Горфидид се намести на своя трон и край облегалката увисна празният му ляв ръкав, който винаги му напомняше за неговият омразен враг Артър.
— Значи идваш при мен за земя, Галахад от Беноик? — попита Горфидид. — Много други са дошли преди теб за това — предупреди той Галахад, обгръщайки с жест претъпканата зала пред себе си. — Но смятам, че ще има достатъчно земя за всички ви в Думнония.
— Идвам при теб, кралю господарю, за да ти донеса по своя воля поздравите на крал Тюдрик от Гуент.
Това предизвика раздвижване в залата. Мъжете в дъното не бяха дочули изявлението на Галахад и искаха да им го повторят и шумът от тези тихи разговори продължи няколко секунди. Синът на Горфидид, Кунеглас, вдигна изненадан очи към нас. Неговото кръгло лице с дълги черни мустаци изглеждаше разтревожено и нищо чудно, помислих си аз, защото Кунеглас беше като Артър — мечтаеше за мир, но когато Артър обиди Сийнуин, той разби и надеждите на Кунеглас за мир и сега на престолонаследника на Поуис не му оставаше нищо друго освен да следва баща си в тази война, която заплашваше да опустоши южните кралства.
— Изглежда нашите врагове започват да губят желанието си за война — каза Горфидид. — Защо иначе Тюдрик ще ми изпраща поздрави?
— Крал Тюдрик, Велики кралю, не се страхува от никой човек, но предпочита мира — каза Галахад като не пропусна титлата, която Горфидид си беше присвоил в очакване на победата.
Тялото на Горфидид се сгърчи и аз за секунда помислих, че ще повърне, но след това осъзнах, че той всъщност се смееше.
— Ние кралете започваме да предпочитаме мира — каза накрая Горфидид, — само когато войната не ни изнася. Това събрание тук, Галахад от Беноик — и той махна с ръка към множеството старейшини и принцове в залата — обяснява внезапната любов на Тюдрик към мира. — Горфидид замълча, за да поеме дъх. — До сега, Галахад от Беноик, аз отказвах да приемам пратеници от Гуент. И защо да ги приемам? Нима орелът се заслушва в блеенето на агнето, молещо за милост? След няколко дни смятам да накарам всички в Гуент да блеят пред мен за милост, но сега, след като си стигнал чак до тук, мога да се позабавлявам с теб. Какво предлага Тюдрик?
— Мир, кралю господарю, просто мир.
Горфидид се изплю.
— Ти, Галахад, си безимотен, кесията ти също е празна. Нима Тюдрик мисли, че може да постигне мир само като помоли за това? Нима мисли, че съм похарчил златото на моето кралство, за да събера една войска ей така за нищо? Нима мисли, че съм глупак?
— Той мисли, че британците не трябва да проливат собствената си кръв.
— Ти говориш като жена, Галахад от Беноик.
Горфидид произнесе тази обида нарочно високо, та да я чуят всички и залата гръмна от подигравки и смях.
— Все пак — продължи той, когато шумът стихна, — ще трябва да отнесеш някакъв отговор на краля на Гуент и той ще бъде такъв. — Горфидид замълча, за да събере мислите си. — Кажи на Тюдрик, че той е агне, което бозае от пресъхналата гръд на Думнония. Кажи му, че аз не враждувам с него, а с Артър. Предай на Тюдрик, че той може да има своя мир при две условия. Първо — ако пропусне моята войска през земите си безпрепятствено и второ — ако предостави зърно достатъчно да храни десет дни хиляда мъже.
Воините в залата ахнаха, защото условията бяха великодушни, но и умно замислени. Ако Тюдрик приемеше тези условия, той щеше да избегне разграбването на своята страна и щеше да улесни нападението на Горфидид срещу Думнония.
— Опълномощен ли си да приемеш тези условия, Галахад от Беноик? — попита Горфидид.
— Не, кралю господарю, мога само да попитам за условията, които бихте поставили и за намеренията ви спрямо Мордред, краля на Думнония, когото Тюдрик се е заклел да защитава.
Горфидид се направи на обиден.
— Изглеждам ли ти на човек, който воюва срещу деца? — попита той, след това стана и пристъпи към края на подиума. — Аз воювам срещу Артър — каза той, но така че да го чуят всички в залата, — човекът, който предпочете да се ожени за една курва от Хенис Уирън вместо да вземе ръката на дъщеря ми. Има ли мъж, който да отмине такава обида без да отмъсти? — Мъжете в залата изреваха своя отговор. — Артър е първеню — викна Горфидид, — син на курва и съпруг на друга курва! Докато Гуент защитава този поклонник на курви, Тюдрик ще бъде мой враг. И Думнония ще бъде мой враг, докато се сражава на страната на това първеню. А всеки наш враг ще се превърне за нас в щедър източник на злато, роби, храна, земя, жени и слава! Ние ще убием Артър, а неговата курва ще пратим да работи в казармите. — Горфидид почака докато затихнат възгласите на одобрение, след това впери властен поглед в Галахад. — Предай това на Тюдрик, Галахад от Беноик, а след това го кажи и на Артър.
— Дерфел ще го каже на Артър — чу се глас от залата. Обърнах се и видях Лайгесак, подлия Лайгесак, който някога беше командващ охраната на Норуена, а сега предателят беше на служба при Гундлеус. Той сочеше към мен. — Този човек се е клел във вярност на Артър, Велики кралю. Мога да се закълна в живота си.
Залата зашумя. Чувах как някои крещяха, че съм шпионин, други искаха моята смърт. Танабурс ме зяпаше съсредоточено и се опитваше да види лицето ми под гъстата руса брада и дебелите мустаци, след това изведнъж ме позна и изпищя:
— Убийте го! Убийте го!
Охраната на Горфидид, единствените въоръжени мъже в залата, хукнаха към мен. Горфидид спря копиеносците си с вдигната ръка и остана така, докато всички в залата млъкнаха.
— Свързан ли си с клетва за вярност с поклонника на курви? — попита той със застрашителен тон.
— Дерфел е на служба при мен, Велики кралю — намеси си Галахад.
Горфидид вдигна пръст към мен.
— Той ще отговори. Свързан ли си с клетва за вярност с Артър?
Не можех да излъжа.
— Да, кралю господарю — признах аз.
Горфидид тежко слезе от платформата и почеса единствената си ръка в гърба на един от охраната, без да сваля поглед от мен.
— Знаеш ли, куче, какво направихме с последния пратеник на Артър?
— Убихте го, кралю господарю — казах аз.
— Изпратих въшливата му глава на твоя любовник на курви, ето какво направих. Хайде, побързай! — сопна се той на най-близкия войник от охраната, който се чудеше какво да сложи в протегнатата ръка на своя крал. — Меча ти, глупако! — каза Горфидид и войникът припряно извади меча си и му го подаде с дръжката напред.
— Кралю господарю — пристъпи Галахад напред, но Горфидид завъртя меча така че той мина на сантиметри от очите на Галахад.
— Внимавай какво говориш в моята зала, Галахад от Беноик — изръмжа Горфидид.
— Моля ви да пощадите живота на Дерфел — каза Галахад. — Той не е дошъл тук като шпионин, а като мирен пратеник.
— Аз не искам мир! — викна Горфидид срещу Галахад. — Мирът не ми доставя удоволствие! Искам да видя Артър да плаче както някога плака моята дъщеря. Разбираш ли? Искам да видя неговите сълзи! Искам да го видя как ми се моли, така както тя ми се молеше. Искам да го видя да пълзи, искам да го видя мъртъв, а неговата курва искам да видя в ръцете на моите хора. Никой пратеник на Артър не е добре дошъл тук и Артър знае това! И ти го знаеше! — кресна той последните думи срещу мен и обърна меча към лицето ми.
— Убий го! Убий го! — заподскача Танабурс с парцаливата си дреха и костите в косата му затракаха като сух боб в паница.
— Само го докосни, Горфидид — прозвуча нечий глас в залата, — и твоят живот става мой. Ще го заровя в купчина тор в Каер Идион и ще извикам кучетата да се изпикаят върху него. Ще дам душата ти на детските духове, които жадуват за играчки. Ще те държа в тъмнина до последния ден на света и после ще плюя върху теб до началото на следващата ера и дори тогава, кралю господарю, мъченията ти едва ще са
