ето че се оказал пред светия човек. „Аз дойдох да ти помогна“ — казал той. „Трябва нещо да сте ме объркали с някого — отговорил човекът. — Аз не съм направил нищо в живота си, че да заслужа вниманието на един ангел.“ И продължил пътя си, без никога да научи от какво се е отказал.
Приятелката на пътешественика отишла да гледа представление на Бродуей и по време на почивката излязла да изпие нещо. Фоайето било пълно, хората пушили, разговаряли и пиели. Пианистът свирел, но никой не обръщал внимание на музиката му. Приятелката на пътешественика отпивала от своето питие и изучавала музиканта. Той изглеждал скучно — просто вършел работата си и изчаквал почивката, за да свърши. След още едно питие, леко опиянена, тя се приближила до пианото. „Вие сте като болка в гърлото! Защо просто не свирите за себе си?“ — възкликнала тя. Пианистът бил удивен. И след това започнал да свири музиката, която обичал. След няколко минути цялото фоайе замълчало. Когато свършила композицията, се раздали възторжени аплодисменти.
Свети Франциск от Асизи бил популярен млад човек, когато решил за остави всичко след себе си и да се заеме с делото на своя живот. Света Клер била красива млада жена, когато дала обет за целомъдрие. Свети Раймонд Лулий познавал великите мислители на своето време, когато се оттеглил в пустинята. Духовното търсене е по-високо от всичко, то е предизвикателство. Който се прикрива зад него, за да се скрие от проблемите си, няма да се стигне много далече. Не е добре да се отделяш от света, ако не си в състояние да се сприятелиш с някой. Нищо не дава една клетва за бедност, ако вече не си в състояние да припечелиш средства за съществуването си. И няма никакво значение това, че ще станеш скромен, ако вече си страхливец. Едно е да имаш нещо и да го отхвърлиш. Друго нещо е да нямаш нещо и да осъждаш онези, които го имат. Лесно е слаб човек да проповядва абсолютна благотворителност, но какво хубаво има в това? Учителят казал: „Хвалите работата на Господ. Победете самите себе си, такива, каквито стоите пред лицето на света“.
Лесно е да си труднодостъпен. Всичко, което правим е да се държим далеч от хората и при това да отбягваме страданията. По този път ние не рискуваме с любовта, не се разочароваме, не се разбъркват мечтите ни. Лесно е да си труднодостъпен. Не се безпокоим по повод телефонни позвънявания, които трябва да направим, хора, които ни молят да помогнем, благотворителност, която трябва да бъде увеличена. Лесно е да си труднодостъпен. Ние просто трябва да си представим, че живеем в кула от слонова кост, и никога да не плачем. Ние трябва да прекараме остатъка от дните си, просто като играем роли. Лесно е да си труднодостъпен. Всичко, което трябва да направим, е да отхвърляме всичко хубаво, което ни предлага животът.
Пациентът казал на лекаря си: „Докторе, владее ме страх и страхът ми отне цялата радост“. „Тук, в моя офис има мишка, която гризе книгите ми — казал докторът. — Ако аз изплаша мишката, тя ще се скрие от мен и аз ще превърна живота си в гонитба след нея. Вместо това аз преместих своите най-хубави книги на безопасно място и й позволявам да гризе останалите. По този начин, тя си остава само мишка, а не чудовище. Страхувайте се само от няколко неща и съсредоточете върху тях целия си страх — така вие ще можете да бъдете храбри срещайки се с важните неща“.
Учителят казал: „Често пъти е по-лесно да обикнеш, отколкото да си обичан. Ние трудно приемаме помощта и подкрепата на другите. Нашите опити да останем независими лишават другите от възможността да ни покажат любовта си. Много родители на стари години лишават децата си от шанса да им демонстрират същата тази любов и подкрепа, която те са получавали в детството си. Много мъже (и жени), когато ги сполети нещастие, се срамуват от зависимостта си от другите. В резултат, реката на любовта не тече. Вие трябва да приемете от някого знака на любовта. Вие трябва да позволите на другите да ви помагат, за да ви дадат сили да вървите по-нататък. Ако приемете такава любов с чистота и смирение, вие ще разберете, че Любовта нито дава, нито получава — това става едновременно“.
Ева се разхождала в Едемската градина, когато я настигнала змията. „Изяж тази ябълка“ — казала тя. Ева, научена от Бога, се отказала. „Изяж тази ябълка — настоявала змията. — Така ти ще станеш по- красива за своя мъж“. „Това не ми е необходимо — отговорила Ева. — Той няма друг, освен мене“. Змията се засмяла: „Разбира се, че има“. Понеже Ева не повярвала, тя я завела на върха на хълма, където имало кладенец. „Тя е там долу. Точно тук я скри Адам“. Ева погледнала надолу и видяла красива жена, отразена във водата. А след това изяла ябълката, предложена й от змията.
Откъси от „Писма до моето Сърце“: „Мое сърце, аз никога няма да те съдя и критикувам. Аз никога няма да се срамувам от това, което ще ми кажеш. Аз знам, че ти си любимото дете на Бога и че Той те е заобиколил с величествено и любящо сияние. Аз вярвам в тебе, мое сърце. Аз съм на твоя страна, и винаги ще моля благословения в молитвите си. Аз моля ти винаги да намираш помощта и подкрепата, от които имаш нужда. Аз вярвам в тебе, мое сърце. Аз вярвам, че ти ще разпространиш своята любов за всеки, комуто тя е нужна или който я заслужава. Моят път — това е твоят път и така ние заедно ще стигнем до Светия Дух. Аз те моля, довери ми се. Знай, че аз те обичам и че се опитвам да ти дам свободата, която ще ти помогне да продължиш да биеш радостно в гърдите ми. Аз ще направя всичко, ти никога да не чувстваш неудобство от това, че постоянно съм около тебе“.
Учителят казал: „Напълно естествено е, че когато ние решаваме да направим нещо, може да възникне неочакван конфликт. Естествено, ние можем да бъдем ранени в този конфликт. Раните се лекуват: от тях остават белези и това въодушевлява. Тези белези са с нас до края на дните ни и ни оказват голяма помощ. Ако в някаква ситуация, независимо от това по каква причина, се засилва нашето желание да се върнем в миналото, ние просто трябва да погледнем тези белези. Белези остават и от белезници и ни напомнят ужасите на затвора — с това напомняне ние се движим напред“.
В своето Послание към Коринтяните Свети Павел ни говори, че сладостта е една от основните характеристики на любовта. Никога не забравяйте: любовта е нежна. Суровата душа не позволява ръката на Бога да я моделира в съответствие с Неговите желания… Пътешественикът вървял по тясна пътека в северна Испания, когато видял човека, изтегнал се в постеля от цветя. „Няма ли да смачкате тези цветя?“ — попитал пътешественикът. „Не — отговорил човекът. — Аз се опитвам да взема малко сладост от тях“.
Учителят казал: „Молете се всеки ден. Дори ако вашите молитви са без думи и нищо не молят, и трудно могат да бъдат разбрани. Направете молитвата ваш навик. Ако отначало ви е трудно, решете за себе си: «Аз ще се моля всеки ден през тази седмица». И подновявайте това обещание всеки следващ ден от тези седем дни. Помнете, че се засилва не само вашата връзка с духовния свят, но вие също така тренирате и вашата воля. С помощта на определени методи ние тренираме дисциплинираност, която ни е необходима за борбата с живота. Няма нищо хубаво в това да забравим да се помолим един ден и да се помолим два пъти на другия ден. Или да се помолим седем пъти за един ден и цялата останала седмица да си мислим, че сме си свършили задачата. Определени неща трябва да стават в нужния ритъм и темпо“.
Умира един зъл човек и на вратата на Ада среща ангел. Ангелът му казва: „За теб би било достатъчно да си направил една добра постъпка в живота си и това може да ти помогне. Помисли си добре“ — казал ангелът. Човекът си спомнил, че веднъж, когато минавал през гората, видял паяк по пътя си и го заобиколил, за да не го смачка. Ангелът се усмихва, а от небето се спуска паяжина, позволяваща на човека да се издигне до Рая. По-близо до паяжината стоят други сред осъдените и започват да се катерят по нея. Но човекът вижда това и започва да ги отблъсква настрани, страхувайки се, че паяжината ще се скъса. В този момент тя действително се скъсва и човекът отново се връща в Ада. „Колко жалко“ — чува човекът гласа на ангела. „Твоето безпокойство за себе си превърна в зло единствената добра постъпка, която ти някога си извършил“.
