— Трябва ни ДНК от Флори Куинси и дъщеря й Хелън — продължи Скарпета. — Да видим дали е тяхна кръвта в магазина на плажа. „Бийч Бамс“.
— Кръвта в банята е на едно лице — каза Ранди. — Определено не е от двама души, а ако беше, можехме със сигурност да кажем дали имат роднинска връзка, например дали са майка и дъщеря.
— Ще се заема с това — рече Фил. — Имам предвид СЕМ анализа.
— А с колко случая работим всъщност? — намеси се Джо. — И ако правилно разбирам, приемате, че всички те са свързани? Затова ли процедираме сякаш имаме само трупове?
— Не приемам, че всичко е свързано — отвърна гласът на Скарпета по високоговорителя. — Но се опасявам, че може да е така.
— Както бях започнал да обяснявам за случая Симистър — възобнови Ранди своята тирада, — не получихме никакъв резултат от CODIS, но ДНК-то от вътрешността на кървавата латексова ръкавица не съвпада с ДНК-то от външната й страна. Което не е учудващо. Във вътрешността на ръкавицата попадат клетки от кожата на този, който я е носил, докато кръвта от външната страна е на някой друг, или поне това е разумното предположение — обясни той и Матю за пореден път се зачуди как е възможно този човек да е женен.
Кой би живял с него? Кой би го понасял?
— Кръвта на Даги Симистър ли е? — попита Скарпета направо.
И тя, както всички останали, логично предполагаше, че кръвта по латексовата ръкавица, намерена при убийството на Даги Симистър, без съмнение ще е нейна.
— От килима — да.
— Има предвид килима до прозореца, където смятаме, че може би е била ударена по главата — поясни Джо.
— А аз имах предвид кръвта по ръкавицата. За нея питам, на Даги Симистър ли е? — прозвуча гласът на Скарпета, вече леко напрегнат.
— Не, сър.
Ранди отговаряше на всички с „Не, сър“ независимо от пола на събеседника си.
— Кръвта по ръкавицата определено не е нейна, което е любопитно — продължи той досадните обяснения. — Разбира се, всеки би очаквал това да е нейната кръв.
„О, не, не започвай пак“ — помисли си Матю.
— Намираме две ръкавици на местопрестъплението и по едната има кръв от външната страна, но не и от вътрешната.
— И защо да има кръв от вътрешната страна? — озъби му се Марино.
— Няма.
— Аз знам, че няма, питам те, защо да има?
— Ами например, ако извършителят се е наранил по някакъв начин, прокървил е в ръкавицата, да речем, ако се е порязал, докато е бил е ръкавиците. Виждал съм такива случаи. Извършителят носи ръкавици, но се порязва и кръвта му остава в ръкавицата, което явно не е станало в нашия случай. Това ме довежда до важния въпрос. Ако кръвта при случая Симистър е на убиеца, защо е само от външната страна на ръкавицата? И защо ДНК от тази кръв е различна от ДНК, която взех от вътрешната страна на същата ръкавица?
— Мисля, че всички знаем отговора на този въпрос — каза Матю, който едва изтрайваше надутите многословни монолози на Ранди.
Ако трябваше да ги търпи още дори минута, щеше да се наложи да излезе от лабораторията, под претекст че отива до тоалетната, и да свърши нещо времеемко или да изпие чаша отрова.
— Външната страна на ръкавицата е мястото, където се очаква да има кръв, ако извършителят е докоснал кървав предмет или човек — продължи Ранди.
Те всички знаеха отговора, но не и Скарпета. Рандц се приближаваше към сюблимния момент стъпка по стъпка, наслаждаваше му се и никой не можеше да му отнеме това върховно удоволствие. ДНК анализите бяха по неговата част.
— Ранди? — прозвуча гласът на Скарпета.
Това беше гласът, с който говореше, когато Ранди успяваше да обърка и изкара от нерви всички, включително и нея.
— Знаем ли чия е кръвта по ръкавицата? — попита го тя.
— Да, сър, знаем. Е, почти. Тя е или на Джони Суифт, или на брат му Лоръл. Те са еднолични близнаци — рече най-сетне той. — Така че тяхната ДНК е еднаква.
— Там ли си още? — обърна се Матю към Скарпета след продължително мълчание.
Марино се намеси:
— Не виждам как може да е на Лоръл. Не неговата кръв е била из цялата стая, когато главата на брат му е била пръсната с пушка.
— За вас не знам, но аз съм напълно объркана — присъедини се към разговора токсиколожката Мери. — Джони Суифт беше застрелян през ноември, как така, десет седмици по-късно кръвта му изведнъж се появява в един случай, който няма нищо общо с неговия?
— Как въобще неговата кръв се е озовала в къщата при убийството на Даги Симистър? — изпълни стаята гласът на Скарпета.
— Не бива да изключваме възможността ръкавиците да са били подхвърлени — каза Джо.
— Защо направо не посочиш очевидното? — тросна му се Марино. — А именно, че който е пръснал главата на онази нещастна жена, просто ни казва, че има нещо общо и със смъртта на Джони Суифт. Някой се ебава с нас.
— Наскоро е претърпял операция…
— Глупости! — отсече Марино. — Няма начин шибаните ръкавици да са от някаква си операция на китките. Господи! Търсите еднорози, когато навсякъде е пълно с обикновени коне.
— Моля?
— Шибаното послание е пределно ясно — повтори високо Марино, като крачеше из лабораторията с почервеняло лице. — Който я е убил, ни казва, че е убил и Джони Суифт. А с ръкавиците се ебава с нас.
— Не можем напълно да отхвърлим възможността кръвта да е на Лоръл — каза Скарпета.
— Ако е така, това би обяснило някои неща — рече Ранди.
— Нищо не обяснява. Ако Лоръл е убил госпожа Симистър, защо, по дяволите, ще си оставя ДНК-то в мивката? — възрази Марино.
— В такъв случай може би кръвта е на Джони Суифт.
— Стига, Ранди. Настръхва ми косата от теб.
— Ти нямаш коса, Пит — отбеляза Ранди сериозно.
— Ще ми кажеш ли как, по дяволите, ще разберем дали кръвта е на Лоръл или на Джони, щом, както твърдиш, тяхната ДНК е еднаква? — избухна Марино. — Всичко е толкова преебано, че дори не е смешно.
После хвърли по един обвинителен поглед първо на Ранди, след това на Матю и отново на Ранди, и попита:
— Сигурни ли сте, че не сте объркали нещо при тестовете?
Марино никога не се притесняваше дали не подлага на съмнение способностите и професионалната квалификация на някого, или просто се държи гадно.
— Примерно единият от вас, или и двамата, да сте разменили някои проби или нещо такова? — каза той.
— Не, сър. Категорично не — отвърна Ранди. — Матю получи пробите, а аз направих анализите и проверките в CODIS. Нямаше нарушения в процедурата, а ДНК-то на Джони Суифт е в базата данни, защото всеки аутопсиран се завежда там, което значи, че информацията за ДНК на Джони Суифт е била въведена в CODIS през ноември. Нали така, доктор Скарпета? Там ли сте още?
— Тук съм…
— От миналата година насам, политиката е да се въвеждат всички случаи, независимо дали става въпрос за самоубийство, злополука, убийство или дори естествена смърт — намеси се Джо с обичайната си
