отново война с нас.
На четвъртия ден съветът на Поуис се събра в голямата зала. Основната задача беше сключването на мира и въпреки резервите на Горфидид всичко приключи много бързо. Поуиският крал се отпусна в стола и впери поглед в своя син, докато Кунеглас обявяваше решението — Поуис, Гуент и Думнония щяха да бъдат съюзници, кръвни братя, и нападението над една от трите страни, щеше да се смята за нападение и над другите две. Горфидид кимна в знак на съгласие, макар и без особено въодушевление. Освен това Кунеглас съобщи, че след като бъде сключен неговият собствен брак с Хелед от Елмет и Елмет щеше да се присъедини към този договор. Тогава саксите щяха да бъдат обградени от обединените сили на британските кралства. Горфидид постигна това обединение, каза Кунеглас, като сключи мир с Думнония и създаде възможност да отворим голяма война на саксите. Наградата на Горфидид за сключването на този мир щеше да бъде признаването на Поуис за водеща сила в съюза по време на войната.
— Той иска да стане Велик крал — изръмжа Агравейн.
Горфидид поиска също така и възстановяването на своя братовчед Гундлеус на престола на Силурия. Тюдрик, който беше най-засегнат от силурските нападения, нямаше желание да види Гундлеус отново на трона. Ние думнонците, пък не можехме да простим на Гундлеус убийството на Норуена, а лично аз мразех този човек заради това, което беше направил на Нимю. Но Артър беше убедил всички ни, че свободата на Гундлеус е наистина малка цена за мира, който ще постигнем с нея. Така че подлият Гундлеус в крайна сметка беше възстановен на престола на Силурия.
Горфидид може и да не е искал да сключи мир с нас, но изглежда после е бил убеден в предимствата, които му осигуравяше един такъв договор, защото беше решен да плати най-високата цена за неговото подписване. Той беше дал съгласието си дъщеря му Сийнуин, звездата на Поуис, да се омъжи за Артър. Горфидид беше суров човек, мнителен и коравосърдечен, но той обичаше седемнадесетгодишната си дъщеря и я даряваше с цялата любов и доброта, останали в душата му. Фактът, че се беше съгласил да даде Сийнуин на Артър, който не беше крал, дори не беше и принц, говореше за дълбокото убеждение на Горфидид, че неговите воини трябва да престанат да се сражават със своите британски братя. Годежът свидетелстваше и за това, че Горфидид, подобно на сина си Кунеглас, вижда в лицето на Артър истинския владетел на Думнония. Така по време на големия пир след съвета годежът на Сийнуин и Артър беше официално обявен.
Значението на годежната церемония беше толкова голямо, че всички гости, дошли в Каер Сус, трябваше да отидат в залата за угощения на върха на Каер Долфоруин, защото онова място беше свещено и носеше щастие. (Каер Долфоруин бе наречен така по името на поляната в полите на хълма, която се казваше Долфоруин, т.е. Девича поляна.) Пристигнахме по залез слънце. На върха на хълма вече пушеха големите огньове, на които се печаха елени и прасета. Далеч под нас Севърн извиваше сребристата си снага из долината, а на север високите хребети водеха към потъващия в мрак Гуинед. Разправяха, че в ясен ден от върха на Каер Долфоруин можел да се види Кадаир Идрис, но в онази вечер хоризонтът бе посивял от влагата на далечен дъжд. В ниските части на хълма растяха големи дъбове. Когато слънцето обагри облаците на запад в алено червено от дъбовата гора излетяха две червени птици. Всички приеха, че това е чудесно знамение за предстоящия годеж. Вътре в залата менестрелите пееха песента за девойката Хафрън (на нея била посветена поляната Долфоруин). Тя се превърнала в Богиня, когато нейната мащеха се опитала да я удави в реката край хълма. Песента продължи докато слънцето потъна в мрака на нощта.
Годежната церемония беше извършена през нощта, за да може годениците да получат благословията на Богинята на Луната. Артър първи се подготви за тържественото събитие. Трябваше му един час, за да блесне в цялото си великолепие. Дори воините ахнаха, когато той се появи в залата, защото Артър беше в пълно бойно снаряжение — ризницата със нейните златни и сребърни плочки, проблясваше на светлината на пламъците, а дългите гъши пера, които увенчаваха сребристия му мъртвешки шлем, докосваха покривните греди, докато той вървеше към средата на залата. Неговият щит, покрит със сребро, също блестеше, а бялото му наметало метеше пода зад него. Мъжете не носеха оръжие в залите за угощения, но в онази нощ Артър предпочете да сложи на кръста си Екскалибур и вървеше към високата маса като завоевател, дошъл да сключи мир. Дори Горфидид зяпна, когато доскорошният му враг закрачи към подиума. До този момент Артър беше играл ролята на омиротворител, но сега беше решил да припомни на бъдещия си тъст своята мощ.
Секунди по-късно в залата влезе Сийнуин. От както бяхме дошли в Каер Сус, тя стоеше скрита в отредените за жените стаи. Тази криеница само увеличи нетърпението на онези от нас, които не бяха виждали дъщерята на Горфидид. Признавам, че повечето от нас мислеха, че ще бъдат разочаровани от тази звезда на Поуис, но в действителност тя можеше да затъмни всяка звезда. Сийнуин влезе в залата, придружена от своите придворни дами и появата й остави мъжете без дъх. Аз също забравих да дишам. Косата на принцесата беше светла, което е по-типично за саксите, но косата на Сийнуин беше светлоруса и много красива. Принцесата изглеждаше много млада, имаше срамежливо лице и се държеше скромно и възпитано. Ленената й рокля беше боядисана с помощта на пчелен восък в златисто жълто, а около врата и по краищата на дрехата бяха бродирани бели звезди. Косата й бе златноруса и блестеше сякаш по-ярко и от ризницата на Артър. Принцесата беше толкова слаба, че Агравейн, който седеше до мен на пода, отбеляза, че няма да става за раждане на деца.
— Всяко нормално бебе би загинало, докато си пробива път през този тесен ханш — каза той кисело, но въпреки това аз съжалих Айлийн, която сигурно се беше надявала съпругата на Артър да бъде само част от неговите политически планове.
Луната се носеше високо над върха на Каер Долфоруин, а Сийнуин вървеше бавно и срамежливо към Артър. Тя носеше дар на своя бъдещ съпруг — един оглавник, който беше символ на преминаването на бащината власт над девойката в ръцете на съпруга й. Когато Сийнуин му подаде оглавника, Артър го пое толкова непохватно, че едва не го изпусна. А това със сигурност беше зла поличба. Но всички, дори и Горфидид, изпратиха неудобния момент със смях. След това поуиският друид Иорует официално сгоди двойката. На светлината на припукващите факли ръцете им бяха свързани с венец, сплетен от трева. Лицето на Артър бе скрито под сребристосивия му шлем, но Сийнуин, сладката Сийнуин, изглеждаше толкова радостна. Друидът ги благослови и призова Гуидиън, Бога на светлината и Аранрод, Златната Богиня на зората да бдят над годениците и да дарят мир на цяла Британия. Засвири арфистка, мъжете приветстваха щастливото събитие, а Сийнуин, красивата златокоса Сийнуин, плака и се смя с душа преливаща от радост. В онази нощ аз отдадох сърцето си на Сийнуин. Както и много други мъже. Тя изглеждаше толкова щастлива и нищо чудно, защото този годеж слагаше край на кошмарите, преследващи всяка принцеса, която трябва да се ожени по-скоро заради родината си, отколкото водена от сърцето си. Една принцеса може да се окаже в леглото на който и да е смрадлив стар козел с провиснал корем, стига това да е в интерес на страната й. Но Сийнуин бе намерила Артър и в своята младост и доброта, тя без съмнение бе решила да забрави своите страхове.
Лиодиган, кралят-изгнаник на Хенис Уирън, дойде в залата за угощение в разгара на тържеството. Той ни беше напуснал още щом пристигнахме и се беше оттеглил в своя дом, който се намираше на север от Каер Сус. Но благородниците винаги са много щедри след годежна церемония и Лиодиган пристигна точно навреме — в залата раздаваха златото и среброто, донесено от Артър. Освен това Артър беше получил разрешението на съвета на Думнония да върне бойната ризница на Горфидид, трофей от предишната година. Тази скъпоценна вещ обаче не беше върната публично, за да не се припомня на присъстващите за поражението на Горфидид.
След като бяха раздадени даровете, Артър свали шлема си и седна до Сийнуин. Той разговаряше с годеницата си, привел се към нея, обгърнал я с вниманието си, както правеше винаги, и принцесата без съмнение имаше чувството, че сега тя е най-важният човек за него в целия свят, а тя наистина имаше правото да се чувства така. Мнозина от присъстващите в залата завиждаха на тази любов, която изглеждаше толкова съвършена. Дори Горфидид изглеждаше щастлив да види радостта на Сийнуин, въпреки че вероятно с мъка се бе разделил с дъщеря си, за да я даде на човека, който го беше осакатил и го беше победил в битка.
Но точно в онази щастлива нощ, когато най-сетне бе настъпил мир, Артър разруши Британия.
Тогава никой от нас не знаеше това. След раздаването на подаръците пихме и пяхме. Гледахме фокусници, слушахме песните на поуиския кралски менестрел и ръмжахме своите собствени песни. Един от нашите забрави предупреждението на Артър и се сби с поуиски воин, но и двамата пияни мъже бяха
