започнали.
Усетих как напрежението ме напуска, изтичаше като вода по нанадолнище. Само един човек би се осмелил да говори така на Велик крал. Беше Мерлин. Мерлин! Мерлин, който сега бавно вървеше изправен в целия си ръст към централната част на залата, Мерлин, който мина покрай мен и с жест по-царствен от който и да е жест на Горфидид, повдигна черния си жезъл и отклони меча на краля. Мерлин, който сега тръгна към Танабурс и пошепна нещо на ухото му, от което по-низшият друид изпищя и избяга от залата.
Беше Мерлин, който можеше да променя външността си като никой друг. Той умираше да се преструва, да обърква и да заблуждава. Той можеше да бъде рязък, проклет, търпелив и високомерен, но този ден беше решил да изглежда величествен. На тъмното му лице нямаше усмивка. В дълбоките му очи нямаше дяволити пламъчета, от тях струеше такава високомерна властност, че хората край него несъзнателно паднаха на колене и дори крал Горфидид, който миг преди това беше готов да промуши гърлото ми с меча, свали дългото острие.
— За този човек ли говорите, лорд Мерлин? — попита Горфидид.
— Ти глух ли си, Горфидид? — сопна му се Мерлин. — Дерфел Кадарн ще живее. Той ще бъде твой почетен гост. Ще яде от храната ти и ще пие от виното ти. Ще спи в твоите легла и ще вземе някоя от робините ти, ако иска. Дерфел Кадарн и Галахад от Беноик са под мое покровителство. — Мерлин се обърна и втренчено изгледа присъстващите в залата, предизвиквайки всеки, който би могъл да има възражения. — Дерфел Кадарн и Галахад от Беноик са под мое покровителство! — повтори той и този път вдигна черния си жезъл. Човек можеше да почувства как воините затрепериха пред страшната му мощ. — Без Дерфел Кадарн и Галахад от Беноик — каза Мерлин — нямаше да открия Познанието за Британия. Щях просто да умра в Беноик, а вие всички щяхте да бъдете обречени да робувате под управлението на саксите. — Мерлин се обърна отново към Горфидид. — Те имат нужда от храна. И престани да ме зяпаш, Дерфел — добави той без дори да ме погледне.
Аз наистина се бях втренчил в него не само с удивление, но и с облекчение, и освен всичко друго се чудех какво правеше Мерлин в цитаделата на врага. Друидите, разбира се, можеха да ходят където си поискат, дори из териториите на враждебно кралство, но неговото присъствие в Каер Сус по това време беше странно и дори опасно, защото въпреки че хората на Горфидид се изплашиха от могъщия друид, те не бяха доволни от неговата намеса и някои, почувствали се в безопасност в дъното на залата, изръмжаха, че Мерлин трябва да гледа своята работа.
Мерлин се обърна към гласовете.
— Моята работа — каза той тихо и въпреки това в залата настана гробна тишина, — е да се грижа за вашите души и ако ми се прииска да потопя тези души в нещастие, тогава майките ви биха пожелали изобщо да не са ви раждали. Глупаци!
Последната дума беше произнесена високо и придружена със замах на жезъла, който накара облечените с тежки ризници мъже да се строполят на колене. Никой от кралете не се осмели да се намеси, когато Мерлин изтрака с жезъла си по един от черепите, висящи от колоните.
— Молите се за победа! — каза Мерлин. — Но в битка с кого? Със своите братя, а не с враговете си! Вашите врагове са саксите. Години наред страдахме под управлението на римляните и когато накрая Боговете решиха, че е време да ни отърват от римляните, ние какво направихме? Започнахме да се бием помежду си и оставихме да се появи нов враг, който граби земите ни, изнасилва жените ни и взема нашето зърно. Така че вървете и воювайте, воювайте и печелете своята война, но победа няма да видите.
— Да, но поне ще отмъстя за поруганата чест на дъщеря си — обади се Горфидид зад Мерлин.
— Твоята дъщеря, Горфидид — обърна се Мерлин към него, — сама ще отмъсти за себе си. Искаш ли да узнаеш нейната съдба? — попита Мерлин подигравателно, но след това отговори сериозно, а тонът му не оставяше и капка съмнение във верността на предсказанието. — Тя никога няма да бъде високо, никога няма да бъде и ниско, но ще бъде щастлива. Нейната душа, Горфидид, е благословена, и ако ти имаш разум поне колкото една бълха, ще се задоволиш с това.
— Аз ще се задоволя с черепа на Артър — каза Горфидид предизвикателно.
— Тогава върви и си го вземи — каза Мерлин с презрение, след това ме хвана под лакътя. — Хайде, Дерфел, ела да се порадваш на гостоприемството на своя враг.
Той ни поведе извън залата. Воините ни гледаха с неприязън, но нищо не можеха да направят — нито можеха да ни спрат да напуснем залата, нито пък ни попречиха да заемем една от стаите на Горфидид за гости, която Мерлин, очевидно беше вече ползвал.
— Така значи, Тюдрик иска мир, а? — попита ни той.
— Да, господарю — отвърнах аз.
— Разбира се. Той е християнин и си мисли, че знае повече от Боговете.
— А вие знаете ли какво мислят Боговете, господарю? — попита Галахад.
— Аз смятам, че Боговете ненавиждат скуката, затова правя всичко възможно, за да ги забавлявам. Така ги карам да ми се усмихват. Вашият Бог — каза Мерлин мрачно, — презира забавлението, и изисква да го почитате като пълзите. Той трябва да е много жалко същество. Вероятно прилича на Горфидид — безкрайно мнителен и вечно нащрек, за да пази своята репутация. Вие и двамата сте големи късметлии, че съм тук, нали? — внезапно попита той и се ухили дяволито. Тогава разбрах какво огромно удоволствие му беше доставило публичното унижение, което изтърпя Горфидид. Авторитетът на Мерлин до голяма степен се дължеше на неговите представления. Някои друиди, като Иорует например, работеха тихо, други, като Танабурс, разчитаха на зловещо лукавство, а Мерлин обичаше да властва и да обърква. Унижението на амбициозни крале беше не само приятно забавление, но и необходимост, към която той несъзнателно се стремеше.
— Сийнуин наистина ли е благословена? — попитах аз.
Той сякаш се изненада от този неочакван въпрос.
— Това пък защо те интересува? Е, тя е хубаво момиче, а признавам, че хубавите момичета са моя слабост, така че ще взема да й направя едно заклинание и тя ще стане благословена. Някога и на теб направих такова заклинание, Дерфел, но не зарад хубостта ти — засмя се той. След това погледна през прозореца да прецени дължината на сенките. — Скоро трябва да тръгвам.
— Какво ви доведе тук, господарю? — попита Галахад.
— Трябваше да говоря с Иорует — отговори Мерлин, оглеждайки се наоколо, за да се увери, че бе събрал всичките си вещи. — Той може и да е досаден идиот, но наистина знае някои работи, които аз временно съм забравил. Оказа се, че знае за Пръстена на Елюнед. Той беше някъде тук — измърмори Мерлин и зарови из джобовете, пришити към хастара на дрехата му. — Е, тука беше — каза той нехайно, но на мен ми се стори, че това безразличие беше само преструвка.
— Какъв е този Пръстен на Елюнед? — попита Галахад.
Мерлин смърщи вежди пред невежеството на моя приятел, после реши да не се занимава с това, а просто да обясни.
— Пръстенът на Елюнед — заяви той тържествено — е едно от Тринадесетте съкровища на Британия. Ние винаги сме знаели за Съкровищата, разбира се (поне тези от нас, които вярват в истинските Богове — вметна той и многозначително погледна към Галахад), но никой от нас не беше сигурен в същността на тяхната реална мощ.
— И сега вие научихте това от ръкописа, така ли? — попитах аз.
Мерлин хищно се усмихна. Бялата му коса беше вързана на тила с черна панделка, а брадата му беше сплетена на стегнати плитчици.
— Ръкописът — каза той — потвърди всичко, което знаех или предполагах, дори съдържа едно-две нови неща. А, ето го — каза той. През цялото време беше ровил из джобовете си за Пръстена и най-накрая успя да го намери. На мен този пръстен ми приличаше на най-обикновен воински пръстен, направен от желязо, но Мерлин го държеше върху дланта си така, като че ли това беше най-ценното бижу в Британия.
— Пръстенът на Елюнед — каза Мерлин — е изкован в Отвъдния свят в началото на всички времена. Парче метал наистина, нищо особено. — Той го хвърли към мен и аз го улових във въздуха. — Пръстенът, сам за себе си, няма никаква сила — каза Мерлин. Нито едно от съкровищата само за себе си няма мощ. Мантията-невидимка няма да те направи невидим, Рогът на Бран Галед не издава по-добър звук от който и да е друг ловджийски рог. Между другото, Дерфел, ти доведе ли Нимю?
