че го напуска и този път е окончателно.
— Обадих се на доктор Селф — отвърна тя. — По-скоро, опитах се. Оставих й съобщение.
Той се озадачи и това му личеше.
— Сигурна съм, че я помниш — каза тя — или може би я слушаш по радиото.
— Моля те!
— Милиони хора го правят.
— Защо й се обаждаш? — попита той.
Тя му разказа за Дейвид Лак и рецептата. Каза му също, че доктор Селф се беше държала доста хладно и неотзивчиво, когато й се беше обадила за съдействие първия път.
— Не се учудвам. Тя е въздухарка, надута егоцентричка. Напълно оправдава името си32.
— Всъщност тя беше в правото си. Нямах правомощия. Няма труп, поне доколкото знаем. На този етап не е длъжна да отговаря на въпросите на който и да е съдебен лекар, а и не съм сигурна дали бих я нарекла „въздухарка“.
— А какво ще кажеш за „психиатрична курва“? Слушала ли си я какви ги дрънка напоследък?
— Значи все пак слушаш нейните предавания.
— Следващия път покани някой истински психиатър да изнася лекции в академията, не някаква радионекадърница.
— Идеята не беше моя и дадох ясно да се разбере, че съм против. Но крайното решение е на Луси.
— Това е нелепо. Луси не може да търпи такива хора.
— Мисля, че Джо е дал предложението доктор Селф да бъде поканена като гостуващ лектор, неговото първо голямо постижение като аспирант. Да ангажира знаменитост за летния семестър. А след това да се появи и в нейното шоу, при това многократно. Всъщност те говориха за академията в ефир, от което никак не съм доволна.
— Идиот. Лика прилика са си.
— Луси нехаеше. Не отиде на нито една от лекциите, разбира се. Не я интересуваше какво прави Джо. Напоследък много малко неща я интересуват. Какво ще правим?
Този въпрос не беше по темата за Луси.
— Не знам.
— Ти си психологът. Би трябвало да знаеш. Всеки ден се срещаш с човешката болка и нещастие.
— Тази сутрин съм много нещастен — каза той. — За това си права. Ако бях твоят психолог, бих ти казал, че изсипваш твоята болка и гняв върху мен, защото не можеш да ги стовариш върху Луси. Не можеш да се ядосаш на някого с тумор в мозъка.
Скарпета сложи още дърва в камината.
— Тя не е спирала да ме ядосва през целия си живот — призна Скарпета. — Никой друг не подлага на изпитание търпението ми така, както тя.
— Луси е единствено дете, отгледано от човек с гранично разстройство на личността — каза Бентън. — Един хиперсексуален нарцисист. Сестра ти. Освен това, Луси е необикновено надарена. Тя не разсъждава като останалите хора. Лесбийка е. И като събереш всичко това, получаваш един човек, който отдавна се е научил да живее в собственото си затворено пространство.
— Един изключителен егоист, значи.
— Ако психиката ни е наранявана често, може да се превърнем в егоисти. Тя се опасяваше, че ако разбереш за тумора, ще започнеш да се отнасяш с нея по различен начин, а това само би подсилило вътрешните й страхове. Ако ти знаеш, тогава всичко придобива реални измерения.
Тя се загледа през прозореца зад него, сякаш омагьосана от снега. Вече беше натрупало поне двадесет сантиметра и колите, паркирани по улицата, изглеждаха като снежни преспи. Дори нямаше деца, които да играят в снега.
— Слава богу, че напазарувах — каза Бентън.
— В тази връзка да видим какво мога да приготвя за обяд. Трябва да си направим един хубав обяд. И да се опитаме да прекараме един хубав ден.
— Случвало ли ти се е да имаш изрисувано тяло? — попита той.
— Моето или чуждо?
Той леко се усмихна:
— Определено не твоето. В твоето тяло няма нищо мъртво. Имам предвид нашия случай тук. Червените отпечатъци на ръце по тялото й. Чудя се дали са били направени, докато е била жива, или след като е била убита. Ще ми се да имаше начин да разбера.
Тя го изгледа продължително, огънят пращеше зад гърба й и напомняше шума на вятъра.
— Ако ги е направил, докато е жива, значи имаме работа с един съвсем различен тип хищник. Колко ужасяващо и унизително би било това? — продължи той. — Да те завържат…
— Знаем ли, че е била завързана?
— Има едни белези по китките и глезените й. Зачервени области, които съдебният лекар отбеляза като възможни контузии.
— Възможни ли?
— За да се различават от постсмъртните находки — отвърна Бентън. — Особено след като тялото е било изложено на студа. Така каза тя.
— Тя ли?
— Шефката тук.
— Една останка от не толкова славното минало на Центъра по съдебна медицина в Бостън — отбеляза Скарпета. — Много жалко. Тази жена сама успя почти да срине това място.
— Ще съм ти задължен, ако погледнеш доклада. Имам го на диск. Искам да чуя твоето мнение за рисунките, а и за всичко останало. Наистина е важно за мен да знам дали ги е направил, докато е била жива, или след като я е убил. Много жалко, че не можем просто да сканираме мозъка й и да видим какво се е случило.
Тя прие това като сериозен коментар.
— Това е кошмар, който едва ли искаш да видиш. Дори ти не би искал да го видиш. Ако беше възможно де.
— Базил иска да го видя.
— Да, нашето приятелче Базил — въздъхна тя, като въобще не беше доволна, че Базил Дженрет се беше намесил в живота на Бентън.
— Хипотетично — каза той — би ли искала да го видиш? Би ли искала да видиш пресъздаването, ако беше възможно?
— Дори ако имаше начин да се пресъздадат последните мигове на един човек — отвърна тя от камината, — не съм сигурна колко надеждна би била тази информация. Подозирам, че мозъкът има удивителната способност да обработва информацията по такъв начин, че да осигури най-малката доза стрес и болка.
— Някои хора мислено се откъсват, предполагам — каза той в мига когато мобилният й телефон звънна.
Беше Марино.
— Обади се на вътрешен 243 — каза той. — Веднага.
50
Вътрешен 243 беше номерът на лабораторията за пръстови отпечатъци. Освен лаборатория, това беше и любимо място за работни съвещания на персонала на академията, където те се събираха, за да обсъдят уликите, при които се налагаше повече от един анализ.
Пръстовите отпечатъци вече не бяха само пръстови отпечатъци. От тях можеше да се извлече ДНК, не само на този, който ги е оставил, но и на жертвата, която е докоснал. От тях можеха да се вземат проби за останки от наркотици или някакво друго вещество, което е било по ръцете на човека, като например мастило или боя, което налагаше използването на такива сложни уреди като газов хроматограф, или
