инфрачервен спектрофотометър, или инфрачервен микроскоп с Фурие трансформации. В миналото една улика обикновено излизаше на сцената сама. Днес, при употребата на такива високотехнологични и свръхчувствителни уреди, соло партията ставаше квартет или дори симфония. Проблемът беше кое да се анализира първо. Защото тестовете за едно нещо можеха да заличат следите от друго. Затова експертите се събираха на работни съвещания, обикновено в лабораторията на Матю. Спореха и обсъждаха на кое трябва да се даде приоритет.
Когато Матю получи латексовите ръкавици от къщата на Даги Симистър, той беше изправен пред плеяда от възможности, всяка от които криеше рискове. Можеше да си сложи памучни ръкавици и върху тях да нахлузи обърнатите наопаки латексови ръкавици. Използвайки собствените си ръце, за да изпълни иначе меките ръкавици, той улесняваше снемането и фотографирането на латентните отпечатъци. Но от друга страна, рискуваше да провали възможността тези отпечатъци да се опушат с цианоакрилат или да се обработят с луминесциращ прах или други химикали, например нинхидрин или диазофлуорен. Един процес на обработка можеше да попречи на друг и ако това станеше, нямаше връщане назад.
Беше осем и половина сутринта и малката лаборатория приличаше на конферентна зала, където Матю, Марино, Джо Еймъс и още трима експерти се бяха събрали около голяма прозрачна пластмасова кутия, която представляваше съда за опушване. В кутията имаше две латексови ръкавици, обърнати наопаки, като тази с кръвта висеше на щипки. По нея бяха изрязани малки дупчици. Останалата част от латекса, и от двете страни, беше обработена за ДНК по такъв начин, че да не се повредят евентуалните отпечатъци. След това Матю трябваше да реши каква ще е последователността на стъпките при обработката, за което се изискваха колкото научни знания и опит, толкова и късмет и интуиция. Той реши да постави ръкавиците, пакет с цианоакрилат и съд с топла вода вътре в кутията.
Резултатът от всичко това беше един видим отпечатък на ляв палец, който Матю сне посредством черна дактилоскопска паста, а после фотографира.
— Всички са тук — каза той на Скарпета по микрофона на високоговорителя. — Кой иска да започне? — обърна се към насъбралите се около масата. — Ранди?
Експертът по ДНК анализи Ранди беше странно дребно човече с голям нос и бавен поглед. Матю никога не го беше харесвал и си припомни причината щом Ранди заговори.
— Ще започна с това, че ми бяха предоставени три потенциални източника на ДНК — каза Ранди със своя характерен педантичен тон. — Две ръкавици и два ушни отпечатъка.
— Това прави четири — гласът на Скарпета изпълни залата.
— Да, исках да кажа четири. Надеждата, разбира се, беше да се вземе ДНК от външната страна на едната ръкавица, което предимно означаваше от засъхналата кръв, и може би ДНК от вътрешността и на двете ръкавици. Вече взех ДНК от ушните отпечатъци — припомни той на всички — като успях да се справя, без да повредя уликата, избягвайки това, което може да се нарече индивидуални особености или потенциално характерни черти, като например вътрешното удължение на завития край на ушната мида. Както знаете, пуснахме този профил в CODIS и не получихме никакви резултати, но току-що открихме, че ДНК-то от ушния отпечатък съвпада с ДНК-то от вътрешността на едната ръкавица.
— Само едната ли? — попита Скарпета от високоговорителя.
— Кървавата. От другата не получих нищо. Не съм сигурен дали въобще е носена.
— Доста странно — прозвуча гласът на Скарпета.
— Разбира се, Матю ми помогна, защото аз не съм експерт по анатомия на ухото, и отпечатъците от всякакъв вид са по-скоро в неговата област, отколкото в моята — добави Ранди, сякаш имаше значение. — Както току-що посочих, имаме ДНК-то от ушния отпечатък и той определено е на същия човек, който е носил едната ръкавица, поради което смятам, че можем да заключим: който е допрял ухото си до прозореца на онази къща с изчезналите хора, той е човекът, убил Даги Симистър. Или поне е носил едната от латексовите ръкавици на мястото, където е била убита.
— Колко пъти си подостри молива, докато правеше всичко това? — попита Марино шепнешком.
— Моля?
— Не пропускаш и най-малката любопитна подробност, нали — каза Марино тихо, за да не го чуе Скарпета. — Обзалагам се, че броиш пукнатините, докато вървиш по тротоара, и си слагаш хронометър, като правиш секс.
— Ранди, продължи, моля те — каза Скарпета. — Нищо в CODIS. Колко жалко!
И той продължи да обяснява по същия многословен и подробен начин, като по същество потвърди, че търсенето в базата данни на Комбинираната ДНК индексна система, позната като CODIS, е било безрезултатно. Човекът, оставил тази ДНК, не фигурираше в базата данни, което по всяка вероятност означаваше, че никога не е бил арестуван.
— Нямаше резултати и за ДНК-то от кръвта, намерена в онзи магазин на плажа в Лас Олас. Но някои от онези проби не са кръв — каза Ранди на черния телефон върху плота в лабораторията. — Не знам какво е. Някакво вещество, което дава фалшив положителен резултат. Луси спомена, че може да е мед. Тя смята, че това, което реагира на луминола, вероятно е фунгицидът, който използват там срещу цитрусовата мана. От онези, на медна основа.
— На какво се базира мнението й? — попита Джо, още един член на екипа, когото Матю не понасяше.
— Имало е много мед при случая Симистър, около и вътре в къщата.
— Точно кои проби от магазина „Бийч Бамс“ са от човешка кръв? — попита Скарпета.
— От банята. Пробите от пода в склада не са от кръв. Може би са мед. А също уликите от комбито. Подложката на шофьорското място, където е имало реакция на луминола. Също не е кръв. Още една фалшива положителна проба. Може да е мед.
— Фил? Там ли си?
— Тук съм — обади се експертът по веществени доказателства.
— Наистина съжалявам за всичко това — каза Скарпета искрено. — Искам лабораториите да работят с пълна пара.
— Мисля, че вече го правим. Даже сме на път да изпушим — не успя да се въздържи Джо, който не би си затворил устата дори да се давеше.
— Искам да анализирате възможно най-бързо всички биологични проби, които все още не са минали на анализ — каза Скарпета много решително. — Включително всички потенциални източници на ДНК, взети от къщата в Холивуд, онази, на изчезналите хора. Пуснете всичко в CODIS. Ще процедираме сякаш всички са мъртви.
Експертите, Джо и Марино, се спогледаха. Никога не бяха чували Скарпета да казва подобно нещо.
— Това се казва оптимизъм! — изкоментира Джо.
— Фил, пусни боклуците от килима, другите улики по случая Симистър и уликите от комбито, тоест всички налични улики през СЕМ/ЕДС — прозвуча гласът на Скарпета. — Да видим дали действително това е мед.
— Сигурно там я има навсякъде.
— Не е задължително — каза Скарпета. — Не всички я използват. Не всеки отглеждат цитрусови дървета. Но засега, в случаите, с които се занимаваме, това е общият знаменател.
— А магазинът на плажа? Не мисля, че там има цитрусови дървета.
— Прав си. Уместна забележка.
— Добре, да приемем тогава, че някои от уликите дадат положителен резултат за мед…
— Това ще е много важно — каза Скарпета. — Ще трябва да се запитаме защо. Кой я е нанесъл в склада? Кой я е нанесъл в комбито? А сега трябва да се върнем в онази къща с изчезналите хора и да потърсим мед и там. Нещо интересно за червеното вещество, което открихме на пода, по онези парченца бетон, които донесохме?
— Вид къна, на алкохолна основа, определено не от най-добро качество — отговори Фил.
— А не може ли да е някаква боя за временни татуировки или боди арт?
— Възможно е, но щом е на алкохолна основа, нямаше да я установим. Етанолът или изопропанолът досега щяха да са изветрели.
— Странно, че е там, и то от известно време. Някой държи ли Луси в течение? Къде е тя?
— Не знам — каза Марино.
