— Ще ми се да имахме хистологичния анализ. Полиморфонуклеарните левкоцити вероятно биха показали, че нараняването е на възраст от четири до шест часа. А що се отнася до кафеникавочервените корички, обикновено те започват да се появяват след минимум осем часа. Била е жива, поне малко след като е получила тези наранявания.
Скарпета внимателно прегледа още снимки и си записа някои неща в бележника.
А после каза:
— Ако погледнеш снимките от номер 13 до 18, ще видиш едва забележими зачервявания по задната страна на краката и бузите на дупето, нещо като локални възпаления. На мен ми приличат на ухапвания от инсекти, които са започнали да заздравяват. А ако се върнеш на снимката с охлузването, ще видиш подобни локални възпаления и едва забележими петехиални кръвоизливи, които могат да се свържат с ухапвания от паяк. Ако съм права — продължи тя, — под микроскоп ще видиш увеличение на кръвоносните съдове и приток на левкоцити, предимно еозинофили, в зависимост от нейната реакция. Това не е много точно, но бихме могли да проверим и нивото на триптазата, в случай че е получила анафилактична реакция. Но това би ме учудило. Определено не е умряла от анафилактичен шок при ухапване от инсект. Ще ми се да имах проклетия хистологичен анализ. Може да има нещо повече от тресчици. Уртикарийни косъмчета например. Паяците, особено някои тарантули, ги изстрелват като вид самозащита. Църквата на Ев и Кристин се намира до магазин за екзотични животни, където се продават тарантули.
— Сърби ли? — попита Бентън.
— Ако косъмчетата са попаднали върху кожата й, сърбежът е ужасен — отвърна Скарпета. — Може да се е търкала в нещо грапаво, за да го облекчи донякъде.
53
Страдала е.
— Където и да я е държал, тя е страдала от ухапванията, които са били болезнени, сърбящи и ужасни — каза Скарпета.
— Комари? — изрази предположение Бентън.
— Само един? Само едно ужасно ухапване между лопатките? Никъде другаде по тялото й няма подобни охлузвания с локални възпаления, освен по лактите и коленете — продължи тя. — Леки ожулвания, каквито можеш да очакваш, ако някой коленичи или се подпира на лакти по грапава повърхност. Но онези охлузвания са нещо съвсем различно.
И тя отново посочи възпаленото място между лопатките.
— Била е на колене, когато я е застрелял — каза Бентън. — Съдя по кръвта върху панталона. Можеш ли да получиш ожулвания по коленете, ако си с панталон, докато коленичиш?
— Възможно е.
— Което означава, че първо я е убил, а после Я е разсъблякъл. Но това вече е друга история, нали? Ако наистина е искал да я унижи сексуално и да я тормози, тогава щеше да я накара да се съблече, да коленичи гола, да налапа цевта на пушката, а той да натисне спусъка.
— А гилзата в ректума й?
— Вероятно гняв. А може би е искал да я намерим, за да я свържем със случая във Флорида.
— Казваш, че може да е била убита импулсивно, вероятно от гняв? Но твърдиш също, че има и голяма доза предумисъл, игра, като че ли е искал да свържем този случай с онзи обир? — изрази гласно мислите си Скарпета и го погледна многозначително.
— Всичко това означава нещо, поне за него. Добре дошла в света на агресивните социопати!
— Е, едно нещо е ясно — каза тя. — Известно време е била държана на място, където има активна дейност на инсекти. Може би червени мравки, или паяци, а нормалните хотели или къщи не гъмжат от тях, не и тук. Не и по това време на годината.
— Освен тарантулите. Те обикновено са домашни любимци и не зависят от времето — каза Бентън.
— Била е отвлечена на друго място. Къде точно е намерено тялото? — попита тя. — Точно при Уолдън Понд ли?
— На около петнадесет метра от една пътека, която не се използва много по това време на годината, но все пак минават хора. Едно семейство, излязло на излет до езерото, я намерило. Кучето им влязло в гората и започнало да лае.
— На какво може да се натъкне човек при една невинна разходка до езерото — каза Скарпета, докато преглеждаше на екрана доклада от аутопсията.
— Не е стояла там дълго, тялото й е било изхвърлено след смрачаване — каза тя. — Ако това, което чета тук, е вярно. Има смисъл да е било след смрачаване. А вероятно я е оставил там, встрани от пътеката, за да не рискува някой да го види. Ако по някаква случайност се появи някой, макар да е малко вероятно след здрач, човекът не би могъл да го види, защото той е бил в гората с нея. А това тук — и тя посочи закритото лице и увитите като памперс панталони — може да се направи за минути, ако си го обмислил предварително, тоест вече си изрязал дупките за очи, тялото е било голо и така нататък. Всичко това ме кара да мисля, че извършителят познава района.
— Звучи правдоподобно.
— Огладня ли или мислиш да стоиш тук цял ден?
— Кажи ми какво си направила и ще реша.
— Risotto alia Sbirraglia. Познато също като ризото с пиле.
— Sbirraglia? — и той хвана ръката й. — Това някакво екзотично венецианско пиле ли е?
— Доколкото знам, идва от sbirri, една от обидните думи за „полиция“. Малко хумор в един ден, който не е много забавен.
— Не разбирам какво общо може да има полицията с едно пилешко ястие?
— Ако може да се вярва на кулинарните ми източници, когато австрийците окупирали Венеция, това било любимото ястие на местната полиция. Мислех си и за бутилка „Soave“ или за по-плътното „Piave Pinot Bianco“. Имаш и ги двете в избата, а както казват венецианците: „Който пие добре, спи добре, а който спи добре, не мисли зло, не върши зло и отива в рая“ или нещо подобно.
— Опасявам се, че никое вино на света не може да ме откъсне от мислите ми за злото — каза Бентън. — А и не вярвам в рая. Само в ада.
54
Пред оръжейната лаборатория на приземния етаж в академията червената лампичка, светеше и докато вървеше по коридора, Марино чуваше приглушените удари на стрелба. Влезе вътре, без да го е грижа, че на стрелбището има човек, стига той да беше Винс.
Винс извади малък пистолет от портала на поставения хоризонтално воден куршумоуловител от неръждаема стомана, който тежеше пет тона, когато беше пълен с вода.
— Кога успя и да летиш? — попита Марино, като се изкачи по стъпалата до стрелбищната платформа.
Винс беше облечен в черен пилотски костюм и носеше високи до глезените черни кожени боти. Когато не беше потънал в своя свят от балистични експертизи и оръжия, той беше един от хеликоптерните пилоти на Луси. И както при повечето от нейните служители, външният му вид не подсказваше е какво се занимава. Винс беше на шестдесет и пет години, беше летял на „Блек Хоук“ във Виетнам, а после започнал работа към АЦО. Беше с къси крака и широк гръден кош, а посивялата му коса беше вързана на опашка, която, както твърдеше, не беше подстригвал от десет години.
— Каза ли нещо? — попита Винс, като свали антифоните и предпазните очила.
— Чудно е как изобщо чуваш още.
— Е, не толкова добре, колкото навремето. Когато се прибера вкъщи, съм напълно глух, ако може да се вярва на жена ми.
Марино позна пистолета, който Винс тестваше — дамският револвер с дръжка от палисандрово дърво, който бе намерен под леглото на Даги Симистър.
— Една малка играчка 22-ри калибър — каза Винс. — Сметнах, че няма да е излишно да я прибавя към
