Тя млъква.
— А какво стана всъщност? — обаждам се аз.
— Уейн Стъйбънс.
— Какво по-точно?
— Той подшушна на Джил. Каза му, че не бива да я оставя да й се размине. Събуди мъжкаря у моя син. Убеди го, че Марго му се надсмива. Опитайте се да си представите всичко, което му е надрънкал. И след известно време — не знам точно кога — Джил повярва.
Аз правя гримаса.
— И те се наговарят да й прережат гърлото за отмъщение, така ли?
— Не. Но Марго върти опашка из целия лагер. Не може да сте забравили това, нали?
Уейн каза същото. Тя се държеше особено предизвикателно.
— Мнозина в лагера имаха желание да й натрият носа. И моят син, разбира се. А също Дъг Билингъм. Може би и вашата сестра. И тя участва, макар и под влиянието на Дъг. Но това не е от значение.
Една сестра отваря вратата.
— Не сега — спирам я аз.
Очаквам да се пазари, но нещо в гласа ми явно я разубеждава. Тя отстъпва и затваря вратата. Госпожа Перес седи със сведен поглед. Вперила е очи в чантата си, сякаш я е страх да не й я задигне някой.
— Уейн планира всичко много внимателно. Така каза Джил. Щели да примамят Марго в гората. Замислено било като шега. Сестра Ви помагала. Казала на Марго, че в гората ще се срещнат с няколко интересни момчета. Джил си сложил маска на главата. Сграбчил Марго. Вързал я. Тук всичко трябвало да свърши. Щели да я оставят вързана за известно време. Щяла или да се освободи сама, или те щели да я развържат. Тъпо наистина, съвсем хлапашка работа, но стават такива неща.
Знам, че стават. В лагера подобни „шегички“ се случваха през ден. Спомням си как пренесохме едно дете заедно с леглото му в гората. На сутринта се буди сам под дърветата и се насира от страх. Или пък светваме със силно фенерче в очите на някой заспал, като в същото време тресем леглото и викаме „Пази се от влака!“, докато нещастникът скача като див под гръмки смехове. Спомням си двама грубияни, които наричаха останалите деца „духачи“. Една нощ ги изчакахме да заспят дълбоко и като съблякохме единия гол, настанихме го в леглото при другия. На сутринта всички ги виждат заедно и тормозът над останалите престава.
Да завържеш за известно време подобна фукла в гората би изглеждало напълно в реда на нещата.
— И тогава нещата приемат ужасяващ обрат — продължава госпожа Перес.
Аз чакам.
Една сълза се търкулва по бузата на възрастната жена. Тя бърка в чантата си и вади пакетче салфетки. Попива влагата в очите си, бърше сълзата.
— Уейн Стъйбънс изважда бръснач.
Мисля, че при тези нейни думи очите ми леко се разширяват. Почти виждам тази сцена. Виждам и петимата, съзирам лицата им, различавам изкривените от изненада черти.
— Всъщност Марго веднага разбира какъв е замисленият план и участва в играта. Оставя се на Джил да я завърже. След това започва да се подиграва на моя син, да му разправя, че не знае какво да прави с една истинска жена. Подобни обиди жените отправят към мъжете откакто свят светува. И Джил не й прави нищо. Какво би могъл да стори? Но ето че Уейн неочаквано изважда бръснач. Отначало Джил го приема като част от играта. Прави се с цел да я уплашат. Но Уейн не се колебае. Той приближава Марго и прерязва гърлото й от ухо до ухо.
Затварям очи. Представям си всичко това. Виждам как острието се забива в свежата кожа, бликва кръв, силата на живота напуска младото тяло. Мисля си и за друго: докато колят Марго Грийн, аз се любя с приятелката си едва на няколкостотин метра от мястото. Сигурно може да се открие нещо покъртително в това съседство на най-ужасното сред човешките деяния с най-прекрасното от тях, но сега ми е невъзможно да го съзра.
— За известно време никой не помръдва. Всички са застинали по местата си. След това Уейн се усмихва към останалите и казва:
— Благодаря за съдействието.
Аз смръщвам вежди, но сякаш започвам да разбирам: Камил е подмамила Марго в гората. Джил я е завързал…
— Тогава Уейн вдига бръснача високо. Джил каза, че за всички става ясно колко е доволен от стореното. Гледа в захлас мъртвото тяло на Марго. У него се събужда жажда. Тръгва към тях. Те побягват в различни посоки. Уейн ги преследва. Джил бяга километри. Не знам какво точно е станало. Но можем да се досетим. Уейн настига Дъг Билингхем. И го убива. Но Джил успява да се спаси. Също и вашата Камил.
Медицинската сестра се появява отново.
— Съжалявам, господин Коупланд. Трябва да ви премеря пулса и кръвното.
Кимвам й да влезе. Минава време, преди да успокоя дишането си. Усещам как сърцето се мъчи да изскочи навън. Отново. Ако не се успокоя, ще ме оставят тук завинаги.
Сестрата работи бързо и мълчаливо. Госпожа Перес се оглежда наоколо, сякаш е току-що влязла. Сякаш едва сега забелязва къде се намира. Опасявам се, че ще загубя контакт с нея.
— Всичко е наред — казвам й аз.
Тя кимва.
Сестрата привършва.
— Днес ви изписват — осведомява ме тя.
— Превъзходно.
Тя се усмихва едва-едва и ни оставя сами. Чакам госпожа Перес да продължи.
— Джил е смразен от ужас, разбира се. Можете да си го представите. Също и сестра ви. Трябва да видите нещата от тяхна гледна точка. Те са млади. За малко да ги убият. Пред очите им е заклана Марго Грийн. Но вероятно най-страшни за тях остават думите на Уейн Стъйбънс: „Благодаря за съдействието“. Нали разбирате?
— Той ги превръща в съучастници.
— Да.
— И какво правят по-нататък?
— Просто се крият. Повече от едно денонощие. Двете с вашата майка полудяхме от страх. Мъжът ми бе у дома в Ървингтън. Вашият баща беше в лагера. Но той участваше в издирването. Бях заедно с майка ви, когато телефонът иззвъня. Джил знаеше номера на монетния автомат в дъното на кухнята. Звъня три пъти по ред, но всеки път затваряше, дочул чужд глас. И тогава, повече от денонощие след изчезването им, слушалката вдигнах аз.
— И Джил ви разказа какво е станало.
— Точно така.
— Казахте ли на мама?
Тя кимва. Започвам да разбирам.
— Говорихте ли с Уейн Стъйбънс?
— Не се наложи. Той сам потърси майка ви.
— Какво й каза?
— Нищо заплашително. Но й изяснил картината. Осигурил си бе алиби за тази нощ. И знаете ли, ние бяхме вече наясно.
— С кое?
— Братът на Джил, моят Едуард, лежеше в затвора. Самият Джил имаше малко петно в досието си — откраднали кола с неколцина приятели. Вашето семейство бе бедно, моето — също. Работата бе доста оплескана. Полицията щеше да се заинтересува защо сестра ви е подмамила Марго Грийн в гората. Уейн си беше опекъл баницата. Той бе богат я обаятелен. Лесно щеше да си осигури най-качествена защита. Вие сам сте прокурор, господин Коупланд. Вие кажете: ако Джил и Камил се бяха появили на сцената, кой би им повярвал?
Затварям очи.
— И вие ги посъветвахте да си останат скрити.
