желаната информация. Бог имаше коефициент на интелигентност сто и петдесет.
Бор си намери място до изход двадесет и едно. Седна възможно най-далеч от всички и зачака полета в девет сутринта. Нямаше закъснение. Щеше да се приземи по обяд. Бор отвори чантата и извади оттам едно писмо, което Базил му беше написал преди повече от месец.
„Получих риболовните списания. Благодаря. Винаги има какво да науча от статиите.
P. S. Пак ще ме слагат в онази проклета тръба — в четвъртък, 17 февруари. Но обещават да е за малко. Ще вляза в пет и ще изляза в пет и петнадесет следобед, така ми казаха. Обещания, обещания…“
52
Снегът беше спрял, а пилешкият бульон къкреше. Скарпета премери две чаши италиански ориз и отвори бутилка сухо бяло вино.
— Можеш ли да слезеш? — провикна се тя към Бентън, като приближи стълбите.
— Можеш ли да се качиш? — отекна неговият глас от кабинета му в края на задното стълбище.
Тя разтопи бучка масло в меден тиган и започна да запържва пилето. Изсипа ориза в бульона. Мобилният й иззвъня. Беше Бентън.
— Това е нелепо! — каза тя, като гледаше нагоре по стълбите, които водеха към неговия кабинет на втория етаж. — Не можеш ли да слезеш за малко, моля те. Готвя. Във Флорида нещата са зле. Искам да поговорим.
Поля пилето с малко бульон.
— И аз искам да хвърлиш един поглед на това — отвърна той.
Колко странно беше да чува гласа му едновременно от горния етаж и по телефона.
— Това е нелепо! — повтори тя.
— Искам да те попитам нещо — чу тя гласа му в телефона и от горния етаж, сякаш двама души говореха едновременно. — Защо ще има трески между лопатките?
— Дървени трески ли?
— Има едно охлузване на кожата с тресчици по него. На гърба, между лопатките. И се чудя дали можем да познаем дали се е получило преди или след смъртта.
— Ако е била влачена по дървен под или е бита с нещо дървено. Може да има много причини всъщност.
Тя разбърка пилето с вилица.
— Ако е била влачена и така се е сдобила с тресчиците, не би ли трябвало да ги има и по други места на тялото? Ако приемем, че е била гола, когато са я влачили по някакъв стар разнебитен под.
— Не е задължително.
— Много ми се иска да дойдеш горе.
— Има ли наранявания при самозащита?
— Защо не се качиш?
— Веднага щом мога да оставя обяда. А сексуално насилие?
— Няма улики, но определено е по сексуални подбуди. Не съм гладен сега.
Тя разбърка ориза и остави лъжицата върху сгъната хартиена кърпа.
— Някакъв друг възможен източник на ДНК?
— Като например?
— Не знам. Може да му е отхапала носа например, или пръста, или нещо друго, и да са го намерили в стомаха й.
— Сериозно ли говориш?
— Слюнка, коса, кръвта му — каза тя. — Надявам се, че са попили тялото отвсякъде и са тествали всичко възможно.
— Защо не се качиш да поговорим за това?
Скарпета свали престилката и тръгна към стълбите, като продължаваше да говори по телефона и си мислеше колко е глупаво да си в една и съща къща с някого и да общуваш с него по телефона.
— Затварям — каза тя като изкачи стълбите и застана пред него.
Той седеше в своя черен кожен стол и очите им се срещнаха.
— Слава богу, че не влезе секунда по-рано — каза той. — Тъкмо говорех по телефона с една изключително красива.
— Слава богу, че и ти не беше в кухнята да чуеш аз с кого говорех.
Тя изтъркаля един стол до него и погледна снимката на монитора, където мъртвото тяло на жената лежеше по очи върху аутопсионната маса, а по гърба й ясно личаха червените отпечатъци на ръце.
— Вероятно са направени с шаблон, сигурно с аерограф каза тя.
Бентън увеличи охлузеното място между лопатките и тя се загледа в разранената кожа.
— В отговор на един от въпросите ти — каза тя — да, може да се познае дали едно охлузване с тресчици по него е получено преди или след смъртта. Зависи дали има тъканна реакция. Вероятно не разполагаме с хистологичен анализ?
— И да има нещо по въпроса, не съм запознат — отвърна Бентън.
— Тръш има ли достъп до СЕМ/ЕДС?
— В лабораторията на щатската полиция има всичко.
— Тогава му предложи да вземе проби от тези тресчици и да ги увеличи от сто до петстотин пъти, за да видим как изглеждат. И няма да е лошо да се направят тестове за мед.
Бентън я погледна, сви рамене и попита:
— Защо?
— Изглежда е навсякъде. Дори в склада на някогашния коледен магазин. Най-вероятно от спрейове на медна основа.
— Семейство Куинси са се занимавали с озеленяване. Вероятно много хора в този бизнес използват медни спрейове. Може би семейството го е нанесло в склада на магазина.
— А може би там правят и татуировките, в склада, където намерихме кръв.
Бентън се умълча, нещо друго проблясна в съзнанието му.
— Това е общият знаменател при убийствата на Базил — каза той. — Или поне тези, за които знаем. По всички намерени тела е имало мед. Оставените улики съдържат мед и цитрусови полени, което не означава много. Цяла Флорида е пълна с цитрусови полени. Никой не се е сетил за медни спрейове. Може би ги е отвеждал някъде, където се използват медни спрейове, някъде, където се отглеждат цитрусови дървета.
Той погледна сивото небе през прозореца, докато един снегорин минаваше шумно по улицата.
— В колко трябва да тръгваш? — попита Скарпета, като кликна с мишката върху една снимка на охлузеното място на гърба на мъртвата жена.
— Чак късно следобед. Базил ще дойде в пет.
— Чудесно. Погледни това възпаление тук. — Тя посочи едно зачервено петънце върху охлузеното място. — Тук повърхностният слой на кожата е премахнат посредством триене в нещо грапаво. И ако го увеличиш още малко, ето така — каза тя и го направи, — ще видиш, че преди да са я почистили, по повърхността на охлузването има телесна течност. Виждаш ли я?
— Да. Прилича на засъхнала коричка. Но не е по цялото място.
— Ако охлузването е достатъчно дълбоко, от съдовете изтича телесна течност. Но ти си прав, коричката не е по цялото място, което ме навежда на мисълта, че това охлузване са всъщност няколко охлузвания едно върху друго, получени по различно време, наранявания, причинени от многократен контакт с грапава повърхност.
— Звучи ми странно. Опитвам се да си го представя.
