Шамик от своя страна заявява:
— Не разбирам какво имате предвид.
— Няма значение, скъпа — отвръща Флеър, сякаш отговорът й само би досадил. — Ще се върна към това по-късно.
Не обичам когато Флеър прави такива обещания.
— По време на това претендирано нападение, моите клиенти, господата Дженрът и Маранц, носеха ли маски?
— Не.
— А някакви други средства за дегизиране?
— Не.
— Правеха ли опити да скрият лицата си?
— Не.
Флеър Хикъри клати глава, сякаш това е най-озадачаващото нещо, чуто от него през целия му живот.
— И според собствените ви показания, вие сте била сграбчена и замъкната в онази стая против вашата воля. Нали така?
— Да.
— Стаята на господин Дженрът и господин Маранц, нали така?
— Да.
— Те не ви нападнаха отвън в тъмното или на друго място, което не би могло да се свърже с тях, така ли?
— Да.
— Това е странно, не мислите ли?
Готов съм да възразя, но оставям нещата така.
— Значи според вашите показания, двама мъже ви изнасилват, без да носят маски или да прикрият по друг начин своята самоличност, всъщност те ви показват спокойно лицата си, правят това в собствената си стая при наличието поне на един свидетел, видял как ви вкарват в стаята. Така ли е?
Моля се, отговорът на Шамик да не бъде вял. И той не е.
— Точно така.
— Но поради някаква причина — Флеър отново има вид на най-объркания човек върху планетата — те използват измислени имена?
Няма отговор. Това е добре.
Флеър Хикъри продължава да клати глава, сякаш някой току-що му е казал, че две и две прави пет.
— Вашите нападатели използват имената Кал и Джим вместо собствените си, това ли заявявате пред журито, госпожице Джонсън?
— Точно това.
— Според вас има ли някакъв смисъл в цялата работа?
— Възразявам — обаждам се аз. — Нищо в целия този брутален случай не би могло да има смисъл за пострадалата.
— Е, да, това ми е ясно — отвръща Флеър Хикъри. — Просто се надявах, че след като госпожица Джонсън е била там, тя разполага с някаква хипотеза относно обстоятелството, че са я нападнали в собствената си стая с открити лица, като в същото време използват прякори. — Той се усмихва приятно. — Имате ли такава, госпожица Джонсън?
— Какво да имам?
— Обяснение за причината, поради която двете момчета, наречени Едуард и Бари ще започнат да се наричат един друг Джим и Кал?
— Не.
Флеър Хикъри се връща на мястото си.
— Преди известно време ви попитах дали познавате други изнасилвачи, спомняте ли си?
— Да.
— Така. Е, познавате ли?
— Не.
Флеър кимва и вдига във въздуха лист хартия.
— Какво ще кажете за арестуван наскоро и прибран в Роуей мъж, обвинен в побой и сексуално насилие, на име — моля сега да внимавате, госпожице Джонсън — Джим Брудуей?
Очите на Шамик се отварят широко.
— Имате предвид Джеймс?
— Имам предвид Джим или Джеймс, щом предпочитате пълното име, Брудуей, живял на Сентръл Авеню 1189 в град Нюарк, щат Ню Джърси. Познавате ли го?
— Да — отвръща тя с тих глас. — Познавах го.
— Известно ли ви е, че той е понастоящем в затвора?
Тя свива рамене.
— Познавам много момчета, които са понастоящем в затвора.
— Не се съмнявам в това — за първи път в гласа на Флеър прозвучава хаплива нотка, — но моят въпрос е за друго. Попитах ви дали знаехте, че Джим Брудуей е в затвора.
— Той не се казва Джим. Той е Джеймс…
— Ще попитам отново, госпожице Джонсън, а след това ще помоля съда да ви принуди…
Аз съм вече прав.
— Възразявам. Той тормози свидетелката.
— Отхвърля се. Отговорете на въпроса.
— Чух нещо подобно — казва Шамик кротко.
Флеър въздиша театрално.
— Да или не, госпожице Джонсън. Знаехте ли, че Джим Брудуей изтърпява понастоящем присъда в щатски затвор?
— Да.
— Най-после. Толкова ли бе трудно?
Отново аз:
— Ваша чест…
— Няма нужда да драматизирате, господин Хикъри. Продължавайте.
Флеър Хикъри се връща при своята банка.
— Имала ли сте някога сексуална връзка с Джим Брудуей?
— Името му е Джеймс! — настоява Шамик.
— Да го наречем господин Брудуей тогава. Съгласна ли сте? Имала ли сте някога сексуални отношения с господин Брудуей?
Не мога да оставя това така.
— Възразявам. Сексуалният й живот няма отношение към процеса. Законът е категоричен по този въпрос.
Съдията Пиърс отправя въпросителен поглед към Флеър.
— Господин Хикъри?
— Аз не се опитвам да опетня репутацията на госпожица Джонсън или създам впечатлението, че е жена с неустойчив морал — казва той. — Противната страна вече обясни достатъчно ясно, че госпожица Джонсън е проститутка и е имала разнообразни сексуални контакти с множество мъже.
Кога най-сетне ще се науча да си държа устата затворена?
— Въпросът, който искам да изясня, е от съвършено различно естество и в никакъв случай няма да притесни свидетелката. Тя признава участието си в сексуални контакти с мъже. Фактът, че господин Брудуей би могъл да е един от тях, няма да я жигоса с червен знак върху челото.
— Опетняващо е — заявявам аз.
Флеър ме поглежда така, сякаш току-що съм изтърсен от задния отвор на кон.
— Вече ви обясних поради каква причина това изобщо не е така. Всъщност госпожица Джонсън
