казал: „Ти не си готов да търсиш обясненията на Бога. Ти можеш да слушаш красиви думи, но като цяло, те са празни. Също както ти можеш да прочетеш цяла енциклопедия за любовта, без да знаеш какво е да обичаш. Никой никога няма да докаже, че Бог съществува. Определени неща в живота трябва просто да бъдат опитани и никога обяснени. Любовта е такова нещо. Бог, който е любов, е също такова нещо. Вярата е опитът на детството, с онзи магически смисъл, на който ни е учил Иисус: «Децата са Божието царство». Бог никога няма да влезе в главата ти. Вратата, която Той използва, е твоето сърце“.
Абатът винаги казвал, че абат Джузепе се моли толкова много, че е престанал да се безпокои за каквото и да било — нагоните страсти били победени. Тези думи стигнали до ушите на един от мъдреците в манастира в Сцете, който събрал заедно своите ученици след вечерната трапеза. „Вие сте чували, че абат Джузепе няма вече изкушения, с които трябва да се бори — казал той. — От недостиг на борба душата отслабва. Хайде да помолим Господ да изпрати мощно изкушение на абат Джузепе. И ако той се окаже способен да се противопостави на това изкушение, ние ще помолим за друго, и друго. И когато той отново започне да се бори с изкушението, ние ще помолим той никога да не казва: «Господи, вземи този дявол, махни го». Ние ще се помолим в замяна на това той да помоли: «Господи, дай ми сила да победя злото».“
В денонощието има един момент, когато видимостта се затруднява: това е вечерното време. Светлината и тъмнината се смесват и вече не е изцяло светло, нито пък напълно тъмно. В повечето духовни традиции този момент се смята за свещен. Католическата традиция ни учи, че ние трябва да кажем „Добър вечер, Мари“ в шест часа вечерта. Според традицията на инките (кечуа), ако ние се срещаме с приятел на обяд и останем с него до вечерта, трябва да започнем всичко отначало, като го поздравим с „добър вечер“. В сумрак се проверява равновесието между човека и планетата. Бог смесва сянката със светлината, за да види има ли Земята смелост да продължи да се върти. Ако Земята не е изплашена от тъмнината, нощта си отива и на следващия ден отново сияе слънцето.
Немският философ Шопенхауер вървял по една улица на Дрезден, търсейки отговор на въпросите, които го занимавали. Минавайки през парка, той решил да поседне и да погледа цветята. Един от жителите на района наблюдавал странното поведение на философа и извикал полиция. Минута по-късно един офицер се приближил до Шопенхауер. „Ти кой си?“ — грубо попитал офицерът. Шопенхауер огледал полицая отгоре до долу. „Ако Вие можете да ми отговорите на този въпрос — казал той, — аз ще съм Ви вечно благодарен“.
Един човек, търсещ мъдростта, решил да изкачи планината, понеже му казали, че всеки две години там се показва Бог. По време на първата година от неговото пребиваване там, той изял всичко, което можела да му предложи земята. В крайна сметка, продоволствието му било изчерпано и той бил принуден да се върне в града. „Бог не е честен! — възкликнал той. — Нима не знаеше, че аз чаках цяла година, за да чуя гласа Му. Аз съм гладен и трябва да се върна в града“. В този момент се появил ангел. „Бог много иска да говори с теб — казал ангелът. — Цяла година той те храни. Той се надяваше, че след това ти ще започнеш да произвеждаш своя собствена храна. А ти какво очакваше? Ако човек не е в състояние да отгледа плод там, където живее, той не е готов да говори с Бог“.
Хората казват: „Значи свободата на човека се състои в избора на собствения му вид робство. Аз работя осем часа на ден и ако получа повишение, ще работя по дванадесет. Аз встъпих в брак и сега нямам време за себе си. Аз търсех Бога и сега трябва да посещавам култови събрания, меси и други религиозни церемонии. Всичко, което е важно в живота, любов, работа, вяра, отлита, става бреме, което е прекалено тежко за носене“. Учителят казал: „Само любовта ни позволява да избягаме. Само любовта превръща робството в свобода. Ако не можем да обикнем, по-добре е да спрем. Иисус е казал: «По-добре е да си сляп с едното око, отколкото цялото тяло да загине в тъмнина». Тежки думи. Но са правдиви“.
Отшелникът постил цяла година и се хранел само веднъж в седмицата. След тази жертва той помолил Бога да му обясни истинското значение на определен стих в Библията. В отговор не чул нищо. „Каква загуба на време — казал си отшелникът. — Аз дадох толкова много, а Бог дори не ми отговори! По-добре да оставя тези опити и да намеря монаха, който знае значението на стиховете“. В този момент се появил ангелът. „Дванадесет месеца пост ти бяха необходими, само за да повярваш, че ти не си по-добър от другите и че Бог няма да отговори на празен човек — казал ангелът. — Но когато ти се смири и започна да търсиш помощ от другите, Бог изпрати мен“. И ангелът разяснил онова, което той искал да научи.
Учителят казал: „Ще ви обясня как са се образували някои думи, за да ви е ясно тяхното значение. Да вземем думата «preoccupation [грижа]». Тя може да бъде разделена на две: «pre» и «occupation [занятие]». Това означава да бъдем заети с нещо, преди то да се случи. Кой в цялата вселена има способността да се заеме с дело, което още не се е случило? Никога не се тревожете. Бъдете внимателни към съдбата си и към пътя си. Научете всичко, което трябва да знаете, за да владеете блестящия меч, който ви е поверен. Обърнете внимание на това как се бият вашите приятели, вашите учители и вашите врагове. Тренирайте достатъчно, но не правете най-лошата грешка: да допуснете, че знаете какъв удар ще ви нанесе противникът“.
Идва петък, вие се прибирате вкъщи, взимате вестниците, които не сте били в състояние да прочетете през седмицата. Включвате телевизора без звук. Пускате си касета. Използвате дистанционното, за да превключвате от един канал на друг, опитвайки се едновременно да прелиствате страниците на вестниците и да слушате музика. Във вестника няма нищо ново, ТВ програми се повтарят, и тази касета вече сте я слушали поне десет пъти. Жена ви е заета с децата, жертвайки своята младост без истински да разбира защо го прави. Посещава Ви изкушението: „Видимо това е пътят на живота.“ Не, това не е пътят на живота. Животът е ентусиазъм. Опитайте се да си спомните къде сте скрили своя ентусиазъм. Вземете жена си и децата си и се опитайте да го намерите отново преди да е станало прекалено късно. Любовта никога никого не е спирала да реализира мечтата си.
В навечерието на Коледа пътешественикът и жена му оценявали годината, чиято край наближавал. На обяд в единствения ресторант в едно Пиринейско село пътешественикът започнал да се оплаква че не е тръгнал по пътя, по който според мнението му той е трябвало да върви. Жена му втренчено гледала Коледната елха, която украсявала ресторанта. Пътешественикът си помислил, че тя повече не се интересува от разговора и сменил темата: „Не са ли чудесни лампичките на елхата!“ — казал той. „Да, така е — отговорила жена му. — Но ако се вгледаш по-внимателно, ще видиш, че сред дузина лампички има една, която е изгоряла — казала жена му. — Струва ми се, че вместо да гледаме на изминалата година от гледна точка на дузината благословения, които я осветиха, ти зацикли на единствената лампичка, която нищо не осветява“.
„Погледни този свят човек, който пресича улицата — казал един дявол на другия. — Мисля да отида и да завоювам душата му“. „Той няма да те послуша, понеже е загрижен само за светите неща“ — отвърнал му неговия компаньон. Дяволът обаче, бързайки делово както обикновено, се облякъл като архангел Гавриил и
