Отново мълчание.
— Можете ли да ми кажете за какво става дума, професор Голд?
— Ще разбереш. Не се тревожи, Силвия. Ще се видим след часа.
— Здрасти.
Лорън Мюз. Отново съм в съда. След броени минути Флеър Хикъри ще започне кръстосания разпит.
— Здрасти — отвръщам аз.
— Изглеждаш ужасно.
— Много си прозорлива за детектив.
— За разпита ли се тревожиш?
— Естествено.
— Шамик ще се справи. Ти свърши чудесна работа.
Кимвам и правя опит да се настроя към правилата на играта. Мюз крачи редом.
— Имам лоши новини за онзи телефон, дето ми даде.
— Замълчавам.
— Еднодневка е.
Ще рече, купен от някого със зададен номер и определено количество минути за разговор. Името на собственика остава неизвестно.
— Не искам да знам кой го е купил, а с кого е говорено по него.
— Трудна работа — казва тя. — Направо невъзможна, ако се използват нормални пътища. Който и да е бил, купил го е от някоя нощна птица, като сам се е представил за подобна. Ще ми трябва известно време, за да изясня нещата, а и за да упражня тук-там известен натиск, та да ми дадат разпечатките.
Поклащам глава и влизам в залата.
— Още нещо — не спира тя. — Чувал ли си за НДКТ?
— Няма детективи като нас — отвръщам аз.
— Точно така, най-голямата частна детективска фирма в целия щат. Сингъл Шейкър, дамата, която наех за случая с момчетата от братството, е работила по-рано в нея. Разправят, че им е възложено да издирят компромати за тебе, без оглед на разходите.
Вече сме в предната част на залата. Връчвам й стара снимка на Джил Перес и казвам:
— Супер.
Тя я гледа.
— Какво?
— Фаръл Линч още ли работи при нас?
— Да.
— Помоли го да направи компютърно състаряване на това тук. Да прибави двайсет години, да му сложи брада и да обръсне главата.
Лорън Мюз се готви да отвори уста, но нещо в изражението на лицето ми я спира. Тя свива рамене и се разкарва. Сядам на мястото си. Влиза съдията Пиърс. Всички се надигаме. После Шамик Джонсън заема свидетелската банка.
Флеър Хикъри се изправя и внимателно закопчава сакото си. За последен път съм виждал костюм с подобен барутно-синкав цвят на една снимка от тържество през 1978 година. Той се усмихва към Шамик.
— Добър ден, госпожице Джонсън.
Шамик изглежда вдървена от ужас.
— Дубръден — успява да процеди тя.
Флеър й се представя така, сякаш двамата са се срещнали току-що на коктейл. Той прави преглед на криминалното й досие. Държи се внимателно и твърдо. Арестува ли са я за проституция, нали така? Арестували са я заради наркотици, нали така? Предявявано й е обвинение в отмъкване на осемдесет и четири долара от клиент, нали така?
Аз не възразявам.
Това също е част от моята стратегия на пълно разкриване. Много от тези въпроси поставих и аз, но разпитът на Флеър има ефект. На този етап не я принуждава да обяснява елементи от показанията си. Подгрява обстановката чрез повтаряне на известни факти от полицейски протоколи.
След двайсетина минути Флеър се заема с работата по същество:
— Пушили сте марихуана, нали?
Шамик отговаря с да.
— Пушихте ли вечерта на изнасилването, за което претендирате?
— Не.
— Не ли? — Флеър полага длан върху гърдите си, сякаш този отговор го изненадва до дъното на душата. — Хм. А приехте ли някакъв алкохол?
— Кого да съм приела?
— Пихте ли нещо алкохолно? Бира или вино?
— Не.
— Нищичко?
— Нищичко.
— Хм. Ами нещо обикновено? Например газирано?
Понечвам да възразя, но моята стратегия препоръчва в този случай да я оставя да се справи сама, доколкото е по силите й.
— Пих малко пунш — казва тя.
— Пунш значи. И той е безалкохолен?
— Те така казаха.
— Кои те?
— Момчетата там.
— Кои по-точно?
Тя се поколебава.
— Джери.
— Джери Флин?
— Да.
— И кой друг?
— Ъ?
— Казахте „момчетата“. В множествено число. Значи, повече от един. Джери Флин ще го минем за един човек. Така че кой още ви каза, че пуншът който пиете — впрочем, колко чаши изпихте?
— Не знам.
— Повече от една ли?
— Предполагам.
— Моля ви да не се осланяте на предположения, госпожице Джонсън. Бихте ли казала точно: повече от една?
— Вероятно да.
— А повече от две?
— Не знам.
— А възможно ли е да са били повече от две?
— Да, може би.
— Тогава, може би повече от три?
— Не мисля.
— Но не сте сигурна.
Шамик свива рамене.
— Ще трябва да отговорите.
— Не мисля, че са били три. Може би две. Може би още по-малко.
— И единственият, който ви е казал, че пуншът е безалкохолен, е Джери Флин. Нали така?
