— Така ми се струва.
— Преди малко оставихте впечатлението, че са били повече от един. Сега обаче казвате само един човек. Променяте ли показанията си?
Изправям се.
— Възразявам.
Флеър махва пренебрежително с ръка:
— Той е прав. Въпросът е маловажен. Да минем нататък. — Той се прокашля и опира ръка върху десния хълбок. — Приехте ли някакви наркотици същата вечер?
— Не.
— Нито дори дръпване от цигара с марихуана например?
Шамик клати глава, но си спомня, че трябва да говори. Навежда се към микрофона и произнася ясно:
— Не, не съм вземала нищо.
— Хм, добре. Кога за последен път сте вземали някакви хапчета?
Отново съм на крака.
— Възразявам. Думата може да означава всякакви хапчета — аспирин, витамини…
Флеър има доволен вид.
— Искате да кажете, че не всички присъстващи знаят какво имам предвид?
— Бих предпочел да се изразите с по-голяма прецизност.
— Госпожице Джонсън, имам предвид забранени от закона средства. Като например марихуана. Или кокаин. ЛСД или хероин. Нещо такова. Разбирате ли ме?
— Да, мисля, че ви разбирам.
— И така, кога за последен път сте вземала забранени вещества?
— Не си спомням.
— Заявихте, че през онази вечер не сте.
— Така е.
— А предната?
— Не съм.
— А по предната?
Шамик леко присвива очи и когато казва своето „не“, аз не съм убеден, че й вярвам.
— Нека опитам да се ориентирам във времето. Синът ви е на шестнайсет месеца, нали така?
— Да.
— Вземали ли сте забранени вещества след раждането?
Тя произнася едва чуто:
— Да.
— Ще ни кажете ли какви?
Отново съм на крака.
— Възразявам. Картината ни е ясна. Госпожица Джонсън е вземала забранени вещества в миналото. Никой не отрича това обстоятелство. То обаче не прави стореното от клиентите на господин Хикъри по- малко ужасяващо. Тогава какво значение има всичко това?
Съдията поглежда към Флеър.
— Господин Хикъри?
— Ние сме на мнение, че госпожица Джонсън е пристрастен потребител и поради това зависим от наркотика човек. Смятаме, че през онази вечер тя е била под въздействието на забранени препарати, което поставя под съмнение достоверността на нейните показания. Това е важно за журито.
— Госпожица Джонсън вече заяви, че не е вземала никакви наркотици онази вечер, нито ги е приемала — саркастично натъртвам на последната дума аз. — Нито пък алкохол.
— Аз обаче — не мирясва Флеър — имам право да хвърля съмнение върху нейните спомени. Пуншът е бил с алкохол. Аз ще извикам тук господин Флин, който ще потвърди чрез показанията си, че свидетелката е знаела това, когато го е пила. И второ, искам да установя вън от всякакво съмнение, че тази жена е вземала наркотици дори когато е отглеждала невръстното си дете…
— Ваша чест! — почти крещя аз.
— Добре, достатъчно. — Съдията удря с чука. — Можем ли да продължим нататък, господин Хикъри?
— Да, ваша чест.
Сядам на мястото си. Възражението ми е глупаво. Създавам впечатление, че се мъча да попреча в процеса на установяване на истината и което е по-лошо, давам възможност на Флеър да пробута още някоя реплика в своя полза. Стратегията ми налага мълчание. Загубвам самодисциплина и трябва да си платя.
— Госпожице Джонсън, вие обвинявате тези момчета в това, че са ви изнасилили, нали така?
Скачам прав.
— Възразявам. Тя не е юрист и не познава правните квалификации. Тя разказа, какво й е сторено. Работа на съда е да определи неговото естество.
Флеър отново има доволен вид.
— Аз не очаквам от нея правна квалификация. Искам да проверя речника й.
— Защо, на лексикален тест ли ще я подложите?
— Ваша чест — започва Флеър, — мога ли да продължа с разпита на тази свидетелка?
— Защо не обясните каква цел преследвате, господин Хикъри?
— Добре, ще поставя въпроса иначе. Госпожице Джонсън, когато бъбрите с приятели, казвате ли им, че сте била изнасилена?
Тя се поколебава: — Аха.
— Аха, госпожице Джонсън. Кажете ми, познавате ли другиго, който съобщава за изнасилването си?
Пак съм аз:
— Възразявам. Каква е връзката?
— Допускам въпроса.
Флеър застава до Шамик.
— Можете да отговорите — казва й той, сякаш с желание да помогне.
— Да.
— Кого?
— Няколко от момичетата, с които работя.
— Колко на брой?
Тя вдига поглед, сякаш се мъчи да си спомни.
— Сещам се за две.
— Те стриптийзьорки ли са или проститутки?
— И двете.
— Всяка прави едното или…
— Не, и двете правят и двете.
— Разбирам. Тези престъпления кога са се случили, през работно или през свободното им време?
Отново ставам.
— Ваша чест, смятам че това е вече прекалено. Каква е връзката?
— Моят уважаван колега има право — заявява Флеър с широк жест в моя посока. — Когато е прав, прав е. Оттеглям въпроса.
Усмихва ми се. Сядам бавно и ненавиждам всяка секунда от случилото се.
— Госпожице Джонсън, познавате ли изнасилвачи?
Пак съм аз:
— Искате да кажете освен вашите клиенти ли?
Флеър ме поглежда мрачно, а след това се обръща към журито, сякаш иска да каже: „Е, не е ли това най-долна свинщина“. И е прав, тъкмо такава е.
